Отбой в полунощ на Уилям Уортън

„Отбой в полунощ“ на Уилям Уортън (Изд. „Сиела“) е разказ за войната, смъртта, дълга и саможертвата, предаден през погледа на един младеж със запомнящо се име, капризен стомах и безгранична смелост и неговите братя по оръжие.

Те са не просто приятели, а и съмишленици, събрани от общата борба срещу врага – Германия, но и от несправедливостите и липсата на смисъл във войната като цяло.

Сюжетът

Втората световна война е към края си. Съюзническите войски напредват към столицата на Третия райх.

Група млади американци са изпратени в приказен замък сред Арденските гори, за да следят за евентуално германско настъпление.

Впримчени в ледените прегръдки на зимата, те създават свой мълчалив антивоенен съюз, към който успяват да присъединят дори своите още по-уморени и отчаяни противници. Младежите успяват да превърнат страховитата действителност в игра.

Из преспите зазвучават отдавна забравени коледни песни, измислят се символични подаръци, възражда се копнежът за любов, приятелство, дом, книги и един нормален живот, в който тези млади хора имат вдъхновяващи и обичани от тях професии.

Те мечтаят за свобода – без оръжия, преспи и врагове, но, за съжаление, този блян е достижим единствено когато бъде сложен край на това военно безумие. И така, амбицирани от младостта и желанието кошмарът да свърши, младите момчета поемат риск, за да тласнат зимната приказка към своя край.

Впечатленията

корицата на "Отбой в полунощ"

Въпреки че сюжетът на „Отбой в полунощ“ е мрачен, а действието се развива в едни тъмни за света години, разказът на Уортън носи в себе си и чувство за хумор, и надежда, и сантименталност.

Мислите и приключенията на младите мъже, които по ирония на съдбата трябва да преборят смъртта, за да могат да изживеят живота си, са обикновени, но и същевременно много лични и непредсказуеми.

Съдбата ги е поставила на ръба на скалата, като подлага на изпитание телата, ума и издръжливостта им, докато те самите са още неопитни, жадни за приключения и отворени към света, колкото и задушен от границите на окопите да е той.

Момчетата намират място за шеги, закачки и мечти, дори и притиснати до стената от преспите и липсата на информация какво се случва с войната.

Контактът им с вражеските войници и доверието, което им гласуват, пък категорично показва, че не са загубили вяра в доброто, въпреки че в по-голямата част от пътя си до този момент са изпитали основно горчилка. И така неусетно, вместо напрежение, читателят усеща спокойствие, съпричастност и безкрайно умиление пред тези деца, които се борят до край за правото да имат по-добър живот.

Въпреки че Уортън спазва писателската си традиция и не премълчава ежедневните ужаси и малки борби, пред които героите му са изправени, бих могла да кажа, че тази книга някак ми донесе повече ведрост, леки усмивки и оптимизъм. Може би защото действието се развива в коледния сезон или защото самите герои са борци, надскочили човешкото в себе си. Кой знае? Но съм сигурна, че и вие ще бъдете повалени от лавината от емоции, които разказът предизвиква. Препоръчвам!

Избрани цитати

  • Мелвин Гордън е нашият откачен на тема „здраве“, възнамерява да стане доктор, ако преживее войната. (В действителност това се сбъдва – и двете неща). Поел е лична отговорност (по своя инициатива) за състоянието на нашите тела. Мънди пък работи върху душите ни. От днешна гледна точка, предполагам, Мънди е нашият еколог, Милър – нашият техник и поет, аз съм художникът, а Шутзър – нашият бизнесмен.
  • Губим си времето да се превръщаме всички взаимно в мъченици, биейки се в името на Безбожието.

Една и съща религия праща всички ни на едно и също небе.

От такива като нас там няма да има къде да се обърнеш. Все млади момчета, без момичета, без жени, без старци, без свещеници.

  • Сега, като уличен художник в Париж, често ми се връща това чувство, когато се приготвям да изляза да рисувам. Да вървиш с триножника на гръб, с шишенца терпентинови бои и лак по джобовете и с опънато на триножника палто, ужасно напомня да носиш бойно снаряжение. В действителност дори употребявам същата дума – тръгна ли да рисувам, казвам, че съм в „бойна готовност“.
  • Казва, че не е виждал по-красива цигулка, а не бил достатъчно добър за да свири на нея. Докато ти спеше, дълго спорих с него, че предметите нямат памет и изобщо не е от значение дали ще свири на нея, или не. Гордън смята, че се причинявало нещо на дървото или струните и на добрата цигулка трябвало да свири само добър цигулар.
  • Виж, Уонт. Погледни тези картини. Не са кой знае колко добри, а ти носят такава утеха. Чувствам спокойствието и загрижеността на някого, който си е дал труда да види и да създаде нещо, което ще помогне и на мен да видя заедно с него. Това е то любов, Уонт; понякога ми е трудно да повярвам, че някъде все още съществува любов. Но тези картини ме карат да се радвам, че съм човек.

Откъс от “Отбой в полунощ” на Уилям Уортън

Малко за автора

Уилям Уортън, автор на Отбой в полунощ

Уилям Уортън

Алберт Уилям Дю Ейм, скрит зад псевдонима Уилям Уортън, е роден през 1925 г. във Филаделфия, щата Пенсилвания.

Първият и най-известният му роман е „Пилето”, който има и своята екранна версия.

Ейм участва в Първата световна война, а след края й се записва в Университета в Калифорния, където завършва изкуство и психология.

След това преподава изкуство в училище в Лос Анжелис.

Романът „Пилето” е публикуван през 1978 г., а през 90-те години на миналия век изпод перото на Уортън излизат още осем романа, сред които са „Татко”, „Гордост”, „Отбой в полунощ” и „Художникът”.

Ейм умира през 2008 г. в Калифорния.

Още за Уилям Уортън и някои от знаковите му романи:

“Татко” на Уилям Уортън – тъжната истинска история за (почти края) на живота (ревю, откъс и избрани цитати)

Пилето – разказ за момчешкото приятелство, клетките и свободата

* * *

geriКолонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук