"Татко" на Уилям Уортън

Корицата на новото българско издание, дело на художника Дамян Дамянов

Едно чувство ме държеше за гърлото, докато бавно разгръщах страниците на „Татко“ (ИК Сиела) – тъга.

Докато с „Пилето“ емблематичният американски автор Уилям Уортън ме потопи в енергията на младежкия свят и мечти, то „Татко“ ме хвърли до самия ръб на чувства като състрадание, страх, отчаяние – една смесица от емоции, която върви с осъзнаването колко тъжен е животът, когато дойде старостта, болестта… и почти краят.

Историята

Книгата проследява основно разказа на Джон Тремънт, американец, избрал да живее живота си като художник във Франция, който се прибира в родния си дом, за да се грижи за родителите си в заника на дните им.

На моменти историята ни пренася и по-напред във времето, когато разказвач става Били, синът на Джон, докато Джон вече е заел ролята на остарелия баща. Така паралелно Уортън проследява развитието на отношенията между две поколения – обичта и дългът, които ги събират и почти всичко останало, което ги разделя. Действието се развива основно на кръстопътя на две основни места, на които човек обикновено прекарва края на живота си – болницата и дома.

Защо тъга?

„Татко” е съкровената история, през която минава всеки един от нас в живота си – когато трябва да се грижиш за най-близките си или когато ти самият имаш нужда от тяхната помощ. Героите, преживяванията, диалозите, конфликтите – всичко е толкова истинско, че няма как да не се замислиш за своя дом и своите близки и да не осъзнаеш как тази история съвсем реално може да бъде или дори е била твоят живот.

И тъга е най-малкото, което можеш за изпиташ, когато само за миг си представиш своите родители и близки в края на живота им. Независимо какви са отношенията ви, колко често се виждате, за какво се карате. Също толкова стискаща за гърлото е и мисълта, че дори ти – активният, любопитен, жизнен човек – някой ден ще бъдеш възрастен, болен, обезумял и чакащ смъртта.

И въпреки че чувствата, които тази книга изкарва на повърхността, за мен са по-скоро сиви, отколкото жизнерадостни, прочетете я! Защото е пълна с истини, реализъм и безкрайно много човечност. Човечност, която всеки от нас носи в сърцето си и която се проявява само в трудните моменти, които кротко ни чакат зад ъгъла на годините.

Избрани цитати

  • Но майка ми е нещо съвсем друго. Маниачка е на тема чистота. Мръсотията е самият дявол! (…) Откачаше и по отношение на прозорците. Те се миеха веднъж седмично без значение дали се налага или не. Когато бях дете, ми беше забранено да се приближавам до тях. Ако съществуваше опасност да замъгля  с дъха си стъклото или не дай си боже да го докосна, тя изпадаше в луда паника (…) Едно от най-големите ми удоволствия сега е да притискам нос до стъклото и да оставям отпечатъци от устните си върху него. Обичам да пиша с пръст и да рисувам по изпотените стъкла (…) И все пак дори сега, щом се приближа до прозорец, очаквам мамините забележки. Тези дребни неща натрупват излишен товар в душите ни.
  • Животът е една гадория. Скъсваш си задника от работа само за да оцелееш. Заплатата ти стига колкото да си наемеш жилище, да се нахраниш и да се облечеш, и то на старо. А няма начин да живееш, без да работиш; всички сме затворници.
  • Очите му започват да следят танцуващите светлини и сенки по тавана с такава концентрация, като че ли това е цял един нов свят, почти толкова интересен, колкото странно променения свят при лягането му по гръб.

Вижда нещата по начина, по който ги вижда едно бебе.

  • Ако не ставаше дума за собствения ми баща и аз не бях толкова емоционално обвързан , всичко, на което бях свидетел, би могло да бъде наистина омайващо.

Откъс от “Татко” на Уилям Уортън

Малко за автора

Уилям Уортън

Алберт Уилям Дю Ейм, когото познаваме като Уилям Уортън

Алберт Уилям Дю Ейм, скрит зад псевдонима Уилям Уортън, е роден през 1925 г. във Филаделфия, щата Пенсилвания.

Първият и най-известният му роман е „Пилето”, който има и своята екранна версия.

Ейм участва в Първата световна война, а след края й се записва в Университета в Калифорния, където завършва изкуство и психология.

След това преподава изкуство в училище в Лос Анжелис. Романът „Пилето” е публикуван през 1978 г., а през 90-те години на миналия век изпод перото на Уортън излизат още осем романа, сред които са „Татко”, „Гордост”, „Отбой в полунощ” и „Художникът”. Ейм умира през 2008 г. в Калифорния.

* * *

geriКолонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

Повечето ни читатели намират статията за вдъхновяваща. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (100%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук