„Хората не четат книгите, четат себе си през тях“.

В това е вярвал френският писател, идеалист, пацифист, антифашист, носител на Нобелова награда за литература Ромен Ролан. Склонни сме да му се доверим, прочели себе си по десетки различни начини и тази година.

Литературни съкровища

„Черната рокля на гарвана“ от Тодорис Гонис

Историите в книгата пътешестват из едно и също място, описват го, но не го назовават. Скитат се из пространствата на паметта, когато тя започва да отслабва, почти избледнява и така разказвачът е принуден да надгражда руините на отколешни, действителни събития и да измисля фантастични истории, за да компенсира загубата.

Сборникът с разкази на изтъкнатия гръцки писател и режисьор Тодорис Гонис включва седем истории, които ромолят по страниците му подобно на река, с единствен препинателен знак запетайката. В неудържим порок на речта основният разказ описва ежедневието на клошар и бездомник, на човек, който със скиталчеството си из града изважда на повърхността живота и хората, от които извръщаме очи. Останалите шест истории говорят за смърт и любов, благородство и низости, вярност и прелюбодеяния, клетви и заклинания, за един, по думите на автора

„архаичен свят, побрал най-красивото и най-грозното, свят, който дълбоко ме вълнува и напираше да бъде разказан, преди да потъне в забрава“.

Още за автора и откъс от книгата може да прочетете тук. Книгата може да поръчате с отстъпка от сайта на Фондация „Стефан Гечев“.

„Кафенето без име“ от Роберт Зееталер

Виена, 60-те години на ХХ век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала – зарзаватчията Наврачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами… Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого.

Героите на един от големите съвременни австрийски писатели Роберт Зееталер в „Кафенето без име” обикалят едни и същи улици, читателите заживяват с обикновените им истории, които се разгръщат в малкото уютно помещение, покрито с бръшлян. Търсят утеха, споделят радостите си, понякога вдигат любовни скандали или се сбиват след игра на карти.

„Сговор на глупци“ от Джон Кенеди Тул

„Луд Оливър Харди, дебел Дон Кихот, проклет Тома Аквински“, или единствен по рода си – за читателите Игнациус Дж. Райли от десетилетия е изумително присъствие. А за него ние, обитателите на съвременния свят, завинаги ще си останем просто оскърбление към добрия вкус.

Създаден от сингулярност в литературната вселена, Игнациус се стоварва като свръхгабаритен метеорит на бреговете на Мисисипи, в Ню Орлианс, самото сърце на дремещата Луизиана. Обгърнат от собствената си спарена атмосфера, брониран със средновековна философия и измъчван от капризната си стомашна клапа, той се носи на талази из Америка от 60-те, принуден да извърши най-върховната обида към себе си – да си намери работа.

Със своите безумно смешни и трогателни приключения в свят, с който няма намерение да се помирява, Игнациус Дж. Райли е литературно явление, което трудно се поддава на определение (но пък ние споделяме впечатления и цитати тук).

„Кучешки години“ от Гюнтер Грас

В рамките на новата „Бисерна поредица“ на издателство „Колибри“, за пръв път на български език излиза романът „Кучешки години“ от Нобеловия лауреат за литература Гюнтер Грас. Преводът е дело на Любомир Илиев.

„Кучешки години“ е третият – наред с „Тенекиеният барабан“ и „Котка и мишка“ – роман от легендарната Данцигска трилогия на писателя. От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата представлява паноптикум от хрумвания и провокации, антология от брилянтно разказани кратки истории, образци на висока поетичност и безпощадна сатира.

В настоящото издание е включена илюстрация на Теодор Ушев, а откъс четем тук.

„Одисея“ от Стивън Фрай

В новия си шедьовър „Одисея“ Стивън Фрай представя с епичен размах и чувство за хумор изпитанията на един от героите в Троянската война – хитроумния Одисей.

Много са героите от древността, които са обект на преклонение и за чиито подвизи се носят легенди от векове насам. Но имало ли е някой с толкова изобретателен ум и такава проницателност като Одисей, благодарение на когото гърците побеждават в Троянската война?

Разбира се, тази история е добре позната, но Стивън Фрай ни я представя по свеж, жив и нов начин, без да пропуска нито един важен момент. Както и в бестселърите си „Митове“, „Герои“ и „Троя“, Фрай отново впечатлява с разказвачески си умения, с препратки към културата и историята на Елада, а оттам и на цялото човечество.

„На лов за дребна щука“ от Юхани Карила

Подобно на други съвременни финскоезични автори, Юхани Карила не може да бъде поместен в ясно дефиниран жанр. Той е от онези писатели, за които е изкован терминът Finnish weird – „чудатост по финландски“, ако се опитаме да го преведем. „На лов за дребна щука“ изпробва границите на фентъзи сагата, като вплита в историята елементи от фолклорни легенди и магически реализъм, като в същото време може да се чете като наръчник по рибарство, компютърна игра, научно-фантастичен трилър, фентъзи, и какво ли още не. Читателят е потопен в света на един роман, написан с чувството за хумор на Арто Пасалина, туптящ с живия език и диалози на Кормак Маккарти и допълнен с магическите създания от „Вещерът“ на Сапковски. И абсурден като миниатюра на Даниил Хармс.

„На лов за дребна щука“ е разказ за три дни, прекарани в опити да бъде уловена една щука, докато наоколо се вихрят легион древни лапландски създания. Виртуозен в езиково отношение роман със звънтящ диалог, отпращащ към местни лапландски наречия, и в същото време драматична любовна история и митологично фентъзи с екологично-философски привкус. Регистрите се сменят, предизвиквайки взривен смях и мрачна сериозност, както се уверяваме с откъса тук.

„Черно хайку“ от Яна Букова

Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката „Черно хайку“ фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си.

Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения – геологично, историческо, биологично – като експеримент, храна и изпитание, красотата на умственото оголване и физическият отпечатък на паметта върху тялото са сред темите, които книгата разглежда. Разгръщаме я тук.

„Връзки и развръзки“ от Анджелина Соренсен

Жените-хумористки в българската литература почти липсват, а в световната се броят на пръсти.

В този недоимък на смешни авторки, книгата на Анджелина Соренсен се появява като „странна птица“. Самата писателка също е „странна птица“, която в живота и в хумористичната си проза прелита между два континента – Европа и Америка.

Спомените я свързват с нашата действителност, съдбата ѝ – с американската. Тя разказва с лекота, с ироничен поглед към нещата от живота и свежо чувство за хумор. Покрай разказите от „Връзки и развръзки” направих „връзка“ и с популярната песничка за Усмивката: „Със свойта нишка лека, привързват те човека към човека“. Това твърди Михаил Вешим, а ние му се доверяваме, надникнали в книгата тук.

2 важни (по различен начин) книги върху езика и писмеността

„Важният си ти“ от Ясен Григоров

Любим и пъстър, художникът, илюстратор, писател и кинорежисьор Ясен Григоров, който преди време сподели с нас, че „правенето на изкуство е концентрат от свобода“ (а ние от сърце и безрезервно му вярваме), представя новата си творба – „Важният си ти“. Книгата е посветена на асемиотичната писменост – термин, необговорен досега на български език, което превръща Ясен в първия артист, работещ целенасочено в полето ѝ. Тук словесността е човешки акт – самовглъбен и оставящ лична следа. Наред с пъстрите страници, има и празни, чрез които Ясен Григоров приканва разгърналите ги към една игра – да определят как усещат всяка дума.

Книгата изглежда като стихосбирка, всяка страница носи различна емоция. Художникът работи по съдържанието ѝ от няколко години, а книжното тяло е красиво и като предмет – с твърди корици, шито, с 64 цветни страници. Може да я разгледате тук.

„Под езика: част втора“ от Дамян Дамянов

8 години, 60 кирилски букви, с които започват 60 думи, на които 60 известни личности дават 60 кратки определения. Това е графичният и социален експеримент на художника Дамян Дамянов „Под езика“, в който познатите ни букви оживяват във виртуозни графични символи, подсказващи или илюстриращи по лаконичен начин значението на дадена дума.

Сред страниците на тази книга ще откриете 90 позабравени, често произнасяни думи или чуждици – думи номади, които са навлезли в територията на речника ни сравнително наскоро. Те обогатяват езика, напомнят ни, че той е жив, дишащ организъм и в крайна сметка не друг, а ние сме отговорни за това как изглежда. Четем повече тук.

Находки за деца

„Каква е тази врява“ от Елисавета Багряна

Почти всички детски стихотворения на Елисавета Багряна излизат в сборника „Каква е тази врява” на издателство „Лист”. Томът включва 115 произведения, които „Вечната и святата дама” на българската поезия” пише в различни периоди от живота си.

Вдъхновител на първите рими за най-малките читатели е синът ѝ Любчо, десетилетия по-късно в „Люлчина песен” Багряна ще се обърне към внучка си, кръстена на нея. В „Лист” са сигурни, че книгата ще очарова всичките си читатели, защото вдъхновява не само с таланта на Багряна, но и с 50-те илюстрации на Пенко Гелев, както се уверяваме тук.

„Колелото на Кинан“ от Петя Кокудева

През 2023 детската писателка Петя Кокудева става доброволец по покана на Каритас София. В поредица от срещи тя общува с така наречените “непридружени деца”- бежанци от различни размирни държави като Йемен, Иран, Афганистан, Сирия, Украйна, Ирак, пр. Разказва им за своите
пътешествия и същевременно научава много за техните- за родните им места, за близките им, за културите, от които идват. Някои от децата са на 7, други – на 17.

Така се раждат кратките истории, събрани в документалната детска книга “Колелото на Кинан”, нарисувана от художничката Ина Кьорова. Смисълът на тази книга е да надникне отвъд медийния образ и клишетата – да запознае деца и възрастни с личностите зад етикета “бежанец”- например Муна от Сирия, Парса от Иран, Рийм от Йемен, Артьом от Украйна.

“Колелото на Кинан” може да се чете и като книга-пътешествие през различни култури в нея има надежда, смях, удивителни пейзажи и детайли от живота в различни кътчета на света – уверяваме се тук.

„Твоето тяло е твое“ от Лусия Серано

  „Твоето тяло е твое“  е книга за неприкосновеността на тялото. Илюстративните ситуации, представени в нея, са  фокусирани върху силата на думата „не“ и насърчаването на децата да отстояват личните си граници. Както и да уважават телата и границите на другите. 

Сексуалността – и превенцията на нежаланите злоупотреби и посегателства са обяснени чрез прост, директен и ясен за децата език.

В същото време книгата е и  инструмент за разговор за нас, възрастните, защото понякога точно ние сме тези, които се затрудняваме или се изчервяваме по определени теми.

„Твоето тяло е твое“ е и едно от най-популярните заглавия на Лусия Серано  – испански писател, илюстратор и майка на три деца. Разбираме защо надниквайки тук.