„Неподражаема нова интерпретация на обсадата на Троя.”

Обзървър  

„Разказът на Фрай, с умело втъкан хумор и богат на детайли, вдъхва живот и съвременно звучене на тази древна история, разкривайки връзките между

мита и модерния израз, изкуството и културата“.

Гардиън

След като ни впечатли със своя разказ за сътворението на света в „Митове“ и ни припомни легендарните истории за силата на човешкия дух в „Герои“, Стивън Фрай изкачва нови литературни върхове. Сега той пресъздава епичните мащаби на войната, разтърсила из основи древния свят и потресла дори боговете на Олимп. В „Троя“ се сблъскват героизъм и ненавист, любов и жертвоготовност, отмъщение и разкаяние, желание и отчаяние, попили в кръвта на пясъците на илионския бряг.


Увлекателните книги на Стивън Фрай може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

* Промокод: Jasmin21  
Важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Историята на Троянската война, състояла се преди около 3200 години, е сред най-преразказваните през вековете. Повод за нея е отвличането на хубавата Елена, съпруга на гръцкия крал Менелай, обещана на троянския принц Парис от самата Афродита. В резултат гърците изпращат хиляди кораби срещу перлата на Егейско море – могъщия град Троя, който е под обсада в продължение на цели десет години.

Това е брутална и унищожителна война, в която и двете страни дават свидни жертви. Гърците не могат да победят упоритите троянци, тъй като Ахил, най-смелият и славен гръцки войн, отказва да се сражава. Все пак той най-сетне се включва в битката, разяждан от гняв за смъртта на Патрокъл, а сред другите герои, които влизат в историята, са още Хектор, Агамемнон и хитрият и прозорлив Одисей. Във войната се включват и боговете, които подкрепят своите любимци и от двата лагера. Разгарят се чудовищни страсти, ставаме свидетели на сблъсък на най-възвишени идеали с най-долно коварство.

Поел по стъпките на Омир през 21 век, Стивън Фрай разказва вдъхновено за тази ужасна война, припомняйки ни любопитни подробности още отпреди основаването на Троя. Той за пореден път доказва таланта си на истински познавач на митовете. Неговите епични разкази се радват на толкова голям интерес не само, защото Фрай нагледно описва важните факти, но и отсява всичко най-интересно, без да ни затрупва с информация. И в добавка в своя непрестанен диалог с читателя той за пореден път впечатлява със своите безкрайно любопитни коментари и заразителното си чувство за хумор.

Дори да знаете всичко за обсадата на Троя, за тази „война без победители“, ще бъдете очаровани от завладяващия стил на Фрай. Благодарение на него наистина усещаме всеки детайл от битката и нажежената атмосфера, всеки герой и всяко сражение възкръсват абсолютно автентично и поразяващо. „Удивителен нов разказ, потапящ ни в древните истории, които само си мислехме, че познаваме. Блестящ, забавен, ерудиран, изобретателен, изненадващ и завладяващ“. Това е коментарът на известния писател Ричард Норт Патерсън за „Троя“.

Троя

Стивън Фрай

На Олимп царяло облекчение. Опасното пророчество на Прометей не можело да засегне Пелей, който – макар и добър човек, славен воин, отличен владетел и така нататък – трудно можел да бъде причислен към най-добрите сред смъртните герои и да бъде споменаван редом с Тезей, Язон, Персей или Херакъл. Спокойно можел да създаде син, по-велик от него самия. Пък и бил симпатичен, същото важало и за Тетида.

Когато младите плахо съобщили, че ще бъдат свързани в брак от Хирон на планината Пелион, всички олимпийци – всъщност всички богове, полубогове и второстепенни божества – им направили неоценим комплимент, приемайки поканата им да присъстват на последното голямо събиране на безсмъртни, което светът щял да види.

Всички богове, полубогове и второстепенни божества?

Всички с едно изключение…

В пещерата на Хирон имало място за сядане единствено за Хирон, дванайсетте богове-олимпийци и щастливите новобрачни. „Щастливи“ е може би малко силно казано, но междувременно Тетида се била примирила със съдбата си. Предсказанието на Прометей ѝ било добре известно, но у нея било запламтяло пламъчето на майчинското чувство, каквото не подозирала, че може да храни, и първоначално мъждукащо, то междувременно се било разгоряло и греело с все сила. Тя очаквала с възторг възможността да износи в безсмъртната си утроба дете, предопределено за величие.

Божествените почетни гости се разположили в два полукръга в дъното на пещерата – Зевс на най-видно място, в средата, от едната му страна седяла жена му Хера, царица на небесата и богиня на брака, а от другата – любимата му дъщеря Атина. Останалите олимпийци спорели за местата край него и зад него като глезени деца. ДЕМЕТРА, богинята на плодородието, не толкова суетна, седяла невъзмутимо на задния ред до дъщеря си Персефона, царицата на подземния свят, дошла тук да представлява ХАДЕС, който никога не се появявал в горния свят. Близнаците Аполон и Артемида успели да прередят Посейдон и Арес и да се разположат на първия ред, а Афродита се настанила самоуверено до Хера, която тъкмо кимала хладно на Хермес, който влизал, смеейки се, с ДИОНИС и накуцващия Хефест. Когато олимпийците успели най-сетне да се настанят, посъбрали все пак някакво достойнство, по-старшите полубогове и титани били поканени от Хирон да стоят прави в останалата част от пещерата, оставяйки по средата нещо като пътека, по която можели да минат невестата и младоженецът. Отвън нимфи на моретата, планините, горите, ливадите, реките и дърветата, насядали край входа на пещерата, си шушукали, почти извън себе си от вълнение. Такова събиране на всички безсмъртни не било виждано от празненствата за възцаряване на Дванайсетте на планината Олимп. Всички били тук.

Само с едно изключение…

Козлокракият бог ПАН подскачал сред спътниците си, сатири, фавни, дриади и хамадриади, и свирел на сирингата си мелодия, която звучала толкова грубо в ушите на боговете, че те изпратили навън Хермес, за да нареди на необуздания син на Гръмовержеца да престане, в името на Зевс.

– Така вече е по-добре – казал Хермес, почесвайки грубата козина, която се къдрела между рогата на главата на Пан. – Сега вече всички ще имаме възможността да се насладим на опитите на Аполон да изтръгне някаква мелодия от моята лира.

Океанидите и нереидите седяли най-близо до входа на пещерата. Една от тях щяла да стане жена на смъртен герой – което само по себе си не било нищо особено, много морски нимфи се били омъжили за титани и дори за богове, но никога такъв съюз не бил удостояван с присъствието на всички богове.

С едно изключение…

Боговете обсипали брачната двойка с великолепни подаръци. Особено впечатлявали чифт коне, Балий и Ксант, дар от бога на моретата Посейдон. Балий, сив, на петна, и брат му, дорестият Ксант, пасяли пред пещерата, когато внезапно отекнал звън ги накарал да се стреснат и зацвилят уплашено.

ХЕСТИЯ, богинята на домашното огнище, била ударила гонг, за да оповести началото на церемонията. Настанала тишина. Боговете се настанявали по-удобно, онези, които се били обърнали назад, за да разговарят със седящите на втория ред, обърнали погледи напред и придобили тържествени и сериозни изражения. Зевс изправил гръб и вирнал глава и брадичка така, че островърхата му брада сочела точно към входа на пещерата. И сякаш копирайки неговия жест, всички в пещерата обърнали глави в същата посока.

Нимфите затаили дъх. Целият свят затаил дъх. Колко възхитителни били боговете, колко величествени, колко властни, колко съвършени!

Тетида и Пелей се появили и влезли с бавна стъпка, вървейки под ръка. Младоженците, както става винаги с младоженците, били по-прекрасни от всички гости, дори от олимпийските богове – в този техен кратък звезден миг.

Прометей, застанал в дъното на пещерата, не виждал почти нищо. Пророческата му мисъл не можела да предвиди в подробности онова, което криело бъдещето, но той бил сигурен, че това събиране ще бъде последно по рода си. Самото великолепие и блясъкът на церемонията криели в себе си предчувствието за бъдещ край. Мигът, в който цветята и плодовете са съвършено разцъфтели и узрели, е и мигът, предшестващ края им, състаряването, гниенето и смъртта. Прометей усещал, че се надига буря. Не можел да каже как и защо ще стане това, но знаел, че това сватбено празненство играе някаква роля, и че детето на Пелей и Тетида също ще играе някаква роля във всичко това. Надигащата се буря носела метален мирис, както мирише винаги въздухът преди буря. Миришело на мед и калай. Кръвта на смъртните също излъчвала металния мирис на медта. Мед и калай. Бронз. Металът на войната. В главата си Прометей чувал звън от удари на бронзови остриета и виждал кръв да залива всичко. А при това небето пред пещерата било синьо и всички лица, с изключение на неговото, сияели ликуващо.

Всички, с изключение на дванайсетимата олимпийци, се изправили на крака, когато Пелей и Тетида се появили на входа на пещерата, той – гордо усмихнат, тя – свела мило глава.

„Мисля прекалено много“, казал си Прометей. „Това е просто главоболие, нищо повече. Виж колко щастливи са всички те, всички безсмъртни.“

Всички?

Прометей не можел да се отърве от усещането, че някой липсва…

Хестия помазала новобрачната двойка с ароматни масла, докато синът на Аполон, Хименей, пеел възхвали за боговете и блаженството на брачния живот. Веднага щом Хера седнала, след като благословила младите, при входа на пещерата настъпила някаква суматоха. Стълпилите се отвън нимфи и дриади се разпилели, смутени и объркани, когато единствената богиня, останала непоканена, преминала с бърза крачка покрай тях. Силуетът ѝ се очертал на входа и Прометей я разпознал незабавно – ЕРИДА, богинята на раздора, враждата, несъгласието и безредието. Разбирал, че да я поканиш на сватбено тържество би означавало да си просиш неприятности. Но да не я поканиш – нима това нямало също да породи нещастия?

Сватбарите се разстъпили, оставяйки Ерида да пристъпи и да се изправи, вирнала глава, пред полукръга на насядалите в цялото си величие олимпийци. Тя пъхнала ръка под наметката си. Нещо кръгло и блестящо се търкулнало на пода и спряло в краката на Зевс. Ерида се обърнала и излязла по пътя, по който дошла, през тълпата застинали по местата си, слисани гости. Не била произнесла и дума. Толкова бързи и неочаквани били появата и изчезването на Ерида, че някои от присъстващите в пещерата се питали дали не им се е привидяло. Но предметът в краката на Зевс бил съвсем истински. Какво ли било това?

Зевс се привел и го вдигнал. Било ябълка. Златна ябълка.

Зевс започнал да я върти предпазливо в ръцете си.

Хера надникнала през рамото му.

– На нея е написано нещо – казала тя рязко. – Какво пише?

Зевс се намръщил и се взрял отблизо в златната повърхност на ябълката.

– Пише „На най-красивата“.

– „На най-красивата“? Добре е, че Ерида ме почита така дълбоко – и Хера протегнала ръка.

Зевс тъкмо се канел да подаде покорно ябълката на жена си, когато от другата му страна се разнесъл тих глас:

– Светът ще се съгласи, Хера, че ябълката трябва несъмнено да бъде моя – и сивите очи на Атина се вперили войнствено в кафявите очи на Хера.

Сребрист смях забълбукал иззад двете, когато Афродита на свой ред протегнала ръка към Зевс.

– Да не ставаме глупави. На този свят има само една, за която биха могли да важат думите „На най-красивата“. Дай ми ябълката, Зевсе, тъй като не е възможно тя да е предназначена за друга.

Зевс свел глава и въздъхнал дълбоко. Как можел да избира между своята любима и властна съпруга Хера, обожаваната си, любима дъщеря Атина, и леля си Афродита, самата всемогъща богиня на любовта? Стиснал здраво ябълката, той мечтаел да е някъде другаде.

– Успокой се, татко – пред него се изправил Хермес, повел за ръка съпротивляващия се Арес. – Онова, от което се нуждаеш, е някой, на когото да разчитаме, че ще може да вземе решение и да даде ябълката вместо теб, така ли е? Е, случи се така, че неотдавна ние се запознахме с такъв човек, нали, Арес? Млад човек, който може да отсъди почтено, безпристрастно и с безукорна точност.

Зевс се вторачил в него.

– Кой е той?

За автора

Талантите му са безкрайно много. Стивън Фрай е определян като истинско британско съкровище. Той е актьор, комик, журналист, писател, поет, режисьор, сценарист и драматург, носител на много престижни награди. Припознаван в културните среди за еталон на т.нар. английски дух, неговото име се свързва с изящно владеене на езика, класически хумор и ерудирано присъствие. Сред близките му приятели е актьорът Хю Лори, негов състудент в Кембридж. Двамата изграждат необикновен комедиен тандем и участват в култови сериали като „A Bit of Fry and Laurie“ (1989 – 1995) и „Джийвс и Устър“ (1990 – 1993).

Стивън Фрай е водещ на церемонията по раздаване на британските филмови награди БАФТА в продължение на 12 години. Сред хитовете с негово участие са „Госфорд парк“, „V като Вендета“, „Шерлок Холмс: Игра на сенки“ и трилогията „Хобит“. Често озвучава различни филми и видео игри. Той е и гласът зад аудиоверсиите на седемте книги от поредицата за Хари Потър.

През 2007 г. Фрай е удостоен с награда за цялостното си творчество на церемонията по връчването на Британските комедийни награди. Известен е със своите активни позиции спрямо разнообразни обществени проблеми. Неговите ярки личностни убеждения превръщат творчеството му в извор на вдъхновение и мъдрост, пораждайки житейски размисли у всеки, докоснал се до него. Оригиналните му гледни точки предлагат възможност за интерпретации на изконни общочовешки въпроси, основани на финия баланс между ирония и самобитност. 

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук