„Митове“ „е новата книга на блестящия и харизматичен британски актьор, телевизионен водещ и режисьор актьор Стивън Фрай.

Той е добре известен на българската публика с незабравимото си превъплъщение в ролята на Джийвс от комедийния сериал „Джийвс и Устър“, автор на бестселъри и автобиографични книги, а напоследък нашумява и с вдъхновения прочит на аудиоверсиите на седемте книги за Хари Потър.

Неговият оригинален и разкрепостен преразказ на древногръцката митология демонстрира впечатляваща ерудиция, заразителен  хумор, широка култура и неповторим стил.

Страсти, секс, кръв, насилие, кръвосмешения, битки, чудовища, богове и герои…

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Никой не може да обича и мрази, да мами и желае така страстно и безусловно като древногръцките богове и богини, герои на драматичната и неповторима интерпретация на Стивън Фрай. “Митове” пресъздава тези удивителни истории, дошли от древността, в контекста на нашето съвремие, в цялото им великолепие и дълбоко човешка значимост.

“Книгата е идеална за 21 век.”

Таймс

“Проникновен, жизнерадостен и весел, този преразказ излъчва истински чар.”

Гардиън

Митове

Стивън Фрай

МИДАС
ГРОЗНИЯТ СТРАННИК

След време Гордий умрял и на престола го наследил синът му, Мидас – същият онзи весел, дружелюбен млад човек, обичан и хвален от всички. Животът му се отличавал с изискана скромност – Фригия не била особено богато царство, но повечето от парите и времето, с които разполагал Мидас, той отделял за великолепната розова градина в парка на двореца. Градината се прочула като едно от чудесата на онази епоха. Мидас обичал най-много от всичко да обикаля от този рай, изпълнен с пъстрота и ухания, и да се грижи за розовите храсти, по всеки от които имало поне петдесет великолепни цвята.

Една сутрин, докато обикалял градината и отбелязвал с обичайната наслада как изящно блещукали капчиците роса по деликатните венчелистчета на обичните му рози, Мидас се препънал в тялото на някакъв спящ старец, грозен, с шкембе, който спял свит на земята и хъркал като прасе.

– О – казал Мидас, – толкова съжалявам. Не ви забелязах.

Старецът хлъцнал, оригнал се, а после се изправил и се поклонил ниско.

– Простете – казал той. – Привлече ме снощи сладкото ухание на розите ви. Заспал съм.

– Няма за какво – отвърнал учтиво Мидас. Бил възпитан винаги да проявява уважение към по-възрастните. – Но защо не дойдете да закусите в двореца?

– Че да дойда. Мило от ваша страна.

Нямало как Мидас да знае, че грозният, шкембест старец бил Силен, спътникът на бога на виното Дионис.

– Може би ще пожелаете да се отбиете в банята? – предложил той, когато се упътили към двореца.

– За какво ми е баня?

– О, просто ми мина през ума.

Силен останал десет дни и десет нощи, опустошавайки сериозно скромните запаси в килерите на Мидас, като му се отплащал със скандални песни, танци и истории.

На десетия ден Силен обявил, че на следващата сутрин си заминава.

– Господарят ми сигурно копнее за мен – казал той. – А дали твоите хора биха ме отвели при него, как мислиш?

– С удоволствие – отвърнал Мидас.

На другия ден Мидас и свитата му повели Силен по дългия път към южните лозя, където Дионис обичал да прекарва това време на годината. След дълги часове, през които си проправяли с труд път в жегата през виещи се пътеки, стръмни хълмове и тесни междуселски пътища, те открили бога на виното и спътниците му да пируват на едно поле. Дионис изпаднал във възторг, когато видял стария си приятел.

– Виното е кисело без теб – казал той. – Танците се объркват, музиката звучи някак постно. Къде беше досега?

– Загубих се – отвърнал Силен. – Този добър човек – и той избутал съпротивляващия се Мидас напред, за да го види богът, – ме прие в двореца си и ме остави да правя вътре каквото си поискам. Изпих по-голямата част от виното му, изядох повечето му храна, пикаех в делвите, където се съхранява вода, повръщах по копринените му възглавници. Не се оплака нито веднъж. Добър е до мозъка на костите си – и Силен тупнал Мидас по гърба. Мидас се стараел да се усмихва възможно най-бодро. Сега научавал за делвите с вода и копринените възглавници.

Дионис, като повечето сериозни пиячи, лесно се вълнувал и изпадал в умиление. Той протегнал с благодарност ръка към Мидас.

– Виждате ли? – обърнал се Дионис към света изобщо. – Виждате ли? Когато загубиш вяра в хората, те ти показват какво струват – ето така. Ето, това баща ми нарича xenia. Направо сърцето ми ще изхвръкне от вълнение. Казвай.

– Моля? – на Мидас много му се искало да си тръгне. Десет денонощия със Силен му били предостатъчни. Копнеел да остане сам с цветята си. Пияният Дионис с пълния си антураж от менади и сатири можел да се окаже непреодолимо изпитание дори за неговото търпение.

– Кажи каква награда искаш. Можеш да поискаш всичко. Каквото – хлъц! – пожелаеш, ще обожествя по съществен начин. Тоест – уточнил Дионис с достойнство, – ще осъществя по божествен начин. Да видите вие! – допълнил той войнствено, завъртайки се рязко, без да се обръща конкретно към когото и да било.

– Искаш да кажеш, господарю, че мога да поискам от теб каквото и да било?

Кой от нас не е хранил блажени фантазии за духове и феи, които изпълняват желанията ни? Трябва да отбележа със съжаление, че когато получил това предложение от Дионис, Мидас се главозамаял.

Споменах преди, че Фригия била едно от по-бедните царства, и макар че приятелите на Мидас не го считали за алчен или лаком, като всеки владетел и той копнеел да може да отделя повече средства за войската си, за двореца си, за поданиците си и за благоустройство. Разноските в едно царско домакинство постоянно нарастват, а Мидас бил прекалено добронамерен цар, за да обременява поданиците си с много данъци. Затова установил, че умът му изпраща до устните едно изключително странно желание.

– Тогава ще те помоля да стане така – казал той, – че всичко, което докосна да се превръща в злато.

Дионис се усмихнал някак демонично.

– Наистина? Такова ли е желанието ти?

– Да, това искам.

– Върви си у дома – казал богът. – Изкъпи се с вино и си легни да спиш. На сутринта, когато се събудиш, желанието ти ще се е сбъднало.