Всички, които ме познават поне малко, знаят, че Италия е една от любимите ми дестинации. Харесвам я не само заради древната история, която разказва, дружелюбните и емоционални (и доста шумни) хора, кухнята, кафето, езика, който ми доставя удоволствие да говоря, а и заради това, че отделните й райони имат своя уникалност, чар и всеки път преживяването е различно. И така тази късна пролет кацнах в Римини, едни от най-известните морски курорти на страната, който се намира в източната част на провинция Емилия-Романя (Emilia-Romagna).

Международното летище на Римини и Сан Марино (https://riminiairport.com/it) носи името на известния режисьор Фредерико Фелини, който е родом от Римини. Може би едно от най-малките летища, на които съм била, тъй като поне към днешна дата обслужва едва по шест полета на ден – единият със София на “Уиз Еър” (Wizz Air). Пътуването до централната част на Римини е доста лесно – има градски автобус, който минава на 15-30 минути в зависимост от деня, а билетчето е 1.50 евро. Спира до ж.п. гарата на Римини (Rimini Centrale). За разлика от летището, гарата е пълна с хора, куфари, глъчка, и места за бързо кафе и хапване.

Пътуването с влак е най-развитият и най-удобният транспорт в Италия – както за ежедневно придвижване на местните хора, така и за опознаването й от туристите. Единствените проблеми се създават от стачките, които често причиняват закъснения и отмяна на влакове, но тази особеност също се вписва в атмосферата, типична за страната. Хубаво е всички пътуващи да следят внимателно новините за стачки и закъснения, защото романтиката изчезва, когато се окажеш блокиран на някоя гара късно вечерта и тъкмо, когато остава половин час до влака ти, таблото премигне и те зарадва с едни нови 180 минути за чакане.

Ж.п. гарата на Римини за мен беше една доста символична разделителна линия – от едната страна е историческият център с магазините, административните сгради, типичната градска част, а от другата са плажове, вили и хотели, сгушени в дворове с много, много зеленина и високи дървета, които дават въздух при иначе горещия климат. Тази част на града със сигурност беше най-приятната за разходка и свежест. Плажната ивица на града е дълга 15 км, има си алея за разходка и много барове и заведения, които предлагат пресни морски дарове и аперол, при това на достъпни цени. Тъй като моето посещение се падна преди откриването на сезона, не мога да споделя впечатления от плажуване, но ми направи впечатление, че към шезлонгите и чадърите има и съблекални, а някои от хотелите си имат запазени места, които вървят директно с ключа от стаята. Има и голяма свободна зона, която се намира до емблематичното за града виенско колело, така че места има за всеки според желанията и джоба.

Местната храна

Както всяка област в Италия, така и Емилия-Романя си има автентични за региона ястия, които туристите да опитат.

–        Пиадина (Piadina) – сандвич с тънка питка, ръчно омесена единствено с малко мазнина, брашно и вода. Лесна за приготвяне и съхранение, а в миналото е била известна като храната на бедните. В трудни за региона времена е спасила населението от глад и е изключително тачена сред местните. През 2014 г. пиадината получава „Защитено географско указание“, което защитава традиционната й рецепта и нейният произход. Днес се предлага навсякъде в региона с разнообразни комбинации от пълнеж, които включват различни видове местни сирена и салами. За мен лично сега се дели на два варианта, които ви препоръчвам – класически сандвич на ниска цена, който се продава в традиционните хлебарници и по-изпипаната версия (и с по-висока цена), която се предлага в заведенията. Аз лично останах доволна от пиадините на Casina del Bosco (Casina del Bosco Rimini – piadina romagnola fatta a mano con amore) – кокетно заведение, което предлага всякакви видове от сандвичите, всичките с продукти, характерни за региона. Намира се до пристанището и парк “Федерико Фелини”.

–        Капeлети (Cappelletti) – пълнена паста, която има формата на шапка, от където идва и името й (cappello – малка шапка). Най-често капелетите се пълнят с рикота, пармезан, доматен сос и се заливат със сос рагу или друг вид лек бульон.

–        Пасатели (Passatelli) – също вид паста, като характерното за нея е самото й приготвяне. С форма на спагети, тя се прави не от класическо тесто, а от трохи хляб, яйца, пармиджано реджано, като се подправя с индийско орехче или кора от лимон. Сервира се в зеленчуков, телешки или рибен бульон.

Двата вида паста настина препоръчвам да пробвате, тъй като по технология на приготвяне са много специфични и реално трябва да се използва прясна паста, за да се получи ястието. Няма лесно да ги намерите в хранителните магазини заедно с традиционната пакетирана паста и при всички положения няма как да се приготвят в домашна обстановка като обикновените спагети (освен ако сами не си правите домашна паста, разбира се).

Места за посещение

–        Пристанищен център, виенско колело, морска алея. Подразбира се, че няма как да отидете в този град и да не се насладите на бреговете на Адриатическо море. Плаж, коктейл или просто разходка – изборът е ваш. Две места за разходка, които са приятни и за бързо хапване или лека почивка, са парк “Федерико Фелини” и Пиацале Кенеди (Piazzale Kennedy). Паркът не е особено голям, но е популярен сред туристите и се намира до внушителния Гранд хотел „Римини“ и канала на пристанището, който служи за разходка и по него се стига до старата част на града. Пиацале Кенеди e площад на брега, който предлага красива гледка от лека височина към плажната ивица на Римини. Той е подходящ за посещение по залез слънце, тъй като там няма дървета и сянка и затова се използва за бърза разходка и снимки на морето и плажа.

–        Исторически център (Centro Storico) – простира се между Арката на Август (Arco d’Augusto) и моста Тиберий (Ponte di Tiberio). На централния площад “Кавур” (Piazza Cavour) се намира и сградата на театъра – Teatro Amintore Galli. Построен е през 1857 с типична неокласическа архитектура. Претърпява големи разрушения през Втората световна война и е възстановен и отворен отново чак през 2018 г. Пред него се намира и фонтанът с боровата шишарка (Fontana della Pigna). Той също датира от Римско време, а шишарката е символ на изобилие и плодовитост. Навремето е бил единственият източник на вода за града и е бил място за срещи на местните жители, както и на търговци и поклонници.

Мостът на Тиберий също води назад към Римската империя, когато е изграден. Той е изобразен на герба на града, а на няколко места по него могат да се видят изображения с форма на копита. За съжаление, тази пролет той беше изцяло затворен за реставрация, така че нямах възможността да го видя и да се разходя по него. Арката на император Август обаче не разочарова – тя посреща гостите на историческата част на Римини, като ги превежда през крепостните стени на града. Води и до площада на тримата мъченици (Piazza Tre Martiri), на който се намира Часовниковата кула.

В събота сутрин тази част на града се оживява с множество сергии, част от традиционният седмичен базар. На него можете да намерите всякаква стока като дрехи, антики и местни специалитети – при това на доста добри цени.

–        Музеи. В културната обиколка на Римини може да включите и някои от музеите в града – те също се намират основно в Историческия център. Ще ви предложа линкове към тях, за да разгледате работно време, експонати и адрес и цени на билети:

*   Музеят на Федерико Фелини – Fellini Museum Rimini – Fellini Museum Rimini

*Музей на Изкуствата – Palazzi dell’Arte Rimini – Palazzi dell’Arte | Rimini

* Градски музей „Луиджи Тонини“ – Museo della Città „Luigi Tonini“ – ‘Luigi Tonini’ City Museum – Visit Rimini

* Замъкът Сисмондо (Castel Sismondo) – част от музеен комплекс Фелини – Fellini Museum Rimini

* Археологическата хирургическа клиника на Древен Рим – Il Domus del Chirurgo – Domus Del Chirurgo Rimini: prezzi, orari, info, hotel, mappa

А най-хубавото е, че Римини е добра отправна точка за още по-интересни дестинации в Емилия-Романя… и не само. На един час път с автобус се намира третата най-малка държава в света – Сан Марино (за която ще разкажа в следващия пътепис), а бърз достъп с влак ще ви отведе в Равена и Болоня, където да се насладите на култура, древност и вкусна храна.

До скоро! Ci vediamo presto!

Още пътеписи за Италия:

Вкусовете на Сицилия (част 1) | Jasmin.bg

Разходка по бреговете на Сицилия (част 2) | Jasmin.bg

С дъх на лимони: По улиците на Неапол и Амалфийското крайбрежие | Jasmin.bg

Улиците на Рим – вечният град, който остава в сърцето | Jasmin.bg

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.