„Жените в платната на Рафаел Сабалета са пълни – с форми и свобода.

От картините му „Жени на плажа“, „Жена, легнала на хълбока си“, „Почиващи си селянки“ и мн.др. ни гледат закръглени, чувствени, неразгадаеми, но силни в емоциите и присъствието си жени. Нищо общо с „куклите“, които наблюдаваме в платната на други художници от същото време. Сякаш, излезли от рамката на семейството, те не са подчиняващите се обекти, а предшественичките на днешните независими жени“.

В това е убедена една от изследователките на живота и изкуството на Рафаел Сабалета, Мариса Кабайеро.

Лесно е да видим защо. Дори когато са модели или музи на рисуващи ги художници, жените в платната на Сабалета – едно от големите имена на испанската живопис и на посткубизма изобщо – са основното лице, към което се насочва погледа ни. Те са загадъчни, вглъбени, разнолики – „силните“ фигури в композициите му.

Жените в картините на Рафаел Сабалета

Кой е Рафаел Сабалета

Rafael Zabaleta Fuentes (1907 – 1960) е роден в Кесада (Хаен) в заможно семейство.

През 1925 г. заминава за Мадрид, за да учи в Института по изящни изкуства в Сан Фернандо. Две години по-късно е назначен за изпълнителен директор на „Националната художествена съкровищница“.

След Гражданската война е денонсиран и за кратко изпратен в концентрационния лагер в Сантяго де Калатрава, а след това и в затвора в Хаен. От този период датира прочутата му серия картини, посветени на Гражданската война в Испания.

За най-важни в творческия си път смята кратките си пребивавания в Париж, по време на които се среща с Пабло Пикасо и други испански художници, живеещи в странство.

През 1960 г. е представен в испанския павилион на Венецианското биенале с поредица от 16 маслени картини и 10 рисунки. Представяне, което се превръща в най-важната му изложба, извоюва му име като едно от големите имена на посткубизма.

Стилът му варира от мрачен експресионизъм до посткубизъм, с видни влияния от творчеството на Пикасо.

Източници: Fundación Zabaleta – Web Wikiart
Снимки: Rafael Zabaleta | Fair Use