Древна история. Скутери. Кафе. Простори. Пица. Аперол. Сладолед. Слънце. Глъчка. Паста. Марадона. Лимони. Неапол. Така накратко бих описала скорошното си пътешествие си в Южна Италия. Неапол е и градът на Елена Феранте (“Историята на изгубеното дете” на Феранте: Финалът на неаполитанската тетралогия за крехкостта на приятелството | Jasmin.bg), която много добре е описала темперамента на хората от този регион, макар и в днешно време картината да е с още по-пъстри нюанси от характери.

Малко факти за региона

Неапол е третият по големина град в Италия и е столица на провинция Кампания. Населението му е малко над 900 хил. души, но въпреки това е един от най-гъсто населените градове на Италия. Той се нарежда и сред най-древните населени места в света, като историята му се разказва в рамките на три хилядолетия. Основан е от гърците около V век пр. Хр, а след това се нарежда и сред важните центрове на Римската империя. През вековете е бил под дълги и многобройни чуждестранни владения, заради значимото си разположение в Италия и Европа. Днес Неапол е един от световните градове с най-голяма гъстота на културни ресурси и паметници, много от които са защитени от ЮНЕСКО.

Впечатленията

Ако сте чели книгите на Феранте, сте подготвени, че Неапол има своите рани, които няма как да бъдат подминати. От средата на миналия век предградията му имат лошата слава на бедняшки гета, задушени под контрола на мафията. Днес тези гета по-видимо принадлежат на имигрантите, така че проблемите с бедността, просяците, бездомниците и прочие си остават нерешени. Гъстото население и огромният туристически поток пък са превърнали историческия център на града в жужащ кошер от хора от всички краища на света, така че се подгответе за много блъскане, боклук по улиците и най-вече мотори. Мотористите изскачат ловко от всяка уличка, през която могат да се проврат (дори и на забранени места!) и въобще не обичат да правят път на пешеходците. Паркирането на местните пък си е направо туристическа забележителност. Жителите на Южна Италия са известни и с темперамента си – те са емоционални и шумни, така че не го приемайте лично, ако ви се скарат за нещо. Като например, че искате лате, а в тяхното кафене се предлага само капучино.

Неапол е един луд, луд град, който носи чара си в шумотевицата, праха, хаоса и италианската си автентичност. Може би това е единственият европейски град, в който съм чувала с такова нетърпение да се натискат клаксони по улицата до към 2.30 през нощта.

Въпреки че атмосферата на един град се усеща най-добре само с пешеходни обиколки, трябва да отбележа, че транспортната мрежа на Неапол е доста ефективна и организирана. Метрото има две линии, които минават на няколко централни площада и свързват краищата на града. Централната гара (Napoli Centrale), която се намира на площад „Гарибалди“ (Piazza Garibaldi) е огромна, с годишен пътникопоток от близо 50 милиона души, и свързва Неапол с цяла Италия. Централната гара е отправната точка и за туристическите дестинации, за които ще стане дума по-нататък в пътеписа – Везувий, Помпей и Амалфийското крайбрежие. Пристанището пък е връзката със съседните острови и е добър романтичен, но по-скъп вариант, за разглеждане на крайбрежието. Летището е в края на самия град и до него се стига много бързо и лесно с маршрутката Alibus, която се движи до гарата и обратно приблизително на 15 минути от рано сутрин до късно вечер.

Посещенията

–          Крайбрежната улица и Морската градина (Il Lungomare)

Като всеки град с излаз на море, крайбрежната улица е най-популярното място за разходки, срещи, спорт, чист въздух, плаж, снимки и морска храна. Регионът реално е част от Средиземноморието, но все пак нека съм точна – бреговете на Неапол се мият от Тиренско море. Крайбрежната улица е дълга 3 км., като в частта, наречена Caracciolo по името на улицата, която се намира там, е т.нар. Морска градина на града (Giardini Pubblici Villa Comunale). Не е особено голяма, но е много екзотична и си заслужава почивка за едно кафе в нея. От крайбрежната улица се открива и хубава гледка към Везувий, който се издига над града.

–          Площад „Плебешито“ (Piazza del Plebiscito); Кралският дворец (Il Palazzo Reale di Napoli); Галерия „Умберто I“ (Galleria Umberto I)

На пешеходно разстояние от крайбрежната улица се намира най-известният площад на Неапол – „Плебешито“. Той е разположен в централната и историческа част на града и е заобиколен от знаковите за него сгради на Кралския дворец, операта „Сан Карло“, дворецът „Салерно“ и базиликата Сан Франческо ди Паола. Площадът е просторен (на него няма кафенета, сувенирни магазини и ресторанти), обикновено е пълен с туристи и е популярно място за снимки.

Точно от него се влиза във впечатляващия Кралски дворец, който е бил резиденция на Бурбоните. Днес дворецът е сред най-известните музейни комплекси в града, който отваря за посетителите над 30 кралски стаи, а градините му са чудесно място за отдих на местните – глътка тишина и въздух сред глъчката на града.

Именно градините гледат и към още едно хубаво място за посещение – търговската Галерия „Умберто I“. Тя е издигната след обединението на Италия и носи името на тогавашния крал Умберто. Известна е с това, че много наподобява Галерия „Виторио Емануеле II“ в Милано.

Работно време и билети на Кралския дворец: https://palazzorealedinapoli.org/

–          Испанският квартал (Quartieri Spagnoli) и Историческият център на Неапол (Centro storico di Napoli)

Най-известните кадри и снимки от Неапол, които се разпространяват в туристическите брошури, са от историческия център на града, който датира от V век пр.н.е. Той е обект на световното наследство на ЮНЕСКО и един от най-големите стари градове в Европа. Най-емблематичната му улица е „Спаканаполи“ (Spaccanapoli), която разделя стария град на две части (в буквален превод означава разделям Неапол). Тя е с дължина около 2 км. и на нея можете да намерите множество исторически сгради, магазини, ресторанти, църкви и т.н. В централната част е и Испанският квартал. Много шумен, колоритен и, уви, мръсен, този район е олицетворението на Южна Италия – с малките квартални магазинчета, с пицариите и ресторантите с местна кухня, прането по балконите и моторите, които прехвърчат по стръмните и безумно тесни улички. Това е и мястото за феновете на Диего Марадона, защото ликът му е буквално навсякъде по сергии, сувенири и плакати. Няма как да пропуснете и главната търговска улица „Толедо“ (Via Toledo), която е изключително оживена и пълна с магазини, кафенета, места за бързо хранене и тн.

–          Църквата Джезу Нуово (Chiesa di Gesù Nuovo)

Както е известно, италианците са изключително религиозни хора и, ако трябва да се разказва за църкви, ще е нужен отделен пътепис само на тази тема. Почти на всяка по-голяма квартална улица има църква и дори и най-малките са красиви и изградени с много почит към християнството. По тази причина реших за този текст да препоръчам Gesù Nuovo, която се смята за една от най-важните и значими църкви в Неапол. Тя е разположена извън западната граница на историческия център на града. Има доста необичайна фасада, вътре е пищно декорирана с внушителни барокови мраморни статуи, фрески, картини, а в олтара са инкрустирани полускъпоценни камъни.

–          Археологическият музей (Il Museo archeologico nazionale di Napoli)

Националният археологически музей на Неапол е един от най-богатите музеи в цяла Италия. Днес в него може да се разгледа богата колекция от римски артефакти, включително и такива от древните римски градове Помпей и Херкулан, разрушени при изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. Голяма част от музейните експонати са мозайки, антики, статуи и скулптури от древноримската и древногръцката епоха, както и египетски артефакти. За посещението отделете поне 3-4 часа. Повече информация за работно време и билети – mann napoli|museo archeologico nazionale di napoli (mann-napoli.it)

–          Неаполитанската кухня

Неаполитанската кухня е известна с пресните си морски деликатеси. Уханието на прясна паста с морски дарове се носи по крайбрежната улица и дразни любителите на този вид храна като мен. Неапол обаче е известен с друг важен кулинарен принос, защото градът се счита за родното място на пицата. А вкусът й е наистина божествен. Улиците, особено в центъра, изобилстват от избор на т.нар. Antica Pizzeria или пицарии, които са запазили стари неаполитански рецепти, за да може да ги опитаме и днес. Тъй като и моцарелата е от този регион, традиционната неаполитанска пица се приготвя само с доматен сос, моцарела, босилек и зехтин. Малките улични пицарии за бързо хранене предлагат по няколко вида пици, в готов вид се подават сгънати на четири и се консумират на крак. Може да пробвате и варианта пържена пица (pizza fritta), макар че на мен не ми допадна особено и я оприличих на голяма пълнена мекица. За мен не може да се мери с тестото, изпечено на пещ, но все пак всеки има различен вкус, така че трябва да се опита поне веднъж.

Районът около Неапол е богат на забележителности, така че горещо препоръчвам да осигурите в програмата си поне ден за разходка извън града.

–          Везувий

Разходката до кратера на Везувий е приятна, лека и специално за мен беше задължително преживяване. Автобусите спират на височина 1000 метра и пешеходната част, която покрива останалите 281 метра отнема около 30 мин. с почивки и спирки за снимки. Точно до кратера има дървени пейки и сувенирен магазин, така че, ако не ви е много прашно и горещо, можете да изпиете едно кафе или да хапнете сандвич от раницата, докато се наслаждавате на гледката.

Кратерът на Везувий е с дълбочина 217 м. и обиколка 1400 м. Диаметърът на основата му е повече от 3 км. Над кратера се издигат тънки ленти дим. Въпреки че вулканът е активен, в подножието му има овощни градини и лозя. По пътя нагоре няма как да пропуснете и статуите, изработени от лавата, спускала се по склоновете на Везувий. Последното изригване на вулкана е през 1944 г.

–          Помпей

… Най-известното изригване на Везувий пък е през 79 г. сл. Хр. То унищожава градовете Херкулан и Помпей. Вулканът изхвърлил от недрата си стълб черен дим, посипали се гореща пепел и скални късове, въздухът се наситил с отровни газове. Повечето жители на Помпей били погребани под разрушените сгради и пластове вулканична пепел или били задушени от газовете. В продължение на векове градът спи под пепелта, изхвърлена от вулкана, която спомага за съхранението на руините му. Помпей е открит през XIX век, като на слънчева светлина отново се показва огромният античен амфитеатър на града, църквите, театрите, улиците и просторните вили на хората от онова време.

Категорично мога да кажа, че историческото място надхвърли в пъти очакванията ми, тъй като не си представях буквално няколкочасова разходка по улиците на античния град, привилегията да влезеш и да надникнеш в десетки къщи и след това да разгледаш и обществената част на града, където хората са се събирали да се молят, да се забавляват, да решават проблемите си като общност. Препоръчвам да отделите поне 3-4 часа за разглеждане на Помпей. Трябва да си носите храна и вода, защото в комплекса има няколко обособени места за отдих и хапване, но не и за продажба. Повече информация можете да намерите тук – Homepage – Pompeii Sites Official Pompeii Archaeological Site

–          Соренто, Позитано и Амалфи

Ако стигнете до района на Неапол и не посетите поне за ден някое от градчетата на Амалфийското крайбрежие, ще трябва да се върнете отново! Причината е една – природата! Гледката на морето, което среща величествените скали на брега и сгушените в тях къщи, е приказна. Неповторимо е усещането да подтичваш по тесните и стръмни улички, между кокетните разноцветни къщи, а във въздуха да усещаш мириса на море, цитруси, кафе и топла храна. На мен времето ми стигна за три от тези градчета – Соренто, Позитано и Амафли, които са на малко повече от час път от Неапол. Последните две са доста известни и са рекламните туристически картички на региона. Запазили автентичността си, те носят духа на Италия. Соренто ми се стори една идея по-съвременен град от гледна точка на архитектурата. Той е популярен най-вече с продукцията на лимончело – слабо алкохолно питие, традиционно за страната. Сорентските лимони са и специален сорт, като са в пъти по-големи от тези, които познаваме.

Позитано ме впечатли най-много – изглеждаше, че стълбите, които свързват различните етажи на града, са повече от улиците му; прави участъци липсват. Преживяването е да се насладиш на гледката към морето – както от високите, така и от ниските точки на града. Не мога да не отбележа, че местните там бяха изключително отзивчиви и мили.

Амалфи пък е най-големият град на крайбрежието, по-пространствен и по-малко стръмен. Там има вероятност да намерите по-закътани улици за спокойна разходка, ако търсите малко тишина и спокойствие. Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Ако имате повече време, в района има още много такива живописни градчета като Нерано, Минори, Равело, Салерно, Сетара. Природата им не просто ще ви очарова, а ще ви зареди за седмици наред.

И няколко препоръки на места, които аз не успях да посетя, но са интересни спирки за туристите в Неапол

–          Катедралата на Неапол (Duomo di Napoli) – една от най-важните религиозни структури в града. Построена е през 13 век, като храмът е красиво украсен с грандиозен висок олтар и крипта с мощите на Сан Дженаро. Повече разгледайте тук – Home – Cathedral of Naples (cattedraledinapoli.it)

–          Кастел Нуово (Castel Nuovo) – средновековен замък, разположен пред площад „Муничипио“ (Piazza Municipio). Строежът му е завършен през 1282 г. от крал Шарл I Анжуйски.

–          Средновековният замък „Сант Елмо“ – една от най-стратегически разположените крепости в Неапол. Днес тя е посещавана от туристите заради панорамната гледка, която се открива към града, залива и вулкана Везувий. В крепостния комплекс се помещава арт музей с над 170 творби, сред които картини, скулптури и графики на различни неаполски майстори от миналия век.

–          Катакомбите – Не бях в настроение за посещения на гробници под земята, но двете Неаполски катакомби са сред препоръчваните туристически обекти на града. Накратко – това са антични подземни групови гробници, използвани в първите столетия от новата ера от евреи и християни, заради гоненията срещу тях от местната власт. Повече за работно време и местоположение им можете да научите на Catacombs of Naples and Rione Sanità (catacombedinapoli.it)

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.