Ако все още не сте гледали „Хаос“ – това е едно от новите попълнения в списъка с постановки на Театър 199 „Валентин Стойчев“.

Представлението, представено по завладяващ начин през погледа на режисьора Марий Росен, определено си заслужава да бъде посетено не веднъж, а няколко пъти.

Не само заради богатия на емоции сюжет, а и (дебело подчертавам) заради майсторската игра на Йоана Буковска-Давидова, Елена Атанасова и Радина Думанян.

Трите дами ни разказват изпълнената с житейски уроци история на финландския драматург Мика Миляхо, като шеметно минават от образ в образ, докато не ни представят на целия си букет от персонажи. Тази многоликост изпълва до предел сетивата на зрителя и сцената изглежда неимоверно малка за всички замесени и таланта на трите актриси. Тъй де, за „Хаос“ си говорим, все пак…

Сюжетът

Накратко – постановката с финландски привкус е една лирична комедия за хаоса, който настъпва в живота на човек след като отминат лудото детство, кривогледия пубертет и шеметната младост. Хаосът, който настъпва, когато дойде времето за брак, деца и кариера. И не на последно място – „Хаос“ ни напомня, че в тези обичайно нелеки моменти е добре човек да не забравя приятелите, с които е отраснал.

Режисьорът Марий Росен споделя, че „Хаос“ е 

едно от онези драматургически изключения, които отместват фокуса си от мъжа и го насочват към жената и нейната гледна точка към живота.

Пиесата се заиграва с това, като разгръща мотивите на мъжките герои през призмата на женската актьорска интерпретация. Това прави текстът феминистичен, което пък е нещо, от което драматургията като цяло, и света като още по-голямо цяло, имат нужда.

“Хаос“ обаче не се фокусира само върху “женските проблеми”, а коментира глобални теми и въпроси без лесни отговори, един хаотичен и излизащ от контрол свят. И въпреки този хаос, в който се забъркват героините и другите персонажи, накрая мракът успява да се вдигне и за миг, само за един кратък миг, всичко да дойде на мястото си.

„Хаос“ е сериозна пиеса, която дава възможност за напълно несериозно и игриво разгръщане на темите, заложени в нея.  

Йоана Буковска-Давидова влиза в ролята на София, начална учителка, омъжена с две деца. Гледаме я и в кожата на пациент на Джулия, чужденка, Пламенният, главен редактор, Уравновесеният, Депресираният, леличка в детска градина и съдия.

Съдия и леличка в детска градина е и Елена Атанасова, с основна роля Джулия – психотерапевт и сестра на Еми. Тя влиза и в ролята на директорка на училище, Маркус, Лео, Изследователката.

Еми е поверена на Радина Думанян. Тя е репортер, сестра на Джулия, има дъщеря. Думанян впечатлява зрителя и като продавач, пациент на Джулия, мъж от телефонна компания, Тити от V ‘а’ клас.

Впечатленията

„Хаос“ е от онези емоционални постановки, които успяват да ме просълзят от смях и тъга в рамките на час и половина.

Тя ми показа съвременните проблеми на обикновения човек без маски и излишна завоалираност. Експлозията, която се наблюдава в моментите, в които любовта, щастието и красотата се сблъскат с депресия, тъга, страхове и напомнящи за себе си емоционални рани.

Един разказ, който ни подсказва, че адът, през който преминаваме, когато се справяме с лични предизвикателства, всъщност е еднакъв за всички. И колкото и безнадеждна да изглежда една ситуация, винаги някъде там накрая има светлина в тунела.

Именно по тази причина според мен „Хаос“ е една непретенциозна пиеса, която не цели да хвърля зрителя в размисли върху дълбоки философски въпроси за живота. Тя ни показва човека – тук и сега. Три обикновени жени и хората около тях в обикновени житейски ситуации.

„Хаос“ е пиеса за емоционалните дупки, в които може да ни вкара отчаянието. За (само)заблудите. За мечтите. За наивността. За болката от предателството от страна на най-близките. За обичта към/на най-близките. За амбицията. За лъжата. За несправедливостта. За обществото и неговите порядки. За най-хубавите и най-трудни моменти от това да бъдеш сред другите. За щастието. За (психическото ни) здраве.

Докато се наслаждавах на тази динамична композиция от характери и ситуации, се опитвах да си избера най-впечатляващите такива. Например, толкова много ми се прииска да имах смелостта да се скарам с някой от онези хора, които си кряскат по телефона в метрото, в автобуса, на опашката в магазина. И колко банална, но наистина трудна за намиране е онази, истинската любов. Не по-лесно за намиране е и истинското приятелство и беше истинско удоволствие да гледам София, Джулия и Еми в действие. А подкрепата в трудни моменти, разбирането, добрата дума, окуражаващият съвет са от онези магии, които е хубаво да имаме под някаква форма в живота си. Имаме ли ги – няма непреодолими препятствия. А по отношение на най-впечатляващото за мен – трогна ме чувството за справедливост на София, безграничната борбеност на Еми и мечтателността на Джулия. 

„Хаос“ е вечер, която трябва да си подарите. Да ви докосне душата,

да ви разсмее, да ви трогне, да ви покаже, че ето, на – цялата тази каша от човешки вълнения всъщност е нормалното състояние, в което се намира светът. Хаосът е навсякъде около нас, но ние оцеляваме въпреки него, а защо не и благодарение на силата, която той ни дава. Аплодисменти!

Малко за автора на „Хаос“

Финландският драматург Мика Миляхо (1966) започва кариерата си като режисьор. Още като млад създава редица новаторски постановки, както на класически, така и на съвременни текстове. Те обикновено са достъпни и развлекателни за зрителя, но в същото време предизвикват мощни и сложни театрални преживявания. От есента на 2010 г. Миляхо е директор на Финландския национален театър.

В първата си пиеса като драматург, „Паника“ (2005), той се занимава с проблемите на трима млади мъже, приближаващи средна възраст. „Хаос“ (2008), която авторът определя като „тъмна комедия“, с много деликатно, но ярко чувство за хумор разглежда живота на жените в днешния свят. Неговият почерк носят още пиесите „Хармония“ (2009) – драматична дисекция на отношенията на работното мястото, и „Гараж“ – сатиричен поглед към стареенето и адаптирането на човек към предизвикателствата на динамично променящите се времена.

Миляхо е един от най-оригиналните драматурзи на Скандинавия днес, превеждан е на много езици, неговите пиеси се играят в редица страни. Носител е на престижни национални и международни награди.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

Тази статия е част от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с финансовата подкрепа на програма „Критика“ на Национален фонд „Култура“.