Дамян Дамянов с две от любимите ни корици, създадени от него

Виждам го за първи път на изложбата на „Под езика“ – удивителен графичен (и социален експеримент), представящ кирилските букви в 60 идеограми.

Депресия: Това, от което страдат поне половината от приятелите ви, без значение дали някой е забелязал. Ако имате само един приятел, или Вие, или той/тя страда. Ако нямате нито един приятел, по-важната половина от Вас страда. Кирил Златков, художникОм: Омагьосва огънят. Покоят вътре (Невена Дишлиева-Кръстева, преводач, издател)Сън: Представи си, че сънят на един човек е къщата, която той обитава, докато сънува. В някои от стаите на тази къща той живее и те са удобно обзаведени с негови вещи. Там е спокойно и познато, въпреки че понякога е разхвърляно. Има и други стаи, които са заключени. Повечето хора никога не влизат в тези стаи. Те дори не подозират, че съществуват. Понякога обаче някой все пак се осмелява да надникне. Там е непозната територия, не е ясно какво има вътре, човекът може да се уплаши, да избяга и никога повече да не се върне. Но понякога любопитството надделява над страха и тогава… (Момчил Николов, писател)Умен: Умът трябва да произвежда електричество нонстоп. Статично, активно, пасивно – няма значка! Дори и насън пак мислете! И както повеляват AC/DC: включвайте и изключвайте, пускайте това електричество по мисловните си магистрали, били те прави или обратнопропорционални. Така рано или късно ще дойдете в Интелигентната страна, където винаги е Утро! Добре дошли! (Ники Кънчев, журналист, радио- и телевизионен водещ)

„Познавам“ обаче Дамян Дамянов отдавна. От любимите корици на любимите книги (а той е създал над хиляда), от смелите визуални експерименти (като илюстрациите на „Малкият принц“), от театралните плакати.

В една много топла среща, Дамян Дамянов разказва за добрата корица, за вдъхновението, рисковете, идеите; за предизвестената смърт на хартиената книга (която за щастие все не се случва), за „невъзпитания“ плакат:

Видео интервю с Дамян Дамянов

Дамян Дамянов се включи в поредицата ни (Не)познатите визуални артисти на България, за да попита художника Киро Мавров, илюстратор на някои от любимите ни детски книги, сред които „Избрани приказки на братя Грим“, Изд. Народна младеж, 1983 и „Роня, дъщерята на разбойника“, Изд. Народна младеж, 1896: Има ли нещо, което се е изгубило безвъзвратно през годините в работата на художника на книги и за което съжаляваш?

Безкрайно любопитен въпрос, на който обещаваме да потърсим отговор. Очаквайте продължение…