корицата на Гам

Новото издание на “Гам” е с твърди корици, чиито художник е Дамян Дамянов

След литературните шедьоври „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, които се радват на ново, подобаващо съвместно издание, сме щастливи да разгърнем заедно красивото ново издание на още един роман на любимия Ерих Мария Ремарк – непубликувания приживе „Гам“.

Гам“ (ИК „Сиела“) е вторият роман на германския писател, писан скоро след „Мансардата на бляновете”.

Любопитно е, че той почти не говори за него приживе – Ремарк споменава „Гам“ единствено в епистоларната си комуникация с известната германско-американска актриса и певица Марлене Дитрих.

Може би затова романът е слабо познат на читателите –  той вижда бял свят през 1998 г., цели 28 години след смъртта на автора.

По време на околосветското си пътуване пленително красивата Гам сменя континент след континент и мъж след мъж в търсене на любовта. Постепенно героинята на Ремарк се изгубва в себе си, за да намери това, което винаги е търсила – връзка със собствената си природа. Екзотиката на местата, които Гам посещава, добавя нови пластове към този сякаш безкраен лабиринт от емоции, преживявания и идеи, които са едновременно илюстрация на епохата и прозорец към вътрешния свят на автора. Именно в този вътрешен негов свят, в който писателят ни позволява да надникнем, са видими немалко елементи от някои от по-късните му творби.

Нямаше нищо по-безпощадно от любовта; който загуби власт над чувствата си, губи и човека, на когото ги е посветил. Който се предаде, става подвластен.

из „Гам“ – Ерих Мария Ремарк

Гам
(откъс)

Ерих Мария Ремарк

През люка нахлу ароматът на солена хладина, на канела и цветя. Млад матрос седеше на кърмата и си тананикаше сантиментална песничка. Кинсли разка­за на Гам, че през нощта се появила лодката на един приятел, когото и тя познава: Лавалет. Набързо минал през Хонконг и вечерта в клуба чул, че Кинсли е пуснал котва в пристанището. Тъй като неговият прислужник получил тежко нараняване и не можел да продължи с него, дошъл да го помоли да се погрижи за момчето за няколко дни, докато се върне. Лавалет си тръгнал още през нощта.

Момчето беше слабичък тамил с маслиненокафя­ви очи, изненадващо бяла кожа и тънки ръце. На че­лото имаше недълбока, но широка рана, която стигаше до слепоочието. Със сподавен глас то отговаряше на въпросите на Гам и й посочи кутийка с индийски бал­сам, който трябвало да се втрива в гърба. Ламата на Канди го дал на господаря му. Той му казал, че от това ще оздравее.

– Вярваш ли, че ще помогне?

На игрището за крикет в Коломбо един креол по­моли да го представят на Гам. Основите на ноктите му бяха тъмни, на ръката му блестеше огромен опал. На Гам й се стори, че вече го бе виждала някъде.

По обяд един бабу[i] донесе в клуба новината, че е пристигнал цирк, и решиха вечерта да го посетят.

Индуси обсадиха на тумби палатката и се опитваха да се промъкнат под брезента, но пазачите безпощадно ги залавяха и ги разгонваха с пръчки.

По източен обичай програмата продължи дълго. Местните участваха оживено и през паузите продължаваха да обсъждат заинтригувано току-що видяното. Когато престарял лъв неочаквано започна да реве и на­прави няколко крачки към манежа, в предните редици настана паника. Само един възрастен мъж остана не­подвижно на мястото си. Лъвът скочи високо с пранги­те и погледна викащото множество. После с ръмжане се остави да го прогонят.

Докато зрителите се поуспокоят, се зашумя на друго място. При бягането си хората бяха скъсали проводник и предизвикали късо съединение. Парче от брезента бе започнало да тлее и бе попаднало върху купа сено. Пламна изведнъж и се прехвърли върху купчина омас­лени въжета. Конярите удряха с дюшеци, за да поту­шат пламъците, но така само разпространяваха пожара. Въздушното течение понесе тлеещите парцали на всич­ки страни. Брезентът пламна изведнъж и дървото на пейките започна да тлее. Индусите ревяха и се блъска­ха към изхода. Там, пред тесните врати, се скупчваха в бездиханна тълпа. Огънят обхващаше всичко по пътя си. Плътни кълба пушек изпълниха въздуха. Тогава угаснаха всички лампи; основният кабел бе прогорял. Всички отново се паникьосаха. С жаловити викове же­ните се втурваха към бушуващата стихия. Протягаха се ръце, вкопчваха се в косите на стоящите пред тях. Ноктите им се впиваха във вратовете им. Местните се хвърляха от горните редове, опитваха се да преминат напред през главите на другите, носеха се над тълпата, която ги сваляше и тъпчеше.

Лъвовете станаха неспокойни, ревът и ръмженето им внасяха допълнителен хаос в тъмнината, осветена единствено от пламъците.

На Гам й прималя от пушека, зави й се свят. Из­веднъж огънят избухна и обхвана ивица от стената; гре­дата се сгромоляса. В цялостната възбуда Гам усети, че я вдигат и понасят. Креолът я отнесе на другата страна, раздра с нож брезента на палатката, пристъпи напред, огъна конструкцията и се промъкна с Гам от другата страна. Притича с нея напряко през площада към ули­цата, където се намираше колата му. Гам все още беше в несвяст от пушека и лежеше отпусната на седалката.

След няколко минути дойде на себе си. Видя, че из­лизат от града и се насочват към пристанището. Тя по­нечи да попита, да стане, но после се облегна назад и почувства същото, както преди, по време на пожара, ко­гато усети ръката на мъжа – една сила я грабна и отнесе надалеч, а тя не й се противопостави.

[i] Титла, използвана в Южна Азия, за да се изрази уважение към възрастен мъж. В Индия по време на британското управление бабу са наричани чиновниците от местен произход, като в този смисъл титлата означава господин. – Бел. ред.  

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (50%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (50%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук