Криминалният писател Антъни Хоровиц зарадва българските си читатели с нов роман, който вече е по книжарниците у нас. Заглавието е „Близо до смъртта“ (Изд. „Еднорог“), жанрът е добре познат, главният герой в лицето на детектив Даниъл Хоторн – също, но форматът е малко по-различен. Краят също беше доста неочакван и според мен ще окаже някакво влияние върху взаимоотношенията между писателя и неговия герой в следващите книги. Да видим…

Сюжетът

Нека първо да се запознаем накратко със сюжета. Този път Хоровиц има сериозен проблем – той разполага с няколко месеца, за да напише нова книга, която да продължи поредицата за разследванията му с особняка Хоторн. Но всъщност няма за какво да пише след последния им случай, на който е посветен бестселърът „Нож в раната“. Не се задава ново разследване, затова Хоровиц убеждава Хоторн да му разкаже за свой по-стар случай, покрай който се е сблъскал с една от най-големите загадки в кариерата си. Но явно понякога е по-добре да загърбиш миналото. Ще се убедим в това с романа „Близо до смъртта“, който бележи петата ни среща с Хоторн и неговия съдружник по неволя Хоровиц.

Когато Джайлс Кенуърти се премества със семейството си в затворения комплекс „Ривървю“ край Темза, той преобръща изцяло доскоро идиличния живот в околността. За местните обитатели Кенуърти е типичният „съсед от ада“, който отказва да се съобразява с останалите и вбесява всички със своите шумни деца и още по-шумни коли и партита. Когато той е открит със забита в гърлото му стрела от арбалет, никой от неговите съседи не изглежда опечален. Но как се разследва убийство, след като всички желаят смъртта на жертвата?

Решение на този въпрос трябва да намери детектив Хоторн, към когото полицията се обръща за съдействие. Той е прочут със своите неортодоксални подходи по време на разследване, но винаги успява да види нещо повече от всички останали. Тепърва обаче ще се сблъска с лъжи, манипулации и с ново, добре прикрито убийство.

Антъни Хоровиц за пореден път смесва факти от действителността с художествена измислица и резултатът отново е възхитителен. Макар че умело разбърква всички улики и ни представя богата галерия от разнородни герои, всички до един потенциални убийци, няма как да предположите изненадващите обрати, които са на всяка страница. Новите приключения на уникалното дуо са гарнирани с много черен хумор, жертва на който често е самият писател…

Впечатленията

В „Близо до смъртта“ Хоровиц ни разказва случай от годините преди да започне познанството и партньорството му с блестящия разследващ. По тази причина той не ни описва случващото се в реално време, а преразказва историята на базата на внимателно подбрани детайли, които Хоторн внимателно му подава парче по парче. Детективът предизвиква любопитството на нашия писател и той се поддава на изкушението, като се намесва в историята по оригинален начин. Това прави текста доста динамичен и интересен за следване, тъй като читателят редува разказа за живота в луксозния комплекс „Ривървю“ и терзанията на Хоровиц, който се мъчи да го превърне в книга години по-късно. Най-нетърпелив е да узнае най-важното – кой е убиецът. За разлика от разследванията, които прави заедно с детектива, тази мистерия вече е разплетена. По тази причина Хоровиц смята, че е съвсем нормално да разбере кой е извършил престъплението още в самото начало – не само, за да задоволи собственото си любопитство, а и от гледната точка на писателската му работа. Хоторн обаче има други виждания.

Различен и важен елемент в тази книга се оказва непознатият помощник на Хоторн, който по време на самото разследване работи рамо до рамо с него и помага доста в разкриването на мистерията. Хоровиц разглежда този персонаж с особено внимание поради професионална, а донякъде и приятелска, ревност. Към това се прибавя и голяма доза мистерия, тъй като този човек се оказва недостъпен за автора и той прави всякакви отчаяни опити да го открие, за да се запознае с него и да го интервюира за книгата. Дали ще успее и какви тайни крие този тайнствен герой? Ще разберете в края на историята.

Трябва да призная, че героите от „Ривервю“, които се забъркват в мистериозното убийство с арбалет, са наистина добре подбрани. Те са много различни като житейски истории и характери, всеки има своите добродетели, както и тъмни страни, които ги поставят в списъка на потенциалните убийци. Най-интересни ми бяха две възрастни дами, които съдбата е събрала доста отдавна. Те са бъбриви, мили, отзивчиви и умилителни, но крият призраци от миналото, които наистина ме изумиха. Интригуващ момент за мен беше и посещението на Хоровиц в комплекса, след като разбира цялата история. Той иска да се срещне с героите си, за да научи какво се е случило с тях след разкритията. Очаквано, оказва се, че не всички са останали да живеят там. И все пак, не се притеснявайте – има кой да довърши разказа за нас… Любопитно ще бъде дали краят на тази книга ще повлияе на взаимоотношенията между Хоторн и Хоровиц по-натам. Предстои да разберем.  

Избрани цитати

– Предлагам ти да си помислиш много внимателно – продължи той. – Историята не завършва така, както си мислиш. Може да откриеш някои неща за Хоторн, които ще ти се иска да не знаеш, а след като ги откриеш, вече няма връщане назад. Това може да сложи край на приятелството ти с него. Хоторн е хитър. Имаме голяма полза от него. Но и ти като мен знаеш, че той има тъмна страна.

– Емоциите ми се сменяха бързо: от шок към недоверие; оттам към гняв и сега – към прилив на нови сили. – Аз знам как ще завърши книгата, но това не означава, че трябва да го кажа на читателя. След като веднъж е завършена, може би ще успея да обърна всичко.

Хоторн! Чудесно е читателите да не могат да познаят кой е убиецът. Но не е толкова страхотно и авторът да не го знае.

– Сигурно беше парадоксално, че четирийсетгодишната му кариера като адвокат по наказателно право го беше убедила да вижда най-доброто у най-лошите хора, но от друга страна, той винаги беше работил от страна на защитата и беше разбрал, че макар и всеки да беше способен да извърши убийство, дори най-хладнокръвните убийци пазеха частица добрина, заровена дълбоко в сърцата им – човек само трябваше да я потърси достатъчно старателно. Страх, вина, разкаяние… Човечността приемаше много различни форми, но Андрю никога не беше срещал човек, напълно лишен от нея.

– Забележката на Хоторн ме беше подразнила. Не беше справедливо да се твърди, че никога не бях забелязвал нищо, докато го следвах в неговите разследвания. Забелязвах и описвах много неща; просто невинаги си давах сметка за важността им. Да, бях допускал някои грешки. Да накарам високопоставен полицейски служител да арестува погрешния човек със сигурност беше една от тях. Въпросите ми понякога имаха непредвидени последствия: къщата на един възрастен мъж изгоря, например. И на два пъти ме бяха намушкали. Но въпреки всичко това, от мен често беше имало полза – особено предвид факта, че за разлика от Дъдли аз никога не бях служил в полицията.

Още впечатления от романите на Хоровиц – „Нож в раната“: Хоровиц се забърква в убийство в арт средите | Jasmin.bg

“Присъдата е смърт” – Хоровиц в ролята на любим герой | Jasmin.bg

„Убийството е всичко“ – особено когато неподражаемият Хоровиц е част от загадката | Jasmin.bg

“Мозайка от убийства” – две заплетени истории по Антъни Хоровиц

Малко за Антъни Хоровиц

Антъни Хоровиц е един от най-популярните съвременни британски автори, радващ се на огромен успех и като сценарист, драматург и журналист. Той получава правото да заговори с гласа на сър Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс. Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали, „Убийства в Мидсъмър“, на „Войната на Фойл“ и много други.

„Мозайка от убийства“ е определена за „Най-добра книга на 2017“ от „Уошингтън Поуст“, „Ескуайър“, „Амазон“ и Националното радио на САЩ. През 2014 година Антъни Хоровиц получава Ордена на Британската империя за заслуги към литературата.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.