За цената на успеха, липсата на удовлетвореност въпреки него и може ли да има позитивна страна провалът, си говорим с преводача, журналист, автор на детска литература и движеща сила на издателство „Точица“ – Зорница Христова.

Преди дни излезе седмата книга от поредицата „Философски закуски“ – „Успехът и провалът“, на френския тандем Бриджит Лабе, детска писателка и Мишел Плюеш, професор по философия в Сорбоната. В нея, по типичния за авторите забавен и увлекателен начин, се обръща внимание на скритите нюанси в представите за успех и провал. Защо не  винаги ни се услажда „вкуса“ на успеха? И изгражда ли грешна представа обществото ни за смисъла на провала в детските възприятия?

Успехът не ни се услажда тогава, когато сме се стремили към нещо, което не е било наша цел, било е цел на някой друг. Ето какво разказва книгата – представете си малко момиченце, което печели детски конкурс за красота (смисълът на тези конкурси е съвсем друга тема). То печели и майка му е на седмото небе – сега ще се местят в по-голям град, то ще има кариера в Холивуд, животът им ще се промени… А момиченцето е тъжно. То не иска да се местят, не иска да прави филмова кариера – иска да отиде през лятото на каравана с приятелката си. Успехът всъщност е провалил неговите собствени планове. И обратно – когато то се проваля на конкурса, всъщност е щастливо – защото неговият личен план ще успее.

Невинаги осъзнаваме това. Понякога влагаме години в изпълнението на план, който всъщност не ни е на сърце. Като онзи герой, когото всички роднини шумно поздравяват с дипломата по право… и точно в този момент той осъзнава, че не се радва. Че се е радвал много повече, когато е организирал театрално представление с децата от занималнята – нищо, че е започнал да я води колкото да си помага финансово по време на следването. И точно тази липса на радост му подсказва какво за него е провал и какво – успех . Подсказва му кой е неговият път.

Философски закуски №7 “Успехът и провалът”: сервираме ги на децата, щом усетим, бомбардировки от послания, че в нещо са се провалили (откъс)

Илюстрациите в „Успехът и провалът“, както и на останалите книги от поредицата са на художника Жак Азам, носител на наградата Prix Media Enfance Majuscule 2022. Той илюстрира също така новините за деца на сайта „1jour1actu„, както и много от книгите на издателство „Милан“. В българското издание визиите са адаптирани от Миглена Папазова, носител на наградата „Перото“ за 2021 г. за илюстрираната от нея и издадена от „Точица“ книга „Нарисува за децата Вадим Лазеркевич“. Какво значение има за децата визуалната част на една книга? Повече с очите или с ушите възприемат малките читатели?

Според мен образите и думите образуват дует. И в този дует децата чуват много повече. Примерно в книгите от „Философски закуски” илюстрациите на Жак Азам добавят комичните нотки. Ние чуваме смешното в уж сериозните ситуации. И философските въпроси стават ежедневни, можем да се засмеем на това, което ни се случва. Освен това илюстрациите правят абстрактното – конкретно. А това е толкова важно, когато искаме да разберем нещо сложно. Неслучайно Жак Азам илюстрира детските новини на френската медия 1jour1actu, а Миглена Папазова е илюстратор на детските новини в българската медия „Вижте”. И в двата случая илюстраторът е преводач – превежда на езика на образите така, че нищо да не остане неразбрано.

Кои книги от поредицата „Философски закуски“ са издадени до момента и с кои читателите предстои да се запознаят тепърва? Очаква ли се допечатка на някои вече изчерпани заглавия?

Започнахме тази поредица преди 10 години с „Насилие и ненасилие”. Оттогава сме издали „Уважение и неуважение”, „Диктатура и демокрация”, „Любов и приятелство”, „Нормално и ненормално”, „Същност и външност” и „Успехът и провалът”. Догодина планираме да издадем „Войната и мирът” (защото покрай войната в Украйна има твърде много детски въпроси без отговор) и „Смехът и сълзите” (тя е избор на малката ми дъщеря).  Надяваме се да преиздадем „Насилие и ненасилие”, тъй като тя е изчерпана отдавна, а темата е много важна. Постепенно ще преиздадем и други книги, така че верните читатели да могат да съберат цялата поредица.

Какво Ви накара като издател да се обърнете към не толкова комерсиалната част от детската литература? Поставянето на важни, но често трудни за обсъждане и разбиране от младите читатели теми в детската литература рисков ход ли е в България или незапълнена ниша на фона на популярните Дисни образи, заливащи подрастващите?

Преди да бъда издателка, аз съм майка. Освен това съм и човек, който също си задава въпроси и търси отговорите в книгите. Тази поредица помага и на мен – да си изясня личните позиции за себе си, докато разговарям със своите деца. Не мисля за комерсиалната част: по-скоро разчитам, че когато правя нещо полезно, другите ще видят смисъла от него. Когато пазаруваме, има комерсиални, рекламирани продукти. А има и такива, които просто ни трябват, нали така?
Аз предпочитам да издавам книги, които просто ни трябват.

Преди няколко месеца издателство „Точица“ представи една различна и специална творба – „Книга за смъртта“ от Пернила Сталфелт. Успя ли книгата да се изправи срещу табуто, че на децата не трябва да се говори открито за тленността на човешкия живот и да се „предпазват“ от тази трудна, но неизбежна тема? Какви бяха реакциите на аудиторията?

Децата проявяват нескрит интерес. За тях това е тема като всяка друга – даже по-интересна, защото по принцип е малко скрита. Забелязвам го на панаири на книгата, където идват на щанда ни, разгръщат книгата, коментират, често се смеят (и тук рисунките добавят смях, а и самият текст е с чувство за хумор). Забелязвам го и когато гостувам в някой клас да представям друга книга и съм донесла малка купчинка книги на издателството, тъй че децата да могат да ги разгледат в междучасието.

Понякога възрастните реагират стреснато, но това са техни страхове. Наша работа е да не ги предаваме по условие на децата. Впрочем много възрастни също се отнасят зряло – тиражът на книгата се изчерпи бързо и се наложи да допечатваме.

Какъв читател е българското дете, според вас? Любопитен, нетърпелив, взискателен или нещо различно? Как бихте го определили на база на своя дългогодишен издателски опит? Според резултатите от последното Национално изследване на нагласите за четене, 20% от българите не са прочели нито една книга през последната година, но пък 83% от анкетираните родители заявяват, че четат на децата си. Как интерпретирате вие подобна статистика?

Детето – и българското дете, и детето въобще – е изключително искрен читател. Ако му харесва нещо, ще го изчете за нула време. Ако му е скучно, няма да го дочете. Ако му представяме четенето като нещо, което трябва да прави по задължение, ако го поучаваме какво да мисли за прочетеното, какви книги да си избира – ами ще вдигне ръце от нас и ще иде да си пусне филм. Защото обича истории. Филмите също разказват истории, разбира се, по друг начин. Но книгата има друго обаяние и децата естествено се стремят към него, стига да не ги притискаме особено.
И да даваме малко личен пример, разбира се.

По отношение на статистиките за възрастни… мисля, че част от съвременното четене придобива други форми. Например може да четеш научни статии в интернет, или стихотворения, и изобщо да не го регистрираш като четене. Но все пак книгата дава нещо съвсем различно, тя е друг тип грижа за себе си – да си дадеш време да попътуваш в нея, вместо да очакваш текстовете да те придружат в делника.

И накрая, един вероятно често задаван Ви въпрос, но при всички случаи любопитен за аудиторията. Защо „Точица“ и как се спряхте на това запомнящо се име за Вашето издателство?

Аз много обичам „Антон и Точица” на Ерих Кестнер. Точица е забавна, изобретателна, смешна; освен това е вярна приятелка. Пък и прякорът й идва от препинателен знак, с който свършва едно изречение и почва друго. Точката по принцип е и елемент от много игри – съедини точките, за да получиш картина; нарисувай човече: „точка, точка, запетая…”. Точицата е и звезда в далечината, и семенце в пръстта, и идея, която кръжи като муха около главата ти. Изобщо тя е пълна с потенциал – също като детските книги.

Въпросите зададе: Яна Ангелова

Любима книга от каталога на изд. „Точица“ разгръщаме и тук:

Бродим из Долината на розите и един необикновен свят – разлиствайки книгата на Калина Мухова “Диана с главата надолу”

А тук се срещаме с любими автори на изд. „Точица“:

Калина Мухова: “Работата на илюстратора добива смисъл, само когато се сподели” (интервю)

Ясен Григоров: Правенето на изкуство е концентрат от свобода (интервю)