Представяте ли си как влизате в театъра, но вместо с билет, даващ ви място и един единствен ъгъл, от който да гледате представлението,

сте снабдени със… свобода.

Именно това ни подари Мартина Новакова по време на пърформанс-четенето на „Паноптикум“, част от 10-тото юбилейно издание на ПроТекст, а тази година и от първото издание на Фестивала за нова драматургия.

Срещаме се с нея насред много кратък, но интензивен репетиционен процес, за да разберем защо истината и свободата са това, което ѝ лисва като зрител или пък се стреми да постави на сцената като режисьор.

А какво ли е да можеш да гледаш едно представление от много или пък от различен ъгъл всеки път? И все пак никога да не можеш да го видиш в абсолютната му цялост, защото всеки път имаш само тази част от историята, която си решил да проследиш (следвайки красиво осветен предмет)… Отговарят ни „Паноптикум“ и Мартина Новакова.

Мартина Новакова за „Паноптикум“ и театъра като сетивно преживяване

За Мартина Новакова

Мартина Новакова е Бакалавър по Испанска филология от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Театрално творчество“ с почетна диплома от Университет Карлос III в Мадрид, с ръководител Хуан Майорга. Разбира театъра като преживяване и обича да смесва и взаимства от различни театрални форми като театър на предметите, сайт специфик, вербатим и театър на сетивата. Има опит като режисьор и актриса. В последните години участва в множество проекти, семинари и обучения с драматурзи като Хосе Санчис Синистера и Енцо Корман. Автор е на пиесите: “(Dis)placement: история за миграции”, Ла Нау, Валенсия (2019); „Препострояване на вече несъществуващо място“ в съавторство с Мигел Валентин, Мадрид, (2019);  „Паноптикум или Паметта на предметите; “Low cost”, Център за култура и дебат Червената къща, София (2017). През 2020 година печели стипендия Фулбрайт, както и конкурса ЕURODRAM България с пиесата си „Паноптикум или Паметта на предметите“, поставена и в Аудиторио де Леганес, Мадрид (2018).

Също така превежда пиеси от испански на български език, между които са „Рейкявик“ от Хуан Майорга и „Тъмният камък“ от Алберто Конехеро.

Разбира театъра като преживяване и обича да смесва и взаимства от различни театрални форми като театър на предметите, сайт специфик, вербатим и театър на сетивата. Обича да работи в мултидисциплинарни екипи, в които ролите на артистите не са ясно разграничени.

За „Паноптикум или Паметта на предметите“

„Паноптикум“ е пътешествие из къщата на момиче на име Л. и дългия списък от възможни и необичайни предмети, които съхраняват спомените й.

Всеки от петте избрани предмета в тази къща-музей разказва историята й по различен начин чрез: гласовете на персонажи, призовани, за да споделят своята гледна точка; погледа на всевиждащо око; историята на стар, купен от бипазара в Мадрид и в последствие опакован, телефон; споменът за полузабравена мелодия или интервюта със служителите на фирма за изпразване на къщи. Читателят сам трябва да избере мястото си в действието, както и по кой от трите възможни пътя да премине през пиесата, в зависимост предпочитаната степен на участие и целта, с която влиза в това пространство. „Паноптикум“ от Мартина Новакова е написана като дипломна работа в рамките на магистратурата по „Театрално творчество“ в Университет Карлос III в Мадрид. Премиерата й на испански е през юни 2018 г. в Аудиторията на Университета в Леганес, Мадрид.

За ПроТекст

Този пилотен проект на Организация „36 маймуни“ стартира през 2007 г. с две основни задачи: популяризиране на съвременна драматургия, привличане на млада публика към алтернативните съвременни театрални форми, разширяване територията на  изкуството и културата. Невъзприет в началото от критиката като театрална форма, днес ПроТекст е наложен като „утвърдена марка” на алтернативния софийски театър и „обетована територия” за креативна среща на млади професионалисти от различни области на изкуството – писатели, актьори, режисьори, музиканти, видеоартисти, художници – с млада, често все още неизкушена от театъра, публика. Екипът получава покани за провеждане ПроТекст-работилници, с които да запознае колегите си от други страни с методологията на тази сценична форма.

Още за ПроТекст и смелия театър, проводник на идеи, може да научите от Гергана Димитрова – сърце и двигател на Организацията за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“ тук.

За Фестивала за нова драматургия – София

Тази пролет Гьоте-институт България събра любителите на сценичните изкуства, за да ги срещне с нова драматургия от България и Германия. Фестивалът за нова драматургия се случи в рамките на тригодишния международен проект NewStagesSoutheast на Гьоте-институтите от региона Югоизточна Европа. Фокус на програмата у нас бе представянето на нови български текстове и текстове на две от най-актуалните имена на съвременната германска сцена – Мария Милисавлйевич и Заша Мариана Залцман.

Фестивалът за нова драматургия бе домакин на кръглото, десето издание на платформата „ПроТекст“ на Организация „36 маймуни“, представило нови български пиеси, избрани от международната мрежа за съвременна драматургия EURODRAM. Форматът, стремящ се да популяризира съвременната чуждестранна и българска драматургия, се проведе като поредица от пърформанс-четения. Селектираните през 2020 г. автори от България са: Мартина Новакова, Мирослав Христов и Пресиян Кузов (предстои да ви срещнем с всички тях).

Още от срещите с изкуство в процес

Мирослав Христов и Ованес Торосян: “Пустония” е поглед в бъдещето. И експеримент в настоящето на театралната ни сцена

Пресиян Кузов: Малкият човек се опитва да си отговори на големите въпроси – на чисто, оголен, в “Ръкавица”

Това видео интервю е част от авторската поредица на списание Jasmin.bg и ОСАИК „36 маймуни“, посветена на юбилейното издание на ПроТекст, в рамките на Фестивала за нова драматургия – София.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.