„Гръцко синьо”  е вълнуващо обяснение в любов към южните морета с 250 цветни фотографии

Гръцко синьо (корица)

Копнежът по южните морета е вдъхновявал не един или двама писатели, а в  сезона на пътешествията и почивките гръцките острови се оказват една от най-предпочитаните дестинации не само у нас, но и в света. Дестинациите са много, а информацията за тях все още е откъслечна и ограничена.

Дълбоко в безкрайното „Гръцко синьо” (ИК „Сиела“) потапя първата книга на дългогодишния журналист Анита Димитрова – един не съвсем пътеводител както за напълно начинаещи, така и за напреднали.


Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

* Промокод: Jasmin21-3  
Важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Toй обхваща трийсет и две близки и далечни дестинации – от Тасос и Халкидики до непознатите южни острови; двеста и петдесет цветни фотографии; полезни съвети за плаването по море, местната кухня, историческите забележителности.

В  „Гръцко синьо” няма да откриете реклама на гръцката туристическа индустрия или на хотелски комплекси. Без да пренебрегва популярните дестинации, авторката отива и до места, където машината още не се е завъртяла на пълни обороти. Защото с над 1000 разпръснати в Средиземно море острова  Гърция е съхранила оазиси, където човешките сенки са кът, а дните следват ритъма на отминали времена. И благодарение на ентусиазма на Анита Димитрова красотата на много от тях става видима и за българските читатели.

Написан с много любов и преплитащ музика, поезия, литература в едно, този „не съвсем пътеводител“ надскача географските и исторически реалии. Той съдържа не само златни плажове, фотогенични залези и практична информация за туриста. В него има и вендети, тюлени, политически убийства, вулкани и земетресения, котки, любовна история, корабокрушения; чуват се стъпките на Омир, Байрон, Казандзакис и Ленард Коен.

„Гръцко синьо” е  пътуване, населено с легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море. Истинско пиршество на сетивата и ума.

Тази книга няма да ви убеждава да отидете на почивка в Гърция, тя ще ви отведе там.

Не е пътеводител, не е наръчник, не е пътепис, не е албум за снимки, а всичко това заедно. Но най-вече е подарък. Подарява ви го човек, който е кръстосвал Гърция по всички традиционни и недотам известни туристически маршрути. Анита Димитрова е събирала гледки, вкусове, справки, впечатления и сега ги изсипва като мидички в шепата ви. Но не си представяйте, че книгата е поетична. Вярна на журналистическия си навик, авторката няма изречение без точна информация и по силата на опита си като кинокритик тя не се притеснява да споделя както най-доброто от синя Гърция, така и някои сенки, нанесени от ненаситния туризъм. Така ви спестява време за проучване и неволни грешки. А и „Гръцко синьо“ не е реклама. Ваканция е тази книга.

Веселина Седларска

Из „Гръцко синьо”

Врата към морето
Н А К С О С

Кое е сърцето на Гърция – ан­тичната Атина? Оракулът в Делфи? Митичният Пело­понес? Изгубеният византийски метрополис Константинопол?

Ако сте виждали едно-един­ствено изображение от Гърция, това едва ли е Партенонът на Акропола. По-вероятно е да става дума за пейзаж с тебеширенобели къщи, пръснати безредно по скло­на, на фона на мастиленосиньо море и почти толкова синьо небе. Може да има и църква със син ку­пол.

Това е архетипната предста­ва за Гърция по целия свят. Много често неподготвеният турист (срещала съм този въпрос сто­тици пъти) тръгва към Халкиди­ки, Тасос, Родос или Йонийските острови, питайки: ще намеря ли там тази гледка?

Отговорът, разбира се, е не. Това не е типичната природа и ар­хитектура в по-голямата част от страната. Всички тези кадри са за­снети на едно място: Цикладските острови, разпръснат архипелаг в Егейско море, югоизточно от Ати­на. Най-вероятно е снимката да е от Санторини, но може да бъде и от Миконос, Парос, Наксос, Иос…

Цикладите са общо 220 остро­ва, обитаеми са само една десета от тях. Името им идва от гръц­ката дума за „кръг“, тъй като са опасали свещения остров Делос, където преди близо 3000 години са извършвали богослужения в чест на Аполон. Естествено, кръг е силно казано. В предкласическата епоха тук властвала цикладската цивилизация, оставила в наслед­ство изумителни с простотата на своите линии мраморни фигурки. Повечето от тези артефакти на 5000 години са изваяни от мрамо­ра, добиван чак до XX в. на Наксос, един от центровете на цикладска­та цивилизация. Той е най-големи­ят по площ остров в архипелага, втори по брой на населението и с най-плодородната земя. Това доня­къде (но не съвсем) го е защитило от нашествието на туризма.

Нито един гост, който вли­за в пристанището на Наксос по море, не може да пропусне най-им­позантното творение, създадено от неговия мрамор. Това е антич­ната врата Портара, извисяваща се над малкото островче Палатия (днес свързано със сушата с алея). С размери 6 на 3.5 м и чудовищни колони, тежащи по 20 т всяка, портата е трябвало да бъде вход към храм на Аполон, съответ­стващ на нейното величие. Този храм никога не е бил завършен. Но Портара е устояла на преврат­ностите на времето и стои там и днес, улавяща окото на залеза всяка вечер, и тази гледка привли­ча ежедневно безброй туристи през летния сезон.

Столицата в подножието ºсъщо се нарича Наксос и през ля­тото е кипящ от живот приста­нищен град, по чиято твърде пре­населена променада се точи дълга редица ресторанти, барове, мага­зинчета и агенции за продажба на фериботни билети.

Венецианците, владели Нак­сос в продължение на векове, са изградили в най-високата му точ­ка типичната за тях крепост – Кастро. Нейните лабиринти са най-интересната част от града, с църкви от различни епохи и за­ведения с панорамни гледки. В двореца от 1627 г., по-късно пре­върнат във френско католическо училище (там е учил и писателят Никос Казандзакис), днес Археоло­гическият музей излага местни образци на цикладското изкуство. На север е живописният квартал „Грота“, изграден върху скалист бряг, брулен безмилостно от вя­търа, а в най-южната част на града започва това, за което ту­ристите са дошли: плажът.

От пръв поглед е ясно с какво ги привлича Наксос. От широки и плитки, с фин златист пясък, през сърфистки лагуни с вятър, до за­кътани скалисти ивици, достъпни по стръмни пътеки, прозрачни за­ливи с „меки“ камъни, заоблени от вълните… Плажовете на Наксос стигат за всички.

Плажът в рамките на града се нарича Агиос Георгиос и около него са изникнали многобройни хотели и къщи за гости. На юг пясъчната ивица продължава с Агиос Про­копиос – най-синия, Агия Анна – най-плиткия, и дюните на Плака – най-просторния, продължаващ по­вече от 4 км. Около тази почти непрекъсната ивица бял пясък е съсредоточена туристическата индустрия на Наксос – настаня­ване, заведения, развлечения, към­пинги… Цени има за всеки джоб, а големи хотели липсват – всяка сграда стои на цикладските есте­тически позиции и е безупречно белосана и декорирана.

Навярно малцина знаят, че така типичната палитра от бяло и синьо се е получила случайно. Човек би предположил, че белите къщи със сини прозорци и врати са създадени по подобие на гръцкия флаг, но това не е така. През 1938 г. в Гърция избухва холерна епидемия, по време на която диктаторът Метаксас на­режда всички сгради да бъдат ва­росани с противоепидемична цел.

Негасената вар е известна от столетия като широкодостъпен дезинфектант в строителството и бита.

Решението се оказало практично, тъй като светлият цвят отразява светлината и държи по-хладно вътре в стаите. Така че гърците продължили да белосват къщурките си, а за синьото… обикновено дървените части били вапцвани с цвят, останал от ежегодното боядисване на семейната лодка. И не е задължително да са сини, както ще се убеди всеки, който отиде на Цикладите лично.

Другото са маркетингово-патриотични нововъведения, задействани, след като през 70-те и 80-те години на XX в. туризмът в Гърция започва да се развива стремително.

Излизайки от туристическата част на Наксос, къщите са все така бели, но островът става предимно земеделски. Местните се гордеят с картофите си, с които гарнират всяко ястие, и казват, че като техните в Гърция втори няма. Мен ако питат – картофи като картофи.

Произвеждат се интересни местни сирена – арсенико, ксинотиро и гравиера, а в двора ни на Плака растяха пъпеши, домати и чушки, с които домакините редовно ни даряваха.

По пътищата необезпокоявани се разхождат петли и кокошки.

Във вътрешността на Наксос има десетки селца, които заслужават посещение и няколко снимки – от белия Апирантос, където дори улиците са настлани с мрамор, до Халки, Вивлос, Мони, Филоти, Коронос, Кинидарос…

Тук-там сред тях могат да се наблюдават останки от венеци­ански кули, църкви в разнообразни стилове, както и двата куроса – огромни статуи на млади мъже, също от мрамор. По-малката, 7-метрова, се намира в Меланес, а тази над северното крайбрежно селце Аполонас е по-дълга от 10 м, но и двете отдавна лежат събо­рени на земята.

Освен с неокласическа архи­тектура старата столица Хал­ки привлича посетители с над 100-годишната дестилерия за ки­трон – тръпчив сладък ликьор от плодовете и листата на местен цитрус.

Любителите на по-диви плажо­ве могат да ги потърсят на севе­роизток – в Аполонас и Муцуна, а също и на юг в Пиргаки, Алико и Агиасо. Може би най-красивият по залез плаж е (кой знае защо наре­ченият така) Хавай край Алико. До пясъка се стига по нелека пътека през червеникавите скали. Про­дължението на Плака, дългият Кастраки, е популярен сред сър­фистите заради изобилието от вятър.

Малкото селце Муцуна някога е било пристанище за товарене на шмиргела от близките кариери. (На Наксос е добиван не само мра­мор; той е бил основното находи­ще на този супер твърд абразивен материал.) Днес то впечатлява главно с тишината и с ресторан­тите си. Край изоставените кра­нове на порта има две традицион­ни таверни, а по-встрани малкият хотел „Острия“ предлага една от най-изисканите кухни на острова.

Наксос е голям, разнообразен, леснодостъпен остров, приветлив към семейства с деца и отличен избор както за активна, така и за мързелива плажна почивка. Главни­ят му недостатък – като на всеки егейски остров – е, че може да бъде ветровит. По-вероятно е мелте­мът да ви развали почивката през юли или август, но понякога духа и през другите месеци. Всъщност е изцяло въпрос на късмет. Цените не са от най-ниските в Гърция, както е навсякъде на Цикладите, но срещу тях се полу­чават добро обслужване и щедри порции. Плаването отнема меж­ду три и пет и половина часа, а може да се кацне и със самолет. Не навсякъде инфраструктурата е добре развита и до по-закъта­ните места се стига по черни или главозамайващо тесни пътища, но основните маршрути са редов­но обслужени от автобуси. Напри­мер от столицата по Плака и Агия Анна върви рейс на всеки час, чак до 1–2 след полунощ.

Наксос може да бъде начална точка за плавания до малките Ци­клади, Аморгос, Миконос и Делос или до отсрещния Парос, който има още повече туристи и по-бо­хемски дух.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук