Има ли театрален формат, който ни помага по „един интимен начин да вникнем в същината на драматургичния текст“? Нужна ли е повече смелост на творците ни, за да експериментират? Как се обменя „вирусът“ на идеите в театъра? А как се ражда една пиеса? Има ли образ-начало? И, в тази връзка, какво е „човешко опустиняване“? Докато … Продължете с четенето на Мирослав Христов и Ованес Торосян: „Пустония“ е поглед в бъдещето. И експеримент в настоящето на театралната ни сцена