„Съгласие“ е най-новата постановка на Театър София и определено е изживяване, което трябва да си подарите още този сезон. Тя е емоционална, истинска, искрена, тъжна, цинична, предизвикателна.

Един дълбок и по английски сдържан поглед към човешката душа, съ-страданието и егоизма. Разказ за любовта, престъплението, наказанието, предателството и многото лица на истината.

Разказ за хората, които нараняват и биват наранявани.

И за закона, който не успява да раздаде справедливост за всички.

Сюжетът

Създателката на „Съгласие“ Нина Рейн ни разкрива един модерен, но плашещ свят. Свят на успели, но страшно объркани хора. Човеци, загубили основните си ориентири. Хора, разяждани от съмнения. Обзети от гняв. Тревожни и напрегнати. Впрегнати в някаква центробежна въртележка.

В основата на разказа са две приятелски семейства. Едното е това на Едуард (Росен Белов) и Кити (Силвия Петкова). Те са млади родители, които на пръв поглед изглеждат перфектната двойка с безоблачен семеен живот. И все пак – оказва се, че болезнени грешки в миналото подклаждат емоционалното напрежение между двамата и светът, какъвто го познават, рухва.

Другата двойка е тази на Джейк (Мартин Гяуров) и Рейчъл (Неда Спасова). Те също се сблъскват с болката от любовта, загубата на доверие и желанието да нараниш другия така както той е направил с теб. Но преминават през бурята по по-различен начин.

Героите на Рейн са умни циници от средната класа. Интелигентни млади хора с успешна кариера. Част от лондонския елит, от върха на социалната пирамида. И въпреки всичко, светът им – уж сит, мирен и богат – е все така пуст и неустроен. И нещо много важно липсва в този най-добър от всички възможни светове. Липсва смисълът, целта, посоката, както и любовта, близостта и единението с другия.

Впечатленията

За мен този спектакъл беше много докосващ – просто защото беше истинско огледало на действителността, в която живеем в момента. Действителността на един емоционален егоизъм, който замъглява истината и справедливостта. Изключително много ми допадна изборът, който Рейн е направила по отношение на професиите на героите си.

Не е случаен фактът, че повечето от тях са отдадени на съда и правото, а в разказа е намесено и едно тежко престъпление. Така паралелно ние осъзнаваме, че универсална справедливост няма. Не може да ни я гарантират нито обществените норми, създавани с векове, нито чисто човешките отношения.

А, уви, точно липсата на справедливост прави хората дълбоко нещастни, макар и привидно да изглеждат задоволени от живота. Тя ги тласка към бездната на онзи егоизъм и вглеждане в себе си, което ги прави слепи за болката и страданието на другите. Те обичат, но и мразят. Търсят обич, но нараняват.

Обичат живота, но погребват нормалността.

Търсят доброта, но се оказват предатели. Докато неусетно нещастието, като същинското домино, не завладее всички и изходът от този сив свят изглежда загубен завинаги.

И не на последно място, колкото и художествени качества да притежава една пиеса, тя никога няма да достигне до зрителя без магията на актьорската игра. Творческият екип на режисьора Недялко Делчев безспорно заслужава най-добрите оценки и най-високите похвали за професионализма и емоцията, с които вършат своята работа. Поставката „Съгласие“ нямаше да е същата без многото усилия и отдаденост, които си личи, че са положили, за да ни предадат всяко едно чувство, изпипано педантично до всеки един детайл.

Благодаря и аплодисменти!

Още препоръки от афиша на Театър София:

След #Закачане в Театър “София”: адът- това са социалните мрежи

“Алонсо” в Театър “София” – най-добрият приятел на човека се забърква в една (не)традиционна история

“Франкенщайн” в Театър “София” – (не)позната история за любовта, самотата, живота и смъртта

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.