„Отбой в полунощ“ на Уилям Уортън (Изд. „Сиела“) е разказ за войната, смъртта, дълга и саможертвата, предаден през погледа на един младеж със запомнящо се име, капризен стомах и безгранична смелост и неговите братя по оръжие.
Те са не просто приятели, а и съмишленици, събрани от общата борба срещу врага – Германия, но и от несправедливостите и липсата на смисъл във войната като цяло.
Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.
Сюжетът
Втората световна война е към края си. Съюзническите войски напредват към столицата на Третия райх.
Група млади американци са изпратени в приказен замък сред Арденските гори, за да следят за евентуално германско настъпление.
Впримчени в ледените прегръдки на зимата, те създават свой мълчалив антивоенен съюз, към който успяват да присъединят дори своите още по-уморени и отчаяни противници. Младежите успяват да превърнат страховитата действителност в игра.
Из преспите зазвучават отдавна забравени коледни песни, измислят се символични подаръци, възражда се копнежът за любов, приятелство, дом, книги и един нормален живот, в който тези млади хора имат вдъхновяващи и обичани от тях професии.
Те мечтаят за свобода – без оръжия, преспи и врагове, но, за съжаление, този блян е достижим единствено когато бъде сложен край на това военно безумие. И така, амбицирани от младостта и желанието кошмарът да свърши, младите момчета поемат риск, за да тласнат зимната приказка към своя край.
Впечатленията
Въпреки че сюжетът на „Отбой в полунощ“ е мрачен, а действието се развива в едни тъмни за света години, разказът на Уортън носи в себе си и чувство за хумор, и надежда, и сантименталност.
Мислите и приключенията на младите мъже, които по ирония на съдбата трябва да преборят смъртта, за да могат да изживеят живота си, са обикновени, но и същевременно много лични и непредсказуеми.
Съдбата ги е поставила на ръба на скалата, като подлага на изпитание телата, ума и издръжливостта им, докато те самите са още неопитни, жадни за приключения и отворени към света, колкото и задушен от границите на окопите да е той.
Момчетата намират място за шеги, закачки и мечти, дори и притиснати до стената от преспите и липсата на информация какво се случва с войната.
Контактът им с вражеските войници и доверието, което им гласуват, пък категорично показва, че не са загубили вяра в доброто, въпреки че в по-голямата част от пътя си до този момент са изпитали основно горчилка. И така неусетно, вместо напрежение, читателят усеща спокойствие, съпричастност и безкрайно умиление пред тези деца, които се борят до край за правото да имат по-добър живот.
Въпреки че Уортън спазва писателската си традиция и не премълчава ежедневните ужаси и малки борби, пред които героите му са изправени, бих могла да кажа, че тази книга някак ми донесе повече ведрост, леки усмивки и оптимизъм. Може би защото действието се развива в коледния сезон или защото самите герои са борци, надскочили човешкото в себе си. Кой знае? Но съм сигурна, че и вие ще бъдете повалени от лавината от емоции, които разказът предизвиква. Препоръчвам!
Избрани цитати
- Мелвин Гордън е нашият откачен на тема „здраве“, възнамерява да стане доктор, ако преживее войната. (В действителност това се сбъдва – и двете неща). Поел е лична отговорност (по своя инициатива) за състоянието на нашите тела. Мънди пък работи върху душите ни. От днешна гледна точка, предполагам, Мънди е нашият еколог, Милър – нашият техник и поет, аз съм художникът, а Шутзър – нашият бизнесмен.
- Губим си времето да се превръщаме всички взаимно в мъченици, биейки се в името на Безбожието.
Една и съща религия праща всички ни на едно и също небе.
От такива като нас там няма да има къде да се обърнеш. Все млади момчета, без момичета, без жени, без старци, без свещеници.
- Сега, като уличен художник в Париж, често ми се връща това чувство, когато се приготвям да изляза да рисувам. Да вървиш с триножника на гръб, с шишенца терпентинови бои и лак по джобовете и с опънато на триножника палто, ужасно напомня да носиш бойно снаряжение. В действителност дори употребявам същата дума – тръгна ли да рисувам, казвам, че съм в „бойна готовност“.
- Казва, че не е виждал по-красива цигулка, а не бил достатъчно добър за да свири на нея. Докато ти спеше, дълго спорих с него, че предметите нямат памет и изобщо не е от значение дали ще свири на нея, или не. Гордън смята, че се причинявало нещо на дървото или струните и на добрата цигулка трябвало да свири само добър цигулар.
- Виж, Уонт. Погледни тези картини. Не са кой знае колко добри, а ти носят такава утеха. Чувствам спокойствието и загрижеността на някого, който си е дал труда да види и да създаде нещо, което ще помогне и на мен да видя заедно с него. Това е то любов, Уонт; понякога ми е трудно да повярвам, че някъде все още съществува любов. Но тези картини ме карат да се радвам, че съм човек.
Малко за автора
Алберт Уилям Дю Ейм, скрит зад псевдонима Уилям Уортън, е роден през 1925 г. във Филаделфия, щата Пенсилвания.
Първият и най-известният му роман е „Пилето”, който има и своята екранна версия.
Ейм участва в Първата световна война, а след края й се записва в Университета в Калифорния, където завършва изкуство и психология.
След това преподава изкуство в училище в Лос Анжелис.
Романът „Пилето” е публикуван през 1978 г., а през 90-те години на миналия век изпод перото на Уортън излизат още осем романа, сред които са „Татко”, „Гордост”, „Отбой в полунощ” и „Художникът”.
Ейм умира през 2008 г. в Калифорния.
Още за Уилям Уортън и някои от знаковите му романи:
* * *
Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.
„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.
Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.