“Истината, в един свят на постистина, е екстравагантна.”

В това е убеден режисьорът Стоян Радев, размишлявайки над последната пиеса на Мартин Макдона – “Палачи” (2015).

плакатът на "Палачи" на Мартин Макдона

Поставена от ирландския драматург, след дълга пауза, посветена на киното, и предизвикала истински фурор на Острова през 2016 г., у нас пиесата е приютена от Театър “София”.

Не зрелищно (подобно на “Франкенщайн” в същия театър), а с разбиране.

Стоян Радев е съумял, подобно на един по-зрял в текста и драматургията си Мартин Макдона, да погледне към човешкия живот с ирония, с вкус към абсурда, с любопитство.

Онова, което като зрители ще ни води през цялото задъхано действие.

Със същата проницателност, с която чете Мартин Макдона, режисьорът на “Палачи” у нас сравнява ирландеца със “смесица между Чехов и Бекет”, способен да ни отведе в най-затънтената провинция, да ни захвърли насред малко, маргинално общество, да се взре в човешкото сърце и да ни потопи в големи общочовешки теми през смеха и абсурда.

Под режисурата на Стоян Радев успяваме да видим и един ексцентричен, взривоопасен Деян Донков, достолепен Ириней Константинов, неимоверно пораснали Юлиян Рачков и Мартин Гяуров, както и две убедително изиграни женски роли – от Лилия Маравиля и Мартина Троанска, последната с изключително успешен дебют на голяма сцена.

Още едно попадения на Стоян Радев е младият композитор Дамян Михайлов, изпълняващ музиката си на живо и едва доловимо апострофиращ действието през собствения си, китарен прочит.

Сценографията на Венелин Шурелов и костюмите на Елица Георгиева са ненатрапчиви, но убедително допълващи атмосферата на 60-те.

И сред цялата тази красота, смях и абсурд на голяма сцена, остава да виси въпросът – множественото число в “Палачи” не побира ли и всички нас?

“Палачи” на Мартин Макдона, през прочита на Стоян Радев

Ето как режисьорът Стоян Радев ни кани на премиерното заглавие в афиша на Театър “София”:

“Пиесата “Палачи”, чието действие се развива през 60-те години в Англия, сякаш илюстрира процеса, в който заплетените криминални перипетии могат да разклатят системата от морални клишета, на която стъпва всяка господстваща идеология.

Трудността да бъде установен извършителят на обсъжданото престъпление започва да поставя под съмнение лесните отговори, засягащи и всички останали сфери на живота.

Зрителят може да попадне в плен на мрачни догадки и напрегнатото му любопитство дълго време да бъде изкушавано, но истинското събитие произтича от възможността въпросът “Кой е убиецът?” да придобие по-голямо значение и да надхвърли рамките на сюжета.

Защото може да се окаже, че търсенето на виновника ще ни отведе пред огледалото, откъдето в нас вечно се взира собственият ни страх, огромната ни суета и ужасът от липсата на друго.

А може би има друго, но пътят натам изглежда рискован, защото по него трябва да се върви без привичния багаж от готови решения, които правят живеенето уютно и защитено. На помощ ни идва само абсурдният смях, който при МакДона е единственото сигурно нещо.”

Премиерата на “Палачи” в Театър “София” се състоя на 17 януари. Следващи дати са 23 и 30 януари 2018 г.

Още за новите постановки в афиша на Театър”София”:

“Алонсо” в Театър “София” – най-добрият приятел на човека се забърква в една (не)традиционна история

“Франкенщайн” в Театър “София” – (не)позната история за любовта, самотата, живота и смъртта

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (67%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (33%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук