Бакман и Бьорнстад

Туп, туп, туп.

Още с първите страници Фредрик Бакман внася тревожна атмосфера в “Бьорнстад”. Едно от майсторствата на новия му роман е, че успява да го поддържа.

Друго – че създава множество, логично построени образи, без повествованието да загуби от тази (удивителна и толкова непривична за него) шизофреничност. Дори и малко да ви липсва един централен образ, както и дълбочината, постигната с герои като Уве и Брит Мари, вероятно ще спечелите от всеобхватността на една много по-сурова история.

Изреченията отново са кратки, без излишък на описателност (или прилагателни). Но пък точно прицелени. Аз лично се учудих колко добре Бакман може да ме настъпи по болното място. Както и колко чувствителни места имам…

В история, в която жертви и насилници, лидери и аутсайдери, силни жени и слаби мъже (или обратното) са изобразени (почти) еднакво добре, няма как да не намерите и себе си. Още повече,че темите са актуални – икономика, която разчита на чудо – както и всички обвързани с нея – за да продължат напред; насилието сред деца; неглижирането на сексуалните престъпления и всеобвързващата ги нишка на една голяма страст, мечта или смисъл (според различните герои), която ни прави по-добри. Или по-лоши.

Признавам, че анотацитията (и иначе чудната корица на Дамян Дамянов), загатващи за много спорт и така непонятния ми хокей, почти ме разколебаха да посегна към “Бьорнстад”. Но заместете това, което осмисля живота ви с “хокей”  и ще разберете героите на Бакман. А ако се е случвало някой да подценява любовта ви към това осмислящо живота занимание, ще ги разберете още по-добре.

Едно от добре предадените усещания, които ме “настъпиха” почти до непоносима болка, е безнадежността да се усещаш малък. От малък град, с малка мечта, с малка мъка. И още по-страшно – малко дете, с “малък” проблем. Защото по-ужасно от това да не си в състояние да предпазиш детето си (което Бакман така умело предава) е може би само това да не си в състояние да го видиш – него и чувствата му – като достатъчно “големи”.

Бьорнстад – избрани цитати

  • Да бъдеш родител означава вечно да се чувстваш като твърде малко одеало. Колкото и да се опитваш да завиеш всички, все на някого ще му е студено.
  • Жертваме всичко, което имаме, горим, кървим и плачем, като сме съвсем наясно, че всичко, което този спорт може да ни даде, в най-добрия случай е безкрайно дребно и безполезно: просто няколко отделни мига. Нищо повече. Но какво, по дяволите, е животът?

Един от най-страшните ефекти на мъката е, че тълкуваме липсата й като егоизъм.

  • Никога не можеш да се подготвиш за чувствителността, която идва с появата на децата ти. Не чувствата, а чувствителността. Петер не бе предполагал, че е възможно сетивата му да са изострени дотолкова, че едва да издържа да живее в собствената си кожа.
  • Настъпва ново утро. както всеки път. Времето винаги тече еднакво бързо, само чувствата ни имат различна скорост.

Откъс от “Бьорнстад” може да прочетете тук:

Откъс от “Бьорнстад” на Фредрик Бакман

А тук – да видите с кои други заглавия си прави компания при последните ни книжни “любови” и препоръки (с откъси и ревюта):

15 книги за лятото. И за всяка друга свободна минута, която (можете да) посветите на четене

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

И още ...

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.