Портрет на Вирджиния Улф от George Charles Beresford

Вълнува и вдъхновява до днес.

С творчеството, с личния си бунт, с новаторските си възгледи, с приемането на човешките сила и слабост в едно тяло…

Вирджиния Улф е британска романистка, есеистка, издател, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури литературата на модернизма във Великобритания през 20 век.


Книги на Вирджиния Улф може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Промокод JASMIN21-4
Промокодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри.

Между най-известните й творби са романите Мисис Далауей, Към фара и Орландо, както и монографичното есе Собствена стая със знаменитата сентенция:

„Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

И докато съвременни артисти продължават да творят, вдъхновени от смелите й литературни произведения (гледали сте „Часовете“, нали?),ние си припомняме някои от най-известните й размисли:

Вирджиния Улф в размисли и кратки откъси от творбите й

Портрет на Вирджиния Улф от Roger Fry

„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието.“

„Големите общности от хора са невменяеми.“

„Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза (A woman must have money and a room of her own if she is to write fiction).“ —из есето „Собствена стая“

„За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.“

„Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.“

„Когато въпросът е силно спорен – и въпросът за пола е такъв – човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията, предрасъдъците и идиосинкретичността на говорещия.“ —из есето „Собствена стая“, Глава 1.

„Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.“

„Хуморът е първото, което се губи при превода.“

„Човек не може да мисли, обича и спи добре, ако не е вечерял добре.“

„Като жена аз нямам страна. Като жена моята страна е целият свят.“

„Някой трябва да умре, за да може останалата част да цени живота повече.“

„Езикът е вино върху устните.“

„Нищо не се е случило в действителност, докато то не е записано.“

„Телефон, който прекъсва най-сериозните разговори и най-важните наблюдения, крие своя собствена романтика.“

„Не може да има две мнения за това какво представлява интелектуалецът. Той е мъж или жена, който язди ума си в галоп из страната в преследване на една идея.“

„Бях в странно настроение, мислейки себе си за много стара, но сега съм отново жена – както винаги съм била, когато пиша.“

„Очите на другите – нашите затвори, техните мисли – нашите клетки.“

„Истината е, че жените често ми харесват. Харесвам тяхната неконвенционалност. Харесва ми тяхната завършеност. Харесва ми тяхната анонимност.“

Един различен поглед към живота на Вирджиния Улф:

Още от Вирджиния Улф:

Повечето ни читатели намират статията за вдъхновяваща. А ти?
  • удивителна (33%)
  • вдъхновяваща (42%)
  • любопитна (8%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (8%)
  • необикновена (8%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук