КОЛКО СКОРО Е СЕГА?

Антони Райжеков, Биргит Грашопф, Боряна Венциславова, Димитър Солаков, Кей Волковиак, Наталия Йорданова, Оливер Ларик, Якоб Лена Кнебл

Куратори: Валтер Зайдл и Мария Василева

27 септември – 29 октомври 2022 Откриване: 27 септември, 18:00 – 20:00 Галерия Структура

Изложбата „Колко скоро е сега?“ се занимава с въпроса как бъдещите сценарии за живот влияят на днешната ни реалност и как реалността е посветена на една виртуална вселена, задвижвана от машини. Изкуственият интелект и роботизираните машини определят начините ни на мислене и действие, докато физическият субект става по-малко важен от своя виртуален, уеб базиран компонент или понякога дори аватар. Заглавието на изложбата е заимствано от песен на The Smiths от 1984 г. – песен за човешките същества и необходимостта от междуличностни отношения.

„Аз съм човек и имам нужда да бъда обичан, точно както всички останали“.

Изкуството винаги е в челните редици на новите технологии и се опитва да анализира как техническите постижения се смесват с физическата реалност и как субектът се разполага в тази ситуация. Вече повече от двадесет години интернет е изпитателен полигон за нови методи за намеса в реалността и виртуално свързване на хората. Изграждането на политики на образа също е заложено на карта, тъй като представянето на реалността вече не следва концепцията за истината или я документира. 

През годините виртуалната реалност и изкуственият интелект доведоха до нов процес на създаване на образи при отсъствието на физически човешки субект. И все пак хората са тези, които влияят на виртуалните механизми, като понякога оставят крайния продукт на машините. 3D принтирането е един от резултатите на тази еволюция, която позволява на компютъра да генерира цели нови светове от двоичен код.

Същественият въпрос е

кога тези програмирани от хората структури ще завладеят самото човечество? 

Художниците в изложбата се опитват да работят с такива бъдещи условия, които може би се очертават или вече са реализирани в настоящето. Те се опитват да разберат начините, по които едно не толкова далечно бъдеще се намесва в настоящето и как различните политики на образа помагат за развитието на утопични сценарии.     

„Колко скоро е сега?“ включва художници от Австрия и България, които изследват далечни сфери, определящи настоящето и търсят начини на представяне, включително фотография, видео и скулптура, за да преценят параметрите на реалността и развитието на новите технологии. В същото време става дума за разпадането на бинарните модели на пола, тъй като виртуалните персонажи често се придържат към флуидната идентичност, която не може да бъде отнесена към един пол. Изложбата поставя въпроса как другостта на виртуалното се преплита с настоящите условия на живот и последиците, които компютърно генерираните светове предизвикват.

Наталия Йорданова. Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи магарета, гледащи трейлър на филм

Куратор: Васил Владимиров
27 септември – 29 октомври 2022, СТРУКТУРА PROJECT ROOM
Откриване: 27 септември, 18:00 – 20:00

През последната година Наталия Йорданова развива своята най-мащабна досега видео-инсталация Deep daydream-reality: The Opening Scene, чиято премиера предстои в началото на 2023 г. В нея тя изследва идеята за мит в киното и чрез интердисциплинарния си подход и медията на инсталацията като „кинемотографична ситуация“. Проектът спекулира с възможни наративи през форма̀та на киното, като въвлича различни „гласове“ и създава свят, в който човекът не е в центъра. В езика на киното фантастичното става възможно през интерпретацията на мита. Той е както отминала онтология, така и модел, и структура за изграждане на филмово произведение в настоящето.

В пространството намираме екран, който циклично повтаря подвижното изображение. Независимо дали присъства наблюдател, видеото е под постоянното наблюдение от несъществуващите зрители. Те са герои, въобразени от изкуствен интелект, с който Наталия си сътрудничи, за да генерира филма, прожектиран в магарешката ферма. На лице е екосистема, в която хора, технологии и животни са в състояние на движение и сменят своите позиции. Тази постантропоцентрична идея разглежда връзките ни със заобикалящия свят и преобръща естеството на реалността. Това демонстрира не толкова тяхната взаимозаменяемост, колкото потенциала всички обекти да бъдат разглеждани като равни.

В контекста на кураторската рамка практиката на Наталия интуитивно се ангажира с теоритични области на философията. Нейните произведения се явяват хипотези, които дават основа за разсъждения върху природата на битието и идеите на постантропоцентризма. Макар че не пренебрегва възможността за дистопична развръзка, художничката ни представя техно-оптимистично виждане, което признава влиянието на технологията да променя драстично смисъла на това какво е да бъдеш човек. Тя ни кара да преживяваме и рефлектираме върху спекулативната реалност, в която чувствата на страх, смущение, оптимизъм и вълнение могат да се проявят едновременно. Този конфликт е в основата на човека като комплексно същество и е част от постоянната му трансформация.

За артиста

Наталия Йорданова е родена през 1991 г. в София и понастоящем е базирана в Амстердам. Като част от едно постоянно развиващо се търсене на възможни светове, артистичната практика на Наталия е субективен синтез и материално предложение за това, което определя настоящия момент. Чрез интердисциплинарен подход и разгръщане на различни практики тя изгражда инсталации, съобразени с контекста.

Има магистърска степен от катедра Dirty Art на института „Сандберг“ в Холандия (2020), бакалавърска степен по изящни изкуства от Кралската художествена академия в Хага (2018), бакалавърска степен по фотография от Националната академия за театрално и филмово изкуство в България (2013). Нейни творби са показвани в различни изложби в Нидерландия, Белгия, България и Обединеното кралство.