Тя е млада, красива, предизвикателна и фатална. Тя е Лулу, но за мъжете, чиито живот обсебва, е позната и с други имена. Дебютът на „Лулу“ от немския писател Франк Ведекинд беше на 10 май на сцената на Театър „София“ (ЛУЛУ | Театър София (sofiatheatre.eu)) и препоръката ми е още сега да си запазите билет за следващото представление. Пиесата, на един от най-големите немски драматурзи и поети, разкрива сюжета за възхода и падението на главната героиня Лулу, изиграна чудесно от най-новото попълнение на театъра Елеонора Иванова. Тя влага много емоция и плам в първата си главна роля, а жизнеността й е зареждаща.

Сюжетът и впечатленията

Класикът на съвременния театър Ведекинд създава множество пиеси, които са забранявани и преследвани. Неговото най-значимо произведение е именно „Лулу“, което обединява две пиеси „Земният дух“ и „Кутията на Пандора“. Трудно ще разберете кога свършва едната и кога започва втората, ако разказът за тях не беше вграден в самия сюжет. Въпреки това, ще усетите кога свършва възходът и кога започва падението на главната героиня.

„Лулу“ разказва историята за съдбата на млада жена в развлекателнaта индустрия. Тя преминава през различни прояви на продажба и илюзия – от златната ера на киното до днешната епоха на интернет. Пиесата ни разказва и за метафизичната сила на любовта, за нейната способност да променя и поглъща индивиди и общества.  

И докато Лулу е звездата – и в историята, и на сцената – нейният образ нямаше да бъде завършен, ако ги нямаше мъжете, които й помагат в живота и кариерата и я правят това, което е. Един от тях е Шьон, изигран безупречно от Мартин Димитров. Той е продуцент и собственик на медия, който прави Лулу известна актриса. Шьон и брат му Алва, представен от Александър Узунов, са героите, които познават младата жена от най-ранна възраст и са я спасили от нищета. И двамата обаче падат в капана й, като Шьон става един от съпрузите й, а драматургът Алва пише нейната невероятна история и й остава верен до края. Другите съпрузи на Лулу са изиграни от Юлиян Рачков и Николай Върбанов, като с тях започва и пиесата.

Сюжетът е доста динамичен, като се развива в продължение на няколко години и в няколко различни европейски града. Константата е Лулу като жената, която мъжете искат да имат и са готови на всичко за нея. Живеят според нейните правила, които могат да бъдат твърде опасни. Тя много добре знае как да използва чара и тялото си, за да манипулира хората в живота си, така че те да й осигуряват всичко, което пожелае. Младата жена живее с огромна доза цинизъм, тя няма срам, няма излишни емоции, няма чувства и няма спирачки. Това й помага да успее в кариерата, макар че, ако трябва да съм честна, не успях да разбера дали нещо можеше да я направи наистина щастлива. Лулу нетърпеливо прескачаше от предизвикателство на предизвикателство, от мъж на мъж, но отегчението на лицето й някак се появяваше бързо. Нищо не се оказа достатъчно за ненаситната й душа.

Това, което най-много ми допадна в пиесата, е нейната градивност. Всяка следваща сцена става все по-напрегната, надграждаща и динамична, докато не се стига до един логичен, макар и неочакван за мен завършек. Брилянтен е начинът, по който се затваря историята, но няма как да го разкажа в този текст, за да не ви разваля удоволствието от гледането. Актьорите изключително умело преминават от разказ в разказ и няма нито един излишен момент. Впечатляващи са и сценичните ефекти, декора и костюмите – но това е нормално за история, която разказва за развлекателната индустрия. Допадна ми и тънкото чувство за хумор, макар че преобладава скандалът, предизвикателното и шокиращото.

И не на последно място – в „Лулу“ ще видите и Дария Симеонова като графиня Марта фон Гешвиц. Михаил Милчев пък е ексцентричният каскадьор Родриго, а Николай Димитров влиза в ролята на полицейски шпионин. Участват още студентките Маргарита Лъчезарова и Ралица Попова. Преводът на пиесата е на Владко Мурдаров; сценографията е поверена на Никола Тороманов, а костюмите на Илияна Кънчева. Музиката е на Емилиян Гацов – Елби, а видеото „Лулу“ на Александър Станишев от clamer production studio.

Още от афиша на Театър София

„Горчивите сълзи на Петра фон Кант” повдига завесата на безкористната любов в Театър „София“

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.