“Горчивите сълзи на Петра фон Кант” с автор Райнер Фасбиндер е най-новото попълнение в афиша на Театър „София“.

Пиесата, под вещата режисура на Пламен Марков, е изцяло женска, а персонажите са представени от Лилия Маравиля (Петра), Милена Живкова (майка на Петра), Йоанна-Изабелла Върбанова (дъщеря на Петра), Неда Спасова (Марлене), Лидия Василева (Карин) и Лора Мутишева (Сидония). Петра е талантлива модна дизайнерка, има успешна кариера, майка, дъщеря и близки приятели, които я обичат. Липсва й обаче истинска, взаимна и чувствена любов. Запознанството с дръзката Карин я кара да повярва, че най-накрая е срещнала правилния човек. Отношенията между двете обаче се превръщат в мъчение и Петра започва да се пита – възможно ли е да се научим да обичаме безкористно?

Сюжетът и впечатленията

„Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ е съвременна история за женственост, красота, сила, нежност и неумолим копнеж за творчество и споделена любов. Фасбиндер, който има значителен принос за подема на новото немско кино, смята, че жените са по-интересни персонажи от мъжете и по тази причина женската емоционалност преобладава в неговото творчество. Именно многопластовата чувственост на женската душа е обект на изследване на пиесата за фон Кант. Емоционалността на Лилия Маравиля придава на ролята сила, увереност и ураган от чувства. Признавам си, че аз съм пристрастна, но актрисата се справя повече от брилянтно с бушуващите емоции, които се разбиват като вълни в сърцето на Петра – любов, омраза, отчаяние, наивност по детски.

И докато Маравиля използва всички вербални и невербални похвати, за да ни представи своята героиня, задачата на Неда Спасова е доста предизвикателна. Нейната героиня – Марлене, не може да говори. Присъствието й обаче е изключително красноречиво и тя се явява страничен коментатор на историята. Марлене изглежда леко странна, но е безпощадно точна в преценките си. Даже се усетих как по едно време, докато слушах диалог на другите герои, всъщност наблюдавах нея, за да не изпусна някоя реакция. Чудесно изпълнение на Спасова – толкова много изказани позиции, макар и без нито една реплика.

Друг силен персонаж е Карин, представен от Лидия Василева. Младата жена е директна, цинична, разкрепостена, биографията й е меко казано трагична, но тя на пръв поглед се чувства щастлива. Най-вероятно, защото задълбаването в чувствата й е чуждо. Тя се е научила да бъде егоист, да използва хората, да ги омайва, като използва слабостите им. Това се случва и на Петра, която пада в капана на красавицата и се превръща в поредното й стъпало в живота, което предоставя кариера, пари, безплатен дом и удоволствия. За разлика от по-типичната женска душа, тази на Карин не се лута в емоции и трагедии. Тя е повърхностна и предвидима. За съжаление, тъй като, знаем, любовта заслепява, единствено Петра не вижда това и еуфоричните й чувства й причиняват страдание, което достига до границите на лудостта.

Дъщерята и майката на Петра, както и нейната приятелка Сидония, допълват палитрата от женски образи в пиесата. Макар и на пръв поглед емоционално повърхностна, героинята на Милена Живкова също пази истории за любов и разочарование в сърцето си. Просто е от хората, които са прекалено горди, за да показват чувствата си пред другите. Героинята на Йоанна-Изабелла Върбанова пък е точно по стереотипа на млада, разглезена от семейното богатство, наследница. Актрисата е едно от най-новите попълнения в трупата на Театър „София“ и със сигурност я очакват още по-дълбоки и предизвикателни роли на сцената му. Сидония, представена от Лора Мутишева, пък е изключително откровена. Тя познава Петра от много години и е сред най-близките й приятелки. Не й спестява критиката и мнението си, макар че останах с впечатление, че й спестява откровености по отношение на собствения си личен живот. Типично по женски! Не на последно място, важна част от историята за блясък и мода са и манекенките на фон Кант. Усмихнатите момичета, които представят екстравагантните тоалети, са от класа на проф. Пламен Марков. Художник на спектакъла е Марина Райчинова, композитор е Калин Николов, а за видеото отговаря Димитър Сарджев.

И все пак – можем ли да обичаме безкористно? Би било хубаво, но е много, много трудно. Когато човек обича, има нуждата да получи същите чувства в замяна. Когато това не се случи, знакът на емоцията често се обръща и се превръща в мъчение за обичащата, а доста често – и за обичаната – страна. Невъзможността на любовта да бъде безкористна стои в основата на много човешки трагедии, но, както виждаме и в „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“, те трудно могат да бъдат избегнати.

Повече за пиесата, включително датите на следващите представления и как да закупите билети онлайн, можете да научите от сайта на Театър „София“ – ГОРЧИВИТЕ СЪЛЗИ НА ПЕТРА ФОН КАНТ | Театър София (art.bg)

* * *

geri

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук