„Летният брат“ е силен психологически роман в най-добрите традиции на съвременната нидерландска литература. Чистосърдечен и нежен разказ за братска обич.

Номинираният за International Booker Prize 2020 бестселър в Нидерландия „Летният брат“ от Яп Робен е роман за читатели от всички поколения, универсален урок по емпатия и първата книга, с която издателство ICU ще зарадва читателите през 2022 г.

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и код-ваучер за читателите на списанието тук.

---

Люсиен и Брайън са братя, а животът им е в пълен контраст. Люсиен е роден с тежко умствено увреждане и е настанен в специализирано заведение. След развода на родителите, Брайън живее във фургон с баща си, заобиколен от нищета и скрап. Люсиен остава формална отговорност на майка си, ежедневно обгрижван от лекари и терапевти. Срещите между братята са редки, изпълнени с жестове на привързаност и неизказани чувства.

Ремонтните дейности, които лечебното заведение трябва да проведе в летните месеци, променят това. Люсиен е преместен в стаята на Брайън, а бащата на момчетата за първи път трябва да се превърне в истински отговорен родител. Но как да се грижиш за някого, чиито нужди не познаваш? Как да вземеш правилното решение, когато тепърва ти предстои да откриваш света му? „Летният брат“ е опит за разбиране на другия, дори когато на пръв поглед всички пътища към него са затрупани.

Силата на „Летният брат” е в контраста между суровата среда, в която расте Брайън, и топлите грижи, с които обгръща брат си. Между ръждясалите каравани и пълните памперси има място за близост и дори за обич, пише Мария Енчева, преводач на романа.

Посещенията на писателя, поет и драматург Яп Робен в Пайсорд – заведение за лица с умствена изостаналост в нидерландския град Тилбург, го вдъхновяват да напише „Летният брат“. Романът е сред малкото, които изграждат пълнокръвен образ на герой с умствена изостаналост и връзката му със света. Пред таланта на Яп Робен не съществуват ограничения и той развива образа на Люсиен с размах. Изместването на перспективата върху преживяванията на Брайън пък добавя така нужната доза реализъм, с която да се идентифицират читателите.

„Летният брат“ е чистосърдечен, нежен разказ за братска обич, която бори предразсъдъците без излишен драматизъм. Той ще бъде оценен от читателите, които не се страхуват да попаднат в периферията на живота. Романът е истинско съкровище за онези, които четат, за да съпреживяват, за да преосмислят света и отношенията си с него.

Летният брат

Яп Робен

Слънцето е високо. Късите ни сенки се насилват да ни догонят. В един ъгъл на паркинга работници клечат до бусовете си. Един от мъжете обръща шише вода почти до дъно, остатъка излива във врата на съседа си. До тях кляка друг мъж, изтупва ръце и от тях се издигат бели облаци прах; после откъсва парче от комата хляб, който лежи върху найлонова торбичка пред тримата.

– Имате ли минутка? – В първия момент не разбирам, че гласът се обръща към нас. – Господин Шевалие?

Зад нас крачи мъж с папка в лявата ръка.

– Кой пита?

– Как така?

– Ти какъв си?

Под брадичката си мъжът има втора брадичка, а под втората – трета.

– Сантос – задъхва се той и подава ръка на баща ми. – Отскоро съм управител тук.

– Управител, значи…

– От рецепцията ми съобщиха, че бащата на Люсиен му е дошъл на свиждане. – Говори така, сякаш става дума за друг.

– Ние всъщност… ами… – Баща ми натиска бутона, за да отключи пикапа. Само че пикапът е прекалено далеч, за да присветнат фаровете му нетърпеливо.

– Няма да ви бавя. Става дума за Люсиен.

– За него отговаря майка му.

– Вече се свързахме с вашата съпр…

– Бивша съпруга.

Баща ми скръства ръце; кожата на ръкавите му проскърцва на лактите.

– Прощавайте. Разбира се. Бившата ви партньорка.

– Ако търсите пари, обръщайте се към нея.

– За друго става дума.

– Пак нея питайте.

В един контейнер по-нататък се стоварват отпадъци, изхвърлени през улей от най-горния етаж.

– От досието на Люсиен става ясно, че упражнявате съвместно родителските права.

– Чуй какво – отвръща баща ми. – С нея си поделихме момчетата. – Той се наклонява към Сантос. – Изборът беше неин. Тя взе Люсиен, аз взех Брайън.

– Става дума за летните седмици… – добавя Сантос колебливо. – Тъй като бившата ви партньорка няма възможност, предвид това, че е на сватбено пътешествие, ни помоли да…

– На сватбено пътешествие ли?!

– Мама ще се омъжва, така ли?

– Ами… – Сантос разтваря папката, после я затръшва. – Поне такава информация получих от нея.

– За Дидие ли? – разпитвам аз. – Ожениха ли се вече?

– Предполагам… – Той задържа папката като щит пред гърдите си. – Доколкото разбрах, са на четириседмично сватбено пътешествие.

– Четири седмици?! – Баща ми се разсмива гръмко, както прави и когато люлка цапардоса някого в лицето в Най-смешните видеоклипове на Америка.

– Простете. Мислех, че знаете.

– И сега лежи на някой плаж, докато Люсиен се пържи тук.

– Не бих го формулирал така – възразява Сантос.

– Майка му ли те накара да ни кажеш?

– Не, не. В никакъв случай. Въпросът ми е свързан с преустройството. Сигурно сте забелязали, че нуждата от модернизация на съоръженията е голяма. – Сантос е видимо облекчен, че може да се върне към речта си. – Разпределението на сградата е още от времето на братята.

Днес тя служи по-скоро за болница, отколкото за жилищни нужди. Всъщност желанието ни беше да приключим още през май, но въпреки строгите планове непрекъснато

изникват изненади. Повечето от лесноподвижните обитатели настанихме временно при местни партньорски организации. Но в района има недостиг на легла, местата са кът. Оттам и въпросът, който искам да ви задам. Бихте ли подслонили Люсиен у дома си за едно лято?

– Хо-хо-хо! – Баща ми вдига ръце. – Наминаваме чатпат. Момчето дори не ни знае кои сме. Как го виждаш да лежи при нас цяло лято? Живеем в тясно място. Две кучета. Брай. И впрочем… – Той вдига ципа на якето си, после го разкопчава до средата. Подсмърква. – По цял ден съм на работа.

– Хубаво. – Управителят ни дарява с безизразна усмивка. – Ясно.

– Как така ще наказвате родителите заради собствените си грешки? – Баща ми върти ключодържателя на пръста си. – Така става, като наемате евтина работна ръка.

– Случаят определено не е такъв – отсича Сантос. – Хората вършат чудесна работа. Ръководството също осъзнава спешността на ситуацията. Беше така добро да отдели известна сума в помощ на родителите. – Сантос си поглежда часовника. – Благодаря ви за отделеното време. Ще потърсим друго решение. – Той се сбогува с едва забележимо кимване. – А, да. В момента майката на Люсиен не може да бъде открита, затова няма как да я уведомим къде сме настанили момчето. Да ви държа ли в течение за новините около сина ви?

– Какво?

– Дали искате да ви информираме къде сме настанили Люсиен.

– Да, да, да – отвръща баща ми. – Много ясно. Естествено.

Сантос вади химикалка от джоба на ризата си и надрасква нещо на почти запълнено лепящо се листче.

– Колко е?

– Кое?

– Помощта. Дето я отпуска ръководството.

Сантос разгръща папката и залепя жълтото листче от вътрешната страна на корицата.

– Много родители си взимат принудителен отпуск, за да гледат детето си. Често възникват непредвидени разходи. По този начин ръководството им оказва известна финансова подкрепа.

И тъкмо когато Сантос понечва да тръгне към входа, баща ми го спира:

– И колко точно плащат?

– Предпочитаме да говорим за помощ, за финансова подкрепа.

– Е, колко е?

– Не мога да ви дам точна сума. Зависи от продължителността на престоя.

– И приблизителна ми върши работа.

– Около двеста и четиресет евро.

– На…?

– Моля?

– На месец ли?

– Не, на седмица. – Сантос сочи към главния вход. – За жалост, наистина се налага да ви оставя.

– Най-важното е да намерим подходящо място за момчето ми, нали така?

– Винаги ни е било приоритет – потвърждава Сантос. – Няма по-важно нещо за нас.

Баща ми слага ръце на хълбок, после ги кръстосва за втори път.

– А ако все пак го вземем у дома за известно време?

– Много мило от ваша страна, но разполагаме с няколко други опции, които смятам да проуча.

– Все ще се оправим за месец.

На Сантос постепенно му се завива свят от този разговор.

– Току-що казахте, че не разполагате с място. И че сте зает. Както и че Люсиен бил по-близък с майка си.

– Вината да не идвам толкова често, е само нейна. Не е редно Люсиен да страда от това, нали така?

– Напълно сте прав. Децата не бива да страдат от конфликтите между родителите.

– В крайна сметка баща ли съм му, или какво? Пък и ще е добре за другото ми момче, нали така? – Неочаквано баща ми ме сграбчва за врата и ме притегля към себе си.

Потърква кокалчета по главата ми. – На този лятото му е съвсем свободно. Люсиен е направо късметлия.

Откопчвам се от хватката му.

– Чуйте, ще бъда откровен с вас – започва решително Сантос, но след миг се разколебава. – Финансовата подкрепа… в никакъв случай не бива да е мотив да приберете Люсиен у дома си. И… – Но млъква.

– Люсиен е мой син. А Брай е във ваканция. Така че на Люсиен няма да му липсва внимание.

– Ами работата ви? Синът ви се нуждае от непрекъснат надзор. А жилищната ситуация, за която споменахте?

– Дойде ми като гръм от ясно небе. Но за собственото ми дете винаги ще се намери свободно легло. Ако се налага, ще спя навън. Няма ли да е страхотно момчетата отново да прекарат малко време заедно?

Двамата със Сантос като че ли изчакват реакцията на другия.

– Е? Договорихме ли се?

Сантос игнорира подадената му ръка и разлиства хартиите.

– Нека първо го обсъдя с ръководството. Има някои формалности, които трябва да се уредят най-напред. – Розовите му директорски пръсти издърпват един лист от папката. Той оглежда написаното, после обръща листа. – Имаме ли в системата ваш актуален телефонен номер?

Докато диктува цифрите, баща ми следи какво пише Сантос.

– Това, последното, седмѝца ли е, или единица?

– Седмѝца. Нали така казахте?

– Ето това е седмѝца. – Той издърпва химикалката от ръката на управителя и надрасква над неразбираемата цифра нова, по-едра. – И питайте за Шевалие.

– Хубаво. – Този път Сантос приема за секунда подадената от баща ми ръка. – Ще ви се обадим.

Баща ми подкарва колата с премерена скорост, а когато излизаме от паркинга и свиваме към главния път, дори дава мигач. На пешеходната пътека пропуска човек.

– Тези няколко седмици… – заговаря той шепнешком, въпреки че няма кой да ни чуе. – Добре ще ви се отразят, нали? Пък и надали ще е кой знае какво. Брат ти ще си лежи в леглото. На всеки няколко часа, като огладнее, ще му даваш ябълково пюре. И да пие от неговото си шише. Сигурно ще ни връчат схема. Ще го вкарваш под душа, като напълни памперса. Вероятно сере по режим. Ще го слагаш на тоалетната, докато не снесе нещо. Заникъде не бързаме. Аз ще намеря телевизор, който да му сложим пред леглото, за да гледа през останалото време. И хоп, денят се изтърколил. Обърсваме му лицето с кърпа, измиваме му зъбите и в леглото. Нищо сложно.

– Аха…

На асфалта лежи размазан заек. Когато пикапът ни приближава, от сплесканите вътрешности се разлитат птици. Най-дълго кълват гарваните; те се и връщат първи.

Ако заекът беше просто ударен леко, баща ми би спрял.

Задачата ми тогава щеше да е да сляза и да проверя дали около очите му не кръжат прекалено много мухи. Щях да вдигна животното за ушите или за задните лапи и да

го метна в багажника. Вкъщи щяхме да го приберем във фризера при храната за кучетата.

На всеки няколко километра застигаме пушещ трактор или бавен камион без табела. Всички те са поели към плевниците в Сен Арнак или в някое от съседните села.

Кулите от слама върху клатушкащите се ремаркета се поклащат по завоите. Преди всяко изпреварване баща ми натиска клаксона два пъти. Зад волана на един от камионите, които задминаваме, седи момче на моята възраст.

Докато се изравняваме, то не се осмелява да погледне встрани.

– Ще види тя, майка ти!

– Какво ще види?

– Че можем да се оправяме и без нея. Че съм нелош баща. – Със свободната си ръка той потърква празната средна седалка отпред на пикапа. – Ти знаеше ли, че ще се омъжва за Дидие?

– Ако знаех аз, щеше да знаеш и ти.

Мама се беше омъжила, без да ми каже. Може би в оня момент съм седял в колата на бензиностанцията и съм въртял копчетата на радиото. Или пък е казала Да, докато

съм се прибирал с колелото към вкъщи. Или съм се плискал в реката. Или съм чел комикс.

Развъртам ръчката от вътрешната страна на вратата, за да сваля прозореца. Гумените уплътнения скрибуцат.

– Нали? – надвиква се баща ми с вятъра.

– Аха! – провиквам се аз в отговор, въпреки че нямам представа какво е попитал.

Кокалчетата на ръката му ме почукват по лявото рамо.

– Брай? – Сръчква ме той. Така сръчква и автоматите за напитки, за да пуснат безплатно кенче. Няма да спре, докато не получи отговор.

– Нали така? – Ново сръчкване.

– Абсолютно! – крещя аз.

– Абсолютно! – повтаря баща ми. Кимва. После добавя нещо, но не го чувам, защото съм подал глава през прозореца.

За автора

(1984) е автор на поетични книги, романи, статии, детски книги, пиеси, а също и преводач. Носител е на редица награди, а творбите му са преведени на над петнайсет езика, сред които арабски, китайски и африканс.

Завършва Кралската театрална академия в Хертогенбош. От 2008 до 2010 г. е градски поет на Неймеген, Нидерландия – титла, която го обвързва с отговорността да популяризира поезията сред жителите на града.

През 2018 г. излиза романът му „Летният брат”, номиниран за International Booker Prize. „Летният брат“ се появява от желанието на писателя да напише книга, чийто главен герой е човек с увреждания – свят, в който Робен навлиза още като дете, докато родителите му работят в заведение за психично болни хора, и който според него остава в сянката на литературата.

За преводача

Мария Енчева е родена през 1982 г. в Пловдив. Завършва немска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Започва да се занимава с литературни преводи от нидерландски език през 2008 г. Носител е на наградата за превод на художествена проза на Съюза на преводачите в България. Сред имената, над чиито произведения е работила, се отличават Естер Херитсен, Стефан Брайс, Херман Кох, Хюс Кайер, Клуун, Арнон Грюнберг, Ане Франк, Йеспер Юл и Димитри Ферхюлст.