“Оборище 5 галерия и зала” показва трета поредна изложба с творби от колекцията на Красимир Дачев. Изложбата ще бъде открита на 6.10.20 г. в 18:00 часа и ще продължи до 20.10.20 г. в двете зали на галерията. Настоящата изложба представя много редки портрети от национално значение на едни от най-изявените български художници: Борис Георгиев, Ненко Балкански, Давид Перец, Иван Димитров, Георги Данчов, Иван Мърквичка и др.

Ето какво написа за изложбата изкуствоведът и куратор, Бисера Йосифова:

Произведенията в случая попълват празноти в творческата биография на едни от най-значимите, както и на някои неоснователно пренебрегвани български живописци,

работили през един дълъг период от средата на ХIХ век до наши дни. Той започва с възхода на следосвобожденската ни художествена история, първите десетилетия на ХХ век, 30-те интелектуално наситени години, минава през неосмиления все още период след Девети септември и опира до съвременността. Портретите в колекцията възкресяват образите на популярни личности или пък  хора от интимния кръг на художниците.  В последна сметка хронологичният прочит проследява образната галерия от хора, някои общоизвестни, други изгубени във времето, ала всички удостоени с привилегията да останат в художествената история на България.

Няколко портрета, купени от Красимир Дачев преди години се оказаха идейният мотив, който подбуди комплектоването и разрастването на настоящата сбирка. В едно от пространствата в дома на колекционера се натъкнах на няколко портрета и те станаха основоположни за конструирането и целенасоченото обогатяване в самостоятелна портретна поредица. Представителна част от нея е показана в експозицията, а по-цялостно е представена в настоящия каталог.

Непогрешимо верният тон на сбирката бе  предизвестен от един ранен автопортрет от 30-те години на Ненко Балкански, от образа на поета-символист Теодор Траянов, изобразен от Борис Георгиев, от портрета на германския поп, бащата на Васил Стоилов,  изрисувал го със синовна любов чрез златен и сребърен молив върху волска кожа, от богообразния автопортрет на Майстора, от лика на Цанко Лавренов, видян по своему от  Давид Перец, от образа на Стоян Венев, пресъздаден от Никола Вълчев през 70-те години.

Портретната колекция има значение на три смислови нива – личностите на самите художници,  видяни в определен момент от творческото им развитие, личностите на портретуваните персонажи и  превръщането им в художествени образи, и накрая колекционерският опит за  „групов портрет“ на българската живопис, проследена  от предосвобожденски времена /най-ранната творба е на Христо Цокев от 1875 година/, та до днес.

Без претенции за цялостност, колекцията аргументирано покрива определени пробойни в държавното колекционерство, и то най-вече със забележителни творби от Димитър Добрович, Георги Данчов, Иван Димитров, Христо Цокев,  Иван Мърквичка…Тя преоткрива работата на  позабравени имена, творци и техните портретни произведения от първите десетилетия на ХХ век, по време на трите балкански войни и след тях. С редица въздействащи портрети  са представени 30-те години , чрез прозренията на „класиците на нашата съвременност“, които предопределят и насоките в настоящата художествена битност.

Колекционерството на портрети и автопортрети дава рядката възможност на Красимир Дачев да общува с личности, които сам подбира. Обкръжението от  образи на интересни хора, въплътени в художествени произведения от талантливи творци, осигурява днес достъпа до едно многолюдно елитно общество, което „врявата и безумството“ на реалния живот се опитват да ни отнемат. “