„Да бъдеш или да не бъдеш?“

Това е въпросът, който е преминал през устните на безброй актьори, играещи Хамлет през последните четири века на сцената и на екрана. Това е и въпрос, който хората в почти всяка страна и на всеки език знаят добре. А за него може да благодарим на Уилям Шекспир и неговите безсмъртни произведения.

Днес, 400 години след смъртта му, хората продължават да повтарят и учат произведенията на Шекспир. И тяхната сила и въздействие са все така актуални.

Ето няколко причини (сред безброй други), защо Шекспир е все така релевантен:

1. Пиесите му се отнасят до вечни теми като любов, приятелство и отмъщение

Творбите на Шекспир са емоционални, весели, сериозни. В тях той разглежда вечни теми като любов, приятелство и отмъщение, но преди всичко умело вплита истории и героите си по начин, по който публиката и читателите се идентифицират – мъката на Хамлет, страданието на Офелия, трайната любов между Ромео и Жулиета.  

2. Героите са близки до реалността

Героите в Шекспир са като вас и мен, и всеки друг човек, въпреки че може да са крале, кралици или благородници. Те са грешни по много начини, като Макбет, който изпитва скръб поради амбиция, или Хамлет, който се бори със смъртта на баща си.

Героите на Шекспир са земни, реалистични, отговарящи на заобикалящия ни свят. И в историческите драми и в комедиите ярките герои движат действието на сюжетите.

3.  Пиесите му са пълни с добри и запомнящи се цитати

Шекспир е автор на редица грациозни, чувствени стихове. Произведения му изразяват идеята за човешкото възприятие, вътрешния мир, но и на суровата действителност, на невъзможната любов и горчивината на непреодолимите пречки. Ето защо всяко едно произведение е извор на цитати, които са актуални и до днес и вдъхновяват драматурзи от цял свят.

4. Пиесите му дават глас на маргинализираните в обществото

Шекспир е имал много напредничави идеи за времето си. Особено в епоха, когато на жените дори не е било позволено да се изявяват на сцената. Неговите женски персонажи (тогава изиграни от мъже) не са второстепенни герои. Всъщност много от тях имат главни роли в сюжетите.

В “Дванадесета нощ” Виола, маскирана като мъж, използва своята интелигентност, за да се интегрира в чужд дом и да спечели привързаността на херцог Орсино. И кой би могъл да забрави скандалната лейди Макбет, крещящата Катрин или мъдрата Порция, сред толкова много други?

5. Все още се води спор дали Шекспир е истинският автор на известните пиеси

Голямото противоречие между авторството на Шекспир беше предизвикано през 50-те години, повече от 200 години след смъртта му, когато американската писателка Делия Бейкън и британският книгоиздател Уилям Хенри Смит публикуваха свои аргументи по темата. Сред потенциални автори на пиесите, за които се смята, че са на Шекспир, те предполагат, че са философът Франсис Бейкън и поетът Уолтър Рали. През следващия век са предложени повече от 50 алтернативни писатели.

Свидетелствата за живота на Шекспир са повече от оскъдни – нито едно лично писмо, нито един ръкопис или подпис, който да докаже недвусмислено авторството на произведенията, чиито заглавия са изброени под името му във всяка енциклопедия.

Въпреки това, Дейвид Катман, който е написал глава „Противопоставяне на авторството“ в Ръководството на Кеймбридж за света на Шекспир, е уверен, че Шекспир е авторът на пиесите и сонетите.

6. Неговата визия остава загадка.

Въпреки че образът на Шекспир е бил възпроизвеждан отново и отново, ние всъщност не знаем как изглежда. Нито един от печатните портрети, придружаващи работата му, не датира от времето, в което е живял.  Образът, с който повечето хора са запознати, е гравюра на Мартин Дрошоут, която дебютира през 1623 г. на заглавната страница на първото издание на събраните пиеси на Шекспир, наречено „Първо фолио“.

Пиесите, които са релевантни и до ден днешен

Шекспир продължава да присъства в учебниците в редица страни по света. Но коя е причината са изучаваме Шекспир все още? Младите смятат, че изучаването на шекспировите пиеси е старомодна, остаряла идея, която няма никакво значение за техния собствен живот. Езикът им изглежда чужд и първоначалното прочитане прави учениците объркани и несигурни за това, което всъщност се казва. Но темите, разглеждани в шекспировите пиеси, са толкова важни и днес., колкото и през 16-ти и 17-ти век. Това е така, защото те са свързани с основната човешка природа, която остава постоянна, независимо от еволюционното, индустриалното или научното развитие.

“Макбет”

В “Макбет” Шекспир изследва идеята, че амбицията може да корумпира и дехуманизира. Пиесата разказва за престъпленията, извършени от Макбет, по принцип смел и честен пълководец, който е унищожен от амбицията си да стане крал на Шотландия. Силно повлиян от съпругата си, Макбет се решава да убие Дънкан, законния крал. Убийството е съвсем в началото на пиесата, така че през останалата ѝ част се проследят вината и страданието на престъпника, хаоса и злото, които се разпространяват из страната, чието управление е завзето нечестно. Сюжетът на пиесата е зает от „Хрониките“ на Рафаел Холиншед, според които тези събития са случили през 11-ти век.

„Венецианският търговец“

Във „Венецианският търговец“ разбираме темата за личния интерес и взаимоотношенията с другите. Днес светът е също толкова материален, а самоусъвършенстването е индустрия, която струва милиони, и много хора провеждат връзките си по най-повърхностни начини чрез социалните медии.

“Ромео и Жулиета”

Пиесата “Ромео и Жулиета” е съсредоточена около силата на романтичната любов. Днес, в 21-ви век, във времето на технологиите, хората все още не спират да търсят истинската любов, но този път тя е пречупена през влиянието на социалните мрежи и сайтове за запознанства.

“Хамлет”

Хамлет е фокусиран върху отмъщението, и това е нещо, с което много хора могат да се свържат и днес. Точно както Шекспир е изобразен в Хамлет, желанието за отмъщение може да бъде изключително разрушително и опасно.

“Антоний и Клеопатра”

В “Антоний и Клеопатра”, Антоний се бори с желание да изпълни задълженията си или да действа според емоциите си. Това е част от това да бъдеш човек, било то по време на Шекспир или през 21-ви век – да се борим с избора да правим това, което трябва или това, което искаме.