„Дъжд от глухарчета“ от британската писателка Ерика Джеймс (Изд. „Труд“) е една много приятна история, която ни пренася в английската провинция и по-точно в селцето Съфлок, Източна Англия.

Няма как да не ви накара да си направите един ароматен чай, да се настаните удобно на някое кресло и заедно с героите да се потопите в уютната атмосфера на семейните къщи, старите библиотеки и малките кокетни магазинчета.

Сюжетът

Романът проследява две истории, които се разказват паралелно.

Едната ни връща в периода на опустошителните войни, когато хората в Европа живеят сред смърт, неизвестност и агресия, които изострят сетивата и чувствата им до крайност.

Несигурността в бъдещето ги кара да бъдат решителни и борбени, особено когато става дума за личното щастие и любовта.

Любовната история на загадъчната Кити и нейния любим се разказва под формата на дневник, случайно попаднал в ръцете на една млада съвременна жена на име Саския, която е изправена на кръстопът в живота.

Саския е само на десет години, когато губи майка си и заживява със своя баща и двамата си дядовци. Тя израства, заобиколена от много обич, но усеща огромна празнина в душата си.

Запознаваме се с историята й, когато Саския е вече на 32 и има реномето на най-добрия реставратор в района. Заедно със своя баща Ралф тя поема нова задача от младия и амбициозен Матю. Той наследява имението „Гласкин хаус”, пълно със стари и на пръв поглед ненужни книги, принадлежали на приятеля му Якоб.

Именно там Саския открива дневника, който пази старата любовна история, и двамата с Матю потеглят на емоционално пътешествие в желанието си да разберат какво се е случило с двамата млади. Разбира се, разгадаването на историята ги кара да осъзнаят важни неща и за самите себе си.

Впечатленията

„Дъжд от глухарчета“ е меланхолична, на моменти тъжна, но заредена с много топлина новела. От онези книги, които се четата бавно, глътка по глътка, защото искаш да останеш с нея колкото се може по-дълго.

Разбира се, с нетърпение се прелиства всяка следваща страница, защото двете постепенно разгръщащи се истории дразнят любопитството.

Изключително много ми хареса методичността и спокойствието, с които Джеймс ни предава сюжета на романа си. Всеки детайл от ежедневието на героите в два различни периода е добре премислен, има своето значение и място в историята, с което й предава пъстрота и завършеност.

Писателката демонстрира много добро познаване на човешката душа и нейната чувствителност – любовта, тъгата, загубата и надеждата. И макар разказът да изглежда на пръв поглед предвидим, той е изпълнен с много тайни, неочаквани събития и тръпки, които ни карат да го заобичаме още от първите страници.

Избрани цитати

• Подобно на баща й, старите и редки книги се бяха превърнали в нейна страст. Тя обичаше да държи такава книга в ръцете си, да усеща мириса на застояло, да държи парченце от историята в ръцете си и да се идентифицира с живота, описан в нея. Колко хора преди нея са отгръщали страниците и са се изгубвали във вълшебния свят на думите и картините? Какъв е бил животът им? Какви са били щастливите им моменти? За какво са тъгували?
• Тази безрадостна мисъл ми напомни за Кити и за онова, което тя наричаше годините на глухарчето, и обяснението й, че всичко може да свърши само с едно духване, че нашият живот може да бъде отвян от вятъра, сякаш никога не ни е имало. „Но природата на глухарчето е такава, че семенцата му се разпръскват и пускат корени, ето защо не всичко е изгубено“…
• Фактите са следните.

Факт № 1: Аз я обичах
Факт № 2: Никога до момента не бях срещал друга като нея.
Факт № 3: Никога след това не срещнах друга като нея.

• Това беше най-красивата къща, която беше виждала някога: типична за Съфолк розовавила с разгърната конструкция на края на село Мелбъри Грийн, опасана от открити полета, река Стур, течаща зад градина, не по-голяма от два акра, и второстепенен път, който се виеше през леко вълнистия провинциален пейзаж на Съфолк. На запад пътят отиваше към Кеймбридж, а на изток достигаше до бреговете на Саутуолд и Алдебърг. Безупречно изработеният покрив с богато декорирани греди, скосените розови стени, обрасли в розови храсти и овощната градина, пълна с ябълкови, крушови и сливови дръвчета, изглеждаха съвършени като в приказките. От момента, в който се нанесоха, те бяха запленени от тази къща и тя се превърна в тя- хно светилище, вълшебен оазис на усамотение, в който макар и бавно, започваше да се извършва изцелението на душите им.

Малко за авторката

Ерика Джеймс, чието рождено име е Ерика Съливан, е родена през 1960 г. в графство Съри, Югоизточна Англия.

Тя е автор на поредица романтични романи, като един от тях, Gardens of Delight, е избран през 2006 г. за романтичен роман на годината от Британската асоциация на авторите на романтични новели.

Джеймс се запалва по писането след изкаран курс по творческо писане в Arvon Foundation.

Тя е разведена, с двама сина и прекарва времето си между Съфолк, Англия и езерото Комо в Италия.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.