Преди близо две години се влюбих в творчеството на екстравагантната белгийка Амели Нотомб.

Любов от първо четене.

И не защото съм франкофон. А защото Амели си играе с вниманието на читателите, предизвиква ги с всеки детайл, с всяко описание, с всеки образ и краят на историите й винаги, ама винаги, е неочакван. Без изключение. А вече съм прочела почти всичко, което е написала.

По тази причина, съвсем очаквано, с нетърпение подхванах и най-новата й книга, публикувана на български език – „Речи против Катилина“ (Изд. „Колибри“). Последователна в стила си, белгийката ни разказва дълбока човешка история с малко думи. Ударно. Запомнящо се.

Всичко започва, когато идиличният и спокоен свят на двойката пенсионери, Емил и Жюлиет, се преобръща и завладява от съседа натрапник със странно име – Паламед Бернарден. За сравнително кратко време пестеливият на думи лекар се превръща в неразделна част от мислите  и ежедневието на двамата си съседи. Отначало той е просто нахален гост, който държи да окупира точно определена част от деня на Емил и Жюлиет. Мистерията около живота и подбудите му обаче бързо ангажират вниманието на домакините и не след дълго той става основна движеща сила на дните им.

И тъй като Амели не обича да оставя читателите си да скучаят, тази на пръв поглед  разбираема история за съседските отношения в едно малко селце (че кой не е имал досадни или странни съседи) съвсем бързо става леко зловеща, много гротескна (особено с появата на госпожа Бернарден) и доста философска.

Тя размива границите между добрите и лошите герои, достига до изумителни дълбини на човешката душа и вътрешната сила, разсъждава върху възпитанието, образованието, знанието, предразсъдъците, шаблоните и тотално обърква представите за състраданието, престъплението и крехката граница между тях.

Няма да спра да препоръчвам Нотомб, защото само писател с такова въображение може да разтърси читателите си така, че те да искат още.  В традиционните приказки винаги знаем кои са добрите и лошите, едните побеждават другите и край. При Амели, както ще видите и в „Речи против Катилина“ не е ясно кои са добрите, кои са лошите, кои побеждават, кои остават. Защо -дори и не се питам, а и не ми е важно. Защото най-ценното е именно пътешествието по време на четенето на нейните романи.

Избрани цитати от Речи против Катилина

• Не знаем нищо за себе си. Мислим, че свикваме с това, което сме, но е точно обратното. Колкото повече години минават, толкова по-малко разбираме кой е този човек, от чието име говорим и правим разни неща. Всъщност няма проблем. Какво лошо има в това да живееш живота на един непознат? Може би дори така е по-добре – като разбере какъв е, човек започва да се дразни от себе си.
• Да не изпадаме в долнопробна сантименталност – човек може да живее и без да обича, животът поднася красноречиви примери за ефекта от липсата на любов. Все пак лишените от нея си имат други страсти – състезания, покер, футбол, реформа на правописа, каквото и да е, стига то да ги накара да забравят тази липса.
• Ясно е, че цяла армия философи го бяха разбрали преди мен, но чуждата мъдрост не служи за нищо. Когато ни връхлита циклон, война, несправедливост, любов, болест, съсед, винаги сме сами като новородени сираци.

Лъжете се. Жените са толкова деликатни… Като китайски порцелан! Достатъчна е една емоция и престават да храносмилат.

Откъс от “Речи против Катилина” на Амели Нотомб

Малко за авторката

Амели Нотомб (с рождено име Фабиен Клеър Нотомб) пише от 17-годишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“, казва тя, а публиката й всяка година очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява новият й роман.

По отношение на процеса на писане също има стриктен график – пише по четири часа на ден от 4:00 до 8:00 сутринта, винаги на ръка. Известна е с това, че отговаря на всички фенове, които й пишат писма (на хартия, не имейли). Тази част от ежедневието й е доста подробно описана в романа й „Форма на живот”.

Нотомб е родена през 1967 г. в Кобе, Япония, в семейството на белгийски дипломат. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. Живяла е в Япония, Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Англия.

Завръща се в Белгия на 17 г., където изучава романска филология в „Свободния университет” в Брюксел. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“.

Нотомб е носителка на много награди, в това число награда Рене Фале, награда Ален Фурние (печели я два пъти) и Гран При Жионо от 2008 г. Сред награждаваните й романи са „Нито Ева, нито Адам“, „Любовен саботаж“, „Изумление и трепет“, „Форма на живот“.

Днес Амели Нотомб е една от най-четените френскоезични писателки в света, а романите й са на челните места по продажби вече повече от две десетилетия. Живее и пише в Париж.

Още от и за Амели Нотомб

Щастливата носталгия – нова част от пъзела Амели Нотомб

“Петрония” – книга за литература, шампанско, Шекспир и руска рулетка

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.