„Един следобед през месец март, в края на седмицата, двадесет и една години след смъртта си, Деви Аю се надигнала от своя гроб.“

Българската корица на „Хубостта е рана
„, дело на художника Дамян Дамянов

Така започва един от най-добрите образци на съвременен магически реализъм. И в цели 500, плътно запълнени с образи и събития страници, не ни позволява да напуснем фикционално-достоверния му свят.

За любител на текстовете на Кортасар и Маркес е трудно да обикне друг представител на литературния стил, при който магически и фолклорни елементи се вмъкват в привидно реалистичнен контекст. Магическият реализъм на индонезиеца Ека Курняван обаче е от друга ширина и мащаб. Необхватен, непривично натуралистичен и суров, въздействащ и с бруталността, и с романтичността си.

Наративът е внушителен с броя на вплетените истории, имена, действителни и фикционални събития. Но не се притеснявайте – няма да е необходимо да си правите карта или родословно дърво на героите, подобно на мнозина читатели, които намират нужда от такава, за да се ориентират в Маркесовите Буендиевци, например.

Да, романът на Курняван проследява едни от най-бурните периоди от историята на Индонезия – холандската колонизация, японската окупация, революцията след Втората световна война, геноцидът над комунистите, бруталният диктаторски режим на Сухарто. Но подходът му към миналото е „шеговит“, по неговите думи. И отрезвяващ, за всеки европеец.

Историческите събития са само фон на цялата магична плетеница от човешки взаимоотношения, изтикани са в ъгъла от силата на въображението му. В центъра е семейната сага на проститутката Деви Аю – един от най-ярките женски образи, на който съм се натъквала в съвременната литература. Богат и противоречив. Деви Аю е също така военнопленничка, майка на четири момичета и една от най-уважаваните жени в града. Своенравна, хладнокръвна и все пак романтична, борбена, надарена от автора си с чаровен непукизъм…

Около нейната история се развиват още ярки и добре построени персонажи, всеки с различна роля и въздействие в сюжета – уважаваната и находчива съдържателка на публичен дом Мама Калон, принцеса Ренганис, която се жени за куче, красивият, романтичен комунист Другаря Кливон, страховитият и непобедим бандит, със сърце копнеещо за любов Маман Генден, военният командир на региона и местен герой Соданчо, един от най-агресивните и едновременно раними герои и мн. др.

А Хубостта ли? Това всъщност е четвъртата дъщеря на най-уважаваната проститутка в измисления крайбрежен град Халимунда (и може би изобщо в литературата) и, противно на името си, е най-грозната жена на света (кръстоска „на жаба с комодски варан“). И, освен, че е един от най-магичните образи в книгата, историята ѝ е подобаващ завършек на цял букет от женски съдби, при които момичетата са нереално, приказно (и чак болезнено) красиви, а телата им са третирани като стока, изконно мъжко право, храна за осъществяването на фантазии.

А сега си представете всички това, преплетено с мотиви от индонезийския фолклор и дори индийските веди, и ще получите магически реализъм, от който няма да искате да се излекувате.

Още за „Хубостта е рана“

Книгата започва с чудодейното съживяване на бившата проститутка Деви и завършва със смъртта й. Но необикновената история на тази красива, умна и амбициозна жена е само една от множеството сюжетни линии, които следва романът.

Курняван прескача от персонаж на персонаж, многобройните сюжетни нишки се преплитат и разклоняват, а действието обхваща различни периоди на индонезийската история.

„Хубостта е рана“ – необичайна сплав между исторически роман, магически реализъм, сатира и семейна сага – е обявена за една от най-добрите книги на 2015 г. от „Ню Йорк Таймс“, „Пъблишърс Уикли“, „Къркъс Ривю“, „Бостън Глоуб“ и „Файненшъл Таймс“.

„Незабравим, титаничен роман… който оставя у читателя усещането, че се е докоснал не само до историята на Индонезия, но и до нейния дух и душа. Поразителна книга“

Пъблишърс Уикли

„Курняван е литературното отроче на Гюнтер Грас, Габриел Гарсия Марккес и Салман Рушди“

Ню Йорк Ривю ъф Букс

За автора Ека Курняван

Ека Курняван

Индонезийският писател и графичен дизайнер Ека Курняван е роден в Западна Ява през 1975 г. Романът му „Хубостта е рана“ е включен в списъка на стоте забележителни книги на в. „Ню Йорк Таймс“. През 2016 г. Курняван става първия индонезийски писател, номиниран за международния приз „Ман Букър“.

Избрани цитати от „Хубостта е рана“

За първи път вадя толкова малко цитати от книга, която ме е впечатлила. „Хубостта е рана“ обаче не ме оставяше да я затворя. Все пак отбелязах:

– Най-ужасното проклятие е да родиш хубаво женско същество в свят, пълен с мъже, пощурели като разгонени песове.

• – Революцията не е нищо повече от колективна бяс, организирана от една конкретна партия.
• С края на войната настъпило странно затишие, като онова, което следва нечие пенсиониране.
• То между войната и бизнеса голяма разлика няма – разправял Соданчо. – И за двете си трябва изключително коварство.
• – Не е работа на човека да преценява дали има Бог, или не, особено когато пред очите му един човек стъпва върху врата на друг. (…) Мен ако ме питаш, адът е на този свят, а нашата задача е да сътворим наш си рай.

Да се ​​омъжиш за някого, когото не обичаш, е по-лошо от това да живееш като курва.

Откъс от “Хубостта е рана” на Ека Курняван