„Митът Сиси е все така жив, макар и от смъртта на красивата императрица да са минали повече от сто години.

За едни тя е загадка и криворазбрана нещастна душа, критиците й пък я определят като анорексичка и ексцентричка, пропиляла на вятъра своите таланти”.

„Императрица Сиси. Една мечта за любов” (ИК „Емас”)  на Габриеле Мари Кристен, която разучава в подробности биографията на австрийската императрица Елизабет и разказва историята от нейно име, е книга, която ще ви направи любопитни към тази част от историята на Австрийската империя.

Недолюбвана от виенския двор и виенчани приживе, днес познатата на всички като Сиси е една от най-популярните исторически личности на Австрия. Във Виена има подробни експозиции за красивата императрица както в Двореца „Шонбрун”, така и в Двореца „Хофбург” в центъра на града.

Именно там се заплених от меланхоличната история на тази непокорна и емоционална жена, която с детската невинност на 16-годишна мечтателка пленява император Франц Йозеф.

Дворецът Шонбрун през обектива на Гери

Така започва един труден живот, който самата Сиси описва като клетка. Трудността и безизходицата идват от факта, че Сиси е различна от останалите представители на бездейното благородническо общество. Тя страни от клюките и интригите, като вместо това предпочита книгите, пътешествията, езиците, туризма, кучетата, конете, ездата – все неща, които се оказват нетипични за една императрица, чиято основна роля се очаква да бъде раждането на наследници и послушанието.

Вместо това, Сиси дръзва да се опълчи на свекърва си, властната императрица София, която дори й отнема децата, за да бъдат възпитани „правилно”. Освен английски и френски, тя научава перфектно и унгарски и не крие влечението на сърцето си към „втората си родина” Унгария.

И ако тази симпатия силно дразни виенчани, то любовта на унгарците към любимата императрица се оказва безгранична. Сиси дори успява да предаде своята дипломатичност и политически идеи на съпруга си Франц Йозеф, който затопля отношенията както с Унгария, така и с италианските провинции.

Във втората си родина тя среща и онази мечтана любов в лицето на граф Дюла Андраши (виден политик и един от основоположниците на съвременна Унгария), но уви, в този им живот се оказва твърде късно, за да бъдат щастливи. Дворецът „Гьодьольо” и неговите конюшни пък се превръщат в нейн втори дом и спасителен бряг, на който да избяга.

Любовта към пътешествията я води в Англия, Ирландия, Франция, Италия, Гърция. Силно критикувана, че през по-голямата част от годината е на път, тя не спира да учи. В по-късните години от живота си, Сиси вече изучава и гръцки, за да чете Омир в оригинал и декорира дом в земите на южната ни съседка. Тя дори си татуира синя морска котвичка, което за императрица и жена през 19 век също е доста шокиращо за задушеното в нрави, порядки и церемониали общество.

Доказателство за емоционалната й душа са стиховете, които императрицата пише тайно, като (най-често) излива мъката и безпомощността си в рими. Тя е почитателка на немския поет Хайнрих Хайне, отново в противовес с настроенията на виенския двор.

Не на последно място , императрица Сиси е известна с красотата си. Тя е най-красивата жена във висшето общество на Европа. Има и няколко известни портрета, които император Франц Йозеф е държал в кабинета си.

Единият е този от корицата на книгата, който е дело на Франц Ксавер Винтерхалтер от 1865 г. На него Сиси е с прочутите си украшения за коса с формата на еделвайс. Еделвайсът е любимото цвете на запалената туристка, а още в началото на любовта с Франц Йозеф, той й подарява букетче от набрани от него еделвайси, с което пленява сърцето й.

През целия си живот, императрицата поддържа фигурата си с упражнения, нейните покои в двореца дори са оборудвани с фитнес част, а също и със строги диети и различни видове козметика. Само ритуалът по грижата за косата й отнемал три часа дневно. Време, в което тя пък се занимавала с четене и изучаване на езици ;-)

Меланхоличният живот на императрицата завършва също толкова трагично – тя е убита на 10 септември 1898 г. от италиански анархист. Загубата е тежка за император Франц Йозеф, който не спира да обича и уважава съпругата си през целия си живот, независимо че двамата нямат бурната и безоблачна любов, за която Сиси мечтае от малка. Така любовта си остава една (несбъдната) мечта.

Габриеле Мари Кристен пише увлекателно, а богатият на детайли живот на Елизабет е описан подробно, но в никакъв случай сухо. Още от първата страница ще се пренесете във виенските дворци, а императрица Сиси ще ви изповяда историята на живота си, тъгите на сърцето си и трудността да си различен за своето време.

Ако пък имате път към Виена и искате да научите още за Сиси, то не пропускайте Двореца Хофбург (Hofburg), зимната резиденция на императорското семейство. Покоите на Сиси, Франц Йозеф и децата им, както и редица други експозиции, са отворени за посещение. Можете да направите една виртулна разходка на интернет страницата му.

Надникнете в работния кабинет на императора, за да видите и останалите лични портрети на Сиси, които са били неотлъчно до Франц Йозеф.

Кабинетът на Франц Йозеф

Другата задължителна спирка е забележителният „Шонбрун” (Schönbrunnр). Имайте предвид, че дори за една динамична разходка из двореца и огромните му градини е необходим поне ден.

Избрани цитати

Щом паднеше нощта и ме връхлетеше безсънието, начеваха да ме спохождат едни и същи призраци.

Независимо дали живеех на Лазурния бряг, в Унгария, Корфу или Алжир. Светът не беше достатъчно голям, за да избягам от тях.

• Реших да излея чувствата си в рими. Обикновените думи бяха твърде прозаични, твърде хладни, твърде неизразителни за такъв огромен копнеж.
• Отново се загледах през прозореца. Августовското слънце печеше над полята, в каретата беше адски горещо, но аз въпреки това се чувствах добре. Имах усещането, че се събуждам от нещо като зимен сън. Всеки час, който ме отвеждаше по-далеч от дома, ме отдлечаваше и от мъката ми (…) Искаше ми се да тичам през зелените поля успоредно с каретата или да препусна в галоп като някой бърз кон.
• Да яздя, надпреварвайки се с вятъра, докато придружителите ми изостават, да усещам под себе си единствено ритмичните движения на конското тяло – това беше лекът за моята измъчена душа.
• Кога аз – крехкото девойче, болната жена и уморената пътешественичка – се бях превърнала в бляскава императрица? Не можех да определя точно, ала ми харесваше да бъда красива и да ме боготворят заради външността ми.
• След толкова критики, придирчивост и унизителни подмятания изпитвах естествено удовлетворение от новото за мен одобрение.

Малко за автора

Габриеле Мари Кристен, чието истинско име е Габи Шустер, е родена на 8 октомври 1948 г. в Германия.

Живее близо до Мюнхен заедно със семейството си.

Карала е стажове в различни немски медии и е автор на биографични книги за двете най-известни императрици на Хабсбургите – Мария-Терезия (единствената жена, управлявала империята) и Елизабет.

Пише и исторически романи и за френския кралски двор, като Франция й е слабост. Автор е и на детски книги. Пише още под псевдонимите Валери Лорд и Мари Кордоние.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.