„Тишина през октомври” на датския писател Йенс Грьондал (ИК „Колибри”) – книга, която се разбира по-добре в дъждовно или мрачно време или настроение, разказва за самотата и себепознанието.

И все пак – този разказ не е тъжен, не ни кара да съжаляваме съдбата на главния герой, не ни пуска в бездната на сивотата, а детайлно ни описва живота по един реалистичен и напълно естествен начин.

Българската корица на „Тишина през октомври“

Историята

Главният герой е учен, изкуствовед, който в продължение на сравнително кратък период мислено се връща назад във времето, за да погледне живота си от страничен ъгъл, като търси причините съпругата му Астрид внезапно да си тръгне след 18 години брак.

Разказът е хаотичен по отношение на събитията, но е пълен с детайли, разсъждения и обобщения. Моментите са разгледани от призмата на опита и мъдростта, като неизменно носят и частичка примиреност.

Героят е оставил настрана емоциите и чувствата, той не се лута объркан, а иска да ги подреди, да ги разбере, за да узнае защо нещата са се случили точно по този начин. Постепенно той свиква със самотата си, осъзнава я като присъда, която не е сигурен дали иска да оспорва. Пуска се едновременно по течението на сегашния момент и спомените, без ясна представа къде иска да отиде.

Усещанията, които буди

Това, което най-много ми хареса в книгата, е нейната описателност. Грьондал разкрива всяка една картина, ситуация, чувство и спомен по начин, който те кара мислено да се пренесеш точно там, до самия герой, и заедно с него да извървиш пътя на живота му – от юношеското му бягство в една колиба, до младежките лудории с момичетата, през обсебващата любов с красавицата Инес, улегналия семеен живот с Астрид и настоящия момент, в който единственият му спътник си ти.

Една от забележителните особености на романа е, че е писан без пряка реч, за да подчертае самотата и изолацията на главния герой. Така досегът на читателя до останалите герои е вторичен и се случва единствено през очите на основния персонаж. Въпреки това, разказвачът, който търси отговори, се стреми към обективност и успява да ни предостави едно доста шарено описание на хората в живота му, така че в никакъв случай да не останем с усещане за непълнота.

Ако трябва да определя книгата с две думи, те ще бъдат – меланхолия и мъдрост. Съчетани в едно, те изграждат една красива „октомврийска” тишина, която има много какво да разкаже.

Избрани цитати

Повечето жени са по-привлекателни без грим, но естествено, те не го вярват. Нито подозират, че най-прелестни са, когато са уморени

• Има въпроси, които може да бъдат зададени само в определени моменти и понякога разполагаш само с един-единствен шанс. Не попиташ ли навреме, шансът е безвъзвратно изгубен.
• Понякога си мисля, че щракаме снимки, вместо да виждаме; в нетърпението си да уловим онова, което е пред погледа ни, да го задържим в неумолимия бяг на времето, ние забравяме да гледаме.
• Когато красива непозната жена на улицата отвърне на погледа ми, още се заигравам с мисълта, че животът е като разклонено дърво, а всеки клон е възможност, път, по който човек би могъл да поеме, но отдавна съм се разделил с тази химера.
• Всяка среща носи потенциала да се окаже съдбоносна и нито загадката зад красивото непознато лице, нито моето решение да я разбуля щяха да предопределят коя именно среща ще преобърне живота ми.
• Знаем много един за друг. Нещо повече – знаем малко за самите себе си. Защото, ако така и не успееш да обозреш собствената си същност, ако все остава сляп ъгъл, бяло петно, невидимо за самооценката ти, независимо колко критично се отнасяш към себе си – а може би тъкмо защото си или прекалено строг, или твърде снизходителен, когато въпросът опира до самия теб – и в добавка съществува човек, който те вижда в цялата ти пълнота с непредубедения си взор, навярно без да го забелязваш, би ли трябвало в такъв случай да се примириш с факта, че реалната ти всецялостна и истинска същност ще остане тайна зад очите на този безпристрастен наблюдател?
• Странно как човек винаги говори за времето, сякаш е място, където можеш да се движиш напред и назад. Може би наистина е място, място, където всички дни и часове съществуват редом, може би разказваш история, за да откриеш път през лабиринта на паметта от моменти, разделени от забрава.

Малко за автора

Йенс Грьондал, по време на представянето на книгата си в литературен клуб „Перото“ през май т.г. (по покана на ИК Колибри“)

Йенс Кристиан Грьондал е роден през 1959 г. в датския град Лингби, северно от Копенхаген. Той е философ по образование и е автор на петнайсетина романа, както и на есета и пиеси. Почти всичките му романи са номинирани за престижни награди и са преведени на над 20 езика. Удостоен е с пет датски и международни награди. Грьондал е един от най-изтъкнатите съвременни датски писатели, с неоспоримо международно признание.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.