Често си припомняте с тъга времето, когато сте били малки? Отидете на „Питър Пан“ в Театър София. Струва ви се, че не винаги разбирате децата си? Отидете на „Питър Пан“ в Театър София. Иска ви се моментите, които споделяте с хлапетата си да са забавни и смислени и за двете страни. Ами просто отидете заедно на „Питър Пан“ в Театър София!

Талантливият режисьор Бисерка Колевска кара актьорите на столичния театър да играят, пеят, танцуват, да летят и да се дуелират, а дори най-критичният зрител – дете или възрастен – да не почувства това като бутафорно изживяване, а наистина за час и половина да се пренесе в друг свят.

Свят, в който декорите са пленително красиви и услужливо помагат на актьорите в плавното прехвърляне от една сцена в друга. Свят, в който костюмите са ярки и съвсем точно отговарят на образа на приказните герои (заслугата е на Свила Величкова).

Свят, в който танците и всяко движение на артистите са красиви, естествени и премерени (хореографията е на Зорница Петрова). И най-после свят, в който дори дуелите и сценичният бой са забавни, съвсем малко страшни и карат деца и възрастни да затаят дъх (напълно разбираемо, след като са дело на каскадьора Емил Видев).

„Възрастни“ в този ред на мисли не е съвсем коректно, защото след първите минути на представлението вече ще сте престанали да бъдете такива (да не говорим, че дори няма да си спомняте за гореспоменатите притеснения).

Представлението е динамично и завладяващо и заради пълнокръвните образи, изградени от актьорите.

„Здравейте, синкави инфантилисти!“

Това е само една от запомнящите се реплики на капитан Хук, която кара всички в залата да се превиват от смях. Това ще се случва при всяка поява, реплика, песен на комичния капитан. В ролята, напълно неузнаваем (поне докато запее), е Мартин Гяуров.

Пълнокръвно изградени, правдоподобни, носещи усмивки са и образите на Питър Пан и Уенди, а заслугата за това имат Симона Халачева и Юлиян Малинов.

Силно впечатление прави и изпълнението на Йоанна Темелкова в ролята на феята Зън-Зън – без да произнася думи или да пее, актрисата успява да създаде образ, който разсмива, увлича останалите герои на сцената и децата в залата да признаят, че вярват във феи.

Снимки: Театър София

И тук идва моментът, в който, ако сте подминавали неразбиращо твърденията, че актьорите в театъра имат контакт с публиката, който никое друго изкуство не може да постигне, да промените мнението си.

Защото пресъздаващите приказните герои от „Питър Пан“ успяват да увлекат зрителите да разговарят, пеят, танцуват с тях. Да ги докоснат не само докато минават между редовете в салона, слезли от „недостъпната“ сцена, а да ги накарат да се докоснат до магията на приказката, да погледнат по друг начин на понятия като приятелство, семейство, задължения, отговорност, мечти, детство…

И докато се забавлявате с полета на Питър Пан, тръпнете от вълнението на първата му целувка с Уенди или дори закривате очи от страх, когато капитан Хук насочва шпагата си към него, най-голямата ви награда ще остане, че сте успели да съприживеете тези моменти заедно с децата си. Че, седнали до вас, те са ви държали за ръка на „страшните“ моменти, че сте ги видели вглъбени в текста, тананикащи с актьорите, танцуващи на стола си.

И после кажете, че не ги разбирате…