Книгата за деца от Красимир Мирчев и Виктор Паунов излиза в ново издание

Съществуват ли таласъмите? А русалките и самодивите?

„Вампири, гундураци, върколаци“, издавана от „Ентусиаст“, ще запознае малките читатели с тайнствените създания, които вълнуват българите от прастари времена. С майсторски написан текст от Красимир Мирчев и изящните илюстрации на Виктор Паунов мистичните същества от легендите и митовете оживяват.

След „Мимето“ от Асен Босев, „Топлата ръкавичка“, „Майчина сълза“ и „Лъв без опашка“ от Ангел Каралийчев, както и „Весел зоопарк“ от Михаил Лъкатник, „Вампири, гундураци, върколаци“ също става част от поредицата „От библиотеката на мама“ на „Ентусиаст“. Така малките читатели  ще могат да се запознаят със знакови литературни творби от детството на родителите им.

Тайнствените създания, за които Красимир Мирчев разказва, умело се крият под прага на дома, изпълзяват от хралупите, свират се в пещерите и беснеят неуморно нощем по пътища и дворове. Хората се погаждат с тях от векове: знаят как се шие риза за змея, кога се оставя паничка с жито пред иконата на свети Харалампи (господаря на чумата) и къде да намерят росен, за да пренощуват под него. Лоши и добри, те придружават българина от люлката до гроба, той ги усеща, познава ги още от приказките край огнището, та чак до наши дни.

Според редактора на „Вампири, гундураци, върколаци“ Гергана Рачева тази книга дава възможност да се навлезе в необятния и плашещ свят на страшното и непознатото по най-сигурния начин – със слово и образ.

Вампири, гундураци, върколаци

от Красимир Мирчев

ЛАМЯ

Една вещица намерила на пътя умряла змия. Откъснала и главата, набучила я на биволски рог и я хвърлила в трънаците, като си баела нещо под носа. След четирийсет дни главата и рогът сраснали и се явила ламя – триглава, със змийска опашка, люспеста. Заселила се на дъното на едно езеро и изяждала всичко живо, което минело по брега – хора, добитък или дивеч. Заключила и водата в чешмите и не искала да я пусне, докато не и принесат в жертва най-хубавото момиче. Дълго се чудили хората как да се отърват. Най-сетне измислили: метнали на гърба на едно старо магаре дисаги, пълни с прахан. Подпалили праханта от края и натирили магарето към езерото. Ламята тозчас го налапала с товара му. Когато праханта се разжарила в корема и, прокънтял страхотен рев, в небето се вдигнал стълб черен дим. Чак след време хората се осмелили да пристъпят, но не заварили ни ламя, ни езеро. Отпосле там били най-плодородните им ниви.

Това е било едно време, но лами се явяват и сега – може онази, първата, да е родила малки, може друга вещица да повтаря магията със змийската глава и рога. Изведнъж притъмнее и тъмни облаци се понесат ниско над земята. Извива се бясна хала и започва да изтръгва дърветата, да събаря и да опустошава навред. Налетяла е ламята, ненаситна както винаги.

РУСАЛКИ

Русалките са сестри на самодивите, живеят на дъното на вировете и езерата или в кладенци. С дългите си зелени коси оплитат и повличат в дълбоката вода млади момичета.

Има една седмица напролет, Русалската неделя. Тогава русалките излизат преди зазоряване на брега, къпят се в росата и берат билката росен. Хората и особено жените много внимават, защото разболее ли се някой през тази седмица, не оздравява. Никой не пере, не преде, не тъче, на нива не работи, не ходи без път през полето, за да не нагази трапезата на русалките и те да се разсърдят.

В дрехите си носят стръкчета пелин, орехова шума и скилидки чесън, изплита се венец от билки и всички се провират през него, а после го заковават над вратата, та да не носят русалките болест.

Но освен че пращат болести, русалките ги и лекуват. През Русалската неделя болните преспиват една нощ на поляна с росен. До главата им е разстлана кърпа и има паничка с вода. След залез слънце не продумват, преди разсъмване мълчешката грабват кърпата и паничката и бързат към дома, за да видят какво са им пуснали русалките.

Зелен стрък ли е – скоро ще оздравеят. Ако обаче намерят суха клечка или бучка пръст, болестта ще се проточи, може и да умрат.

ВЪРКОЛАЦИ, КУЦУЛАН

Черна нощ е, виелица фучи в комина, в огнището жално плаче сурово дърво. Стопаните час по час излизат да нагледат добитъка, на двора кучетата се давят от лай. Вятърът хвърля в прозореца шепи сняг и донася ту по-далеч, ту по-наблизо вълчи вой. През някои нощи изчезва и Луната. Гризат я върколаците.

Веднъж младоженец и младоженка минавали през гората с волска кола. По някое време мъжът слязъл и се изгубил между дърветата, а след малко от същото място изскочил вълк, изревал и скочил върху невястата. Ужасената жена се бранела както може с една ръка, а с другата смушквала воловете. И колкото повече наближавали селото, толкова повече се усмирявал вълкът и се преобразявал отново на човек. Накрая, когато стигнали у дома, пак бил предишният младоженец и взел да се кълне, че никога не е ставал друг. Жената му показала два червени конеца от полата си, останали между зъбите му, докато я ръфал. Мъжът изведнъж завил по вълчи и хукнал навън, да търси други върколаци. Върколаците са хора вълци, които зимно време нападат и разкъсват закъснели пътници. Някои казват, че са духове на непогребани и неоплакани мъртъвци,други – че са нощни преображения на хора злодеи. Преди първи петли в нощите на трите Вълчи дни глутницата им съвсем се разбеснява. Накрая излиза и главатарят им Куцулан, най-свирепият, побелял сакат старец вълк, който насъсква глутницата си да гризе Месечината.

ВЕЩИЦИ

В потайна доба на хармана са излезли вещици да свалят Месечината. Те са майка и дъщеря или свекърва и снаха. Слагат по средата котел с вода, хвърлят в него незнайни билки, приготвили са и ново сито. Събличат се голи, обикалят с китки в ръка, гледат все нагоре и напяват нещо, после влизат в къщата и излизат с гърне. И по някое време Месечината слиза от небето. Пада пълен мрак навсякъде, а на хармана е като по пладне. Да посмееше някой да погледне в този миг – а никой не посмява, защото тозчас ще ослепее, – щеше да ги види как доят като крава Месечината в гърнето. Скутовете им са целите отрупани със звезди. После Месечината се вдига пак, немощна и бледа, и измучава дрезгаво.

С лунното мляко в гърнето се правят най-силните магии, а страшното е, ако, вместо да върнат горе звездите от скутовете си, вещиците ги хвърлят в кладенеца. Тогава хората, на които са тези звезди, умират. Денем вещицата е като другите жени, но нощем душата и излита, преобразена на жълто-черна пеперуда, обикаля и намери ли заспали на открито хора, изсмуква им силата. Такава пеперуда отдалеч свети като пламък. На други вещици душите се търкалят като кълбо вълна по пътищата, търсят пролуки да влязат в къщите.

Всеки го е страх от вещиците, но те могат и да церят, познават билките, гадаят бъдещето.

За авторите

Красимир Мирчев е преводач от френски език и писател. Работи като главен редактор на сп. „Панорама“ и като редактор в издателствата „Профиздат“ и „Труд“. През 1997 г. получава специална награда на Съюза на българските писатели. Мирчев превежда и представя на българската публика автори като Маргьорит Юрсенар, Албер Камю, Ромен Гари, Емил Чоран и Мишел Турние.

Виктор Паунов е един от най-популярните български художници. В момента е ръководител на катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ в Националната художествена академия. От началото на кариерата си работи в сътрудничество с различни издателства и има проектирани графични дизайни и илюстрации за повече от 2000 книги, в това число 50 издания за деца и юноши.

От поредицата „От библиотеката на мама“ горещо препоръчваме:

Из „Лъв без опашка“ от Ангел Каралийчев (с приказните илюстрации на Любен Зидаров)