Пижамено парти в корема на кита
Художник: Невена Екимова 
Куратор: Киара Картучиа

13 октомври – 8 ноември, 2022 г.
Откриване: 13 октомври, четвъртък, 18-20 ч. 
Съботен закускообяд: 15 октомври, събота, 11-15 ч.
Галерия ИСИ-София / бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф)

Китолов за Институ(т)цията. Или за рядко срещаното качество вътрешна просторност 

Струва ми се, че тук виждаме и рядко срещано качество на мощна лична виталност, и рядко срещано качество ‘дебела кожа’, и рядко срещано качество на вътрешна просторност. Човече! Прекланяй се пред кита и се старай да си като него! Така и ти ще си стоплен измежду ледовете; така и ти ще живееш в този свят, без да си част от него. Бъди хладен на Екватора; ускорявай пулса на Полюса… Също като могъщия кит, човече, поддържай своя температура целогодишно!

Херман Мелвил  

Когато, като чужденец в София, посетих галерията на ИСИ-София за първи път, ми беше малко трудно да намеря точния квартал, точното стълбище, което води до точния вход. А после ми беше още по-трудно да преодолея детинската плахост, която за мен прави неловко посягането към един непознат звънец. При първия ни разговор в ZOOM миналата зима с Невена Екимова обсъждахме тъкмо това усещане, когато влизаш в непознато пространство, което и да е то, и после – точно в това пространство. Тогава, когато човек се чувства непоканен – може ли, да вляза ли?

Вероятно изчистените бели обеми, които днес са средище на ИСИ-София, някога са били нечий дом. Някога пространството е било просто апартамент в непретенциозна сграда. Същите стени сигурно са маркирали границите на нечия домашна вселена. Може би това е бил оазис на личен комфорт. Място, където си сваляш обувките и забравяш за навън. Място за скука през деня и страхове през нощта.

Представям си старото лице на пространството като направено от много повърхности – меки и твърди, поглъщащи едновременно и живот, и прах. Специфично личното, което си представям като многостранно, неправилно и непроницаемо по необходимост, е отстъпило пред търсената неутрална прозрачност на белия куб. Домът е превърнат в място за една художествена институция, където тя да стане действителна, един имот в жива плът и кръв. Ако въображаемият частен апартамент, описан по-горе, е посрещал само онези, които принадлежат към кръг от роднини и приятели, то институционалният апартамент трябва да е лесен за намиране, лесен за достъп за всеки. И все пак, звънецът си звъни по същия начин.

Надникнах в света и изкуството на Невена Екимова през призмата на разговори от разстояние, фрагментиран обмен на минали проекти, историйки, снимки на моето (малко) и нейното (голямо) куче. Още в първата ни среща се разбрахме, че ще работим с хакване на пространства и манипулации. Обсъждахме изложбата като подвеждащ процес, който ще превърне белия куб на ИСИ-София в чуждоземно, но уютно и някак си странно гостоприемно пространство. Конспиративните ни действия произлизат от сливането на поканата-мандат за правене на изложба, която получихме, с основните художествени методи, подходи и убеждения на Невена.

Нейните работи са белязани от стриктна и сериозна игривост, която вибрира в цялостния процес на концептуализиране, търсене на материали и тяхната преработка. Авторката често се поддава на желанието за струпване. Творбите й са направени от намерени материали, използвани дрехи, нарязан плат, изкуствена кожа, изхвърлена пластмаса и дърво, за издирването и събирането на които разчита на обхватна мрежа от случайни сътрудници. Същото търсено изобилие се повтаря и в процеса на производство, често въвличащ трудоемка работа, извършвана от художничката. А тя винаги е заета с разваляне-създаване, плетене и шиене, разкъсване и събиране, понякога в течение на седмици и месеци. Това е един широкообхватен процес, който отнема време и обсебва всяко пространство на авторката, и лично, и обществено. И все пак Невена като че ли не се съпротивлява на „бунта“ на материалите си, като се заиграва с неподдаващата се на контрол хлъзгавост на непокорните си обекти. 

През 2014 г. кураторката Чуз Мартинес припомня в есе предложението на художника Рафаел Монтаниес Ортиз за новия музей на неговата общност – El Museo del Barrio в Ню Йорк. Той предлага всяка експозиция в музея да започва с тропическа гора – rainforest. Мартинес продължава с описанието на тропическата гора като нещо напълно противоположно на белия куб, неговото радикално друго: „Обратно на културата, обратно на изложбата, противоположно на мащаба, обратно на четимото, обратно на идеологията, ред без съдържание – или по-точно, ред без никакво друго съдържание освен живота сам по себе си“. Тропическата гора е място на безредната и неопосредствана събитийност, докато белият куб е една от онези институционални „структури, които обработват и метаболизират суровия и потенциално токсичен, вътрешен или външен стимул в мисли, образи и значение.“. Белият куб като приятния търбух на смилащата, всепоглъщаща арт институция. 

При втория ни разговор по имейл с Невена се разбрахме за образа на корема на кита. Изложбата ще бъде това – търбух на кит. Но изложбата ще е и онова, което се случва в търбуха на кита. Купон. Или още по-точно, парти по пижами… Подводно домашно увеселение. Изложбата се опитва да произведе различно пространство/време вътре в галерията, за да може други хора, нови хора, да дойдат, за да си поиграят, да полегнат, да поседнат, да променят и замърсят бившия бял куб.

И все пак, успоредно с капризния образ на дълбоката животинска бездна, остават да стърчат изчанчени варианти на периферните структури в едно арт пространство – като например сувенирния магазин, или вездесъщият бар-самоделка за частни срещи. Далеч от радикалната другост както в замисъла си, така и във възприемането на храносмилането като функционален модел, изложбата се стреми да създаде момент на тих разрив в познатото. Това обаче не става през пълното обръщане на галерията обратно към нейния произход от нечий дом. По-точно това, което се случва, е измислянето на временни и нестабилни условия, които биха могли да създадат и населят по-уютно институционално пространство. 

„Пижамено парти в корема на кита“ отразява желанието за мекота и пропускливост, за реагиране на движението, промяната и шанса. Така както търбухът на кита е един жив, обживян интериор, който е усвоил неудобството на разяждащите течности и неизбежния край, институцията-кит позволява метаболизма на грешката и безредието. 
Тази изложба е желание, произнесено в шепот, за тяло на институцията, което да е просторно, пропускливо и в състояние да поддържа своя, винаги адаптивна температура. 

Киара Картучиа

 

Невена Екимова е българска художничка, в момента живееща в родния си град Габрово. Учи съвременно изкуство в Норвегия и Исландия и получава бакалавърска степен в Академията за изкуства Valand в Гьотеборг, Швеция. Освен че участва в изложби, тя често работи с публични институции и създава мащабни интерактивни проекти за деца и възрастни.

Киара Картучиа е родена в Италия. Тя е изследовател изкуствовед, независим арт писател и куратор, базиран в Лондон. Нейната кураторска практика се основава на анализа на епистемологичните възможности на пърформанса и перформативността като арени за преконфигуриране и създаване на знания. Понастоящем тя се занимава с дългосрочно изследване на Средиземноморието като имагинерна/въображаема география, фокусирайки се по-специално върху разклоненията на практическия средиземноморизъм в работата и мисленето на художествени институции, работещи в евро-средиземноморския контекст.

„Пижамено парти в корема на кита“ е пета изложба от Суперпозиции 2 / Заплитане 2022, едногодишната изложбена програма на Института за съвременно изкуство-София. Програмата съдържа шест изложби, всяка резултат от сътрудничеството между художник и куратор, както и цикъл от образователни събития и дискусии. Те обследват „заплитанията“ на съвременното изкуство с политиката, науката и технологиите, популярната култура, полът и социалните движения, екологията и миграциите.