“Книга с голямо сърце за едни времена, които все по-отчетливо се усещат като бездушни”

Издателство ICU представя новото българско издание на “Граница” – може би най-емблематичната книга на Капка Касабова и първа част от нейната Балканска четирилогия. Настоящото издание е юбилейно и излиза точно десет години след онази знакова обиколка на авторката из местата, превърнати в документално-художествено платно на събитията в книгата. Десет години след срещите с хората и техните истории от границата.

“Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа:

там, където България, Гърция и Турция се приближават и раздалечават, защото това правят границите – приближават се и се раздалечават“, пише Касабова. В продължение на години тя изследва региона отблизо, събирайки разкази от всички страни на разделителната линия – на бежанци и бегълци, на граничари и местни жители, на търсещи души. Голямата история – от Османската империя, през Студената война, до съвременната миграционна криза – се пречупва през съдбите на реални хора, с техните страхове и мечти. Защото голямата история може да бъде летопис на случилото се, да улови процесите, но никой исторически или правен документ не може да опише емоционалното състояние и вътрешния свят на един бежанец: човек, обзет от мъка, която трудно може да бъде описана.

С отворени сетива, наблюдателност и фина чувствителност към езика, Касабова създава “уханна, лирична, потресаваща” книга, която улавя цялата сложност, противоречия и човешко присъствие отвъд идеологиите и обобщенията.

Отличена с редица престижни международни награди, сред които Prix Nicolas Bouvier и British Academy Book Prize for Global Cultural Understanding, “Граница” получава висока оценка от световната критика и читателите на множество европейски и други езици.

Новото българско издание е с обновен превод на тандема Капка Касабова и Невена Дишлиева, с корица и вътрешно оформление от Таня Минчева/Kontur Creative. Книгата е допълнена с черно-бели фотографии на Недрет Бензет, обогатен с нови уводни думи от авторката и с послеслов от Стоян Ненов.

Единственото хубаво на границата е, че можеш да я прекосиш – това ни казва тази книга.

Граница

Капка Касабова

Един следобед седях на обичайната си маса в Дискотеката и пиех сок от череши, внесен от Турция през Германия – а буренясалите овощни градини тук преливаха от череши, – когато на площада пристигна група колоездачи. Испанци.

– Не испанци – поправи ме мъжът, който седна на съседната маса. – Баски. – Беше с превързан крак. – Изкълчих го – обясни на испански, – и сега не мога да карам. Принуден съм да седя до шофьора и да гледам останалите.

Очите му шареха неспокойно, сякаш търсеха нещо. Докато останалите разтоварваха велосипедите си от бялото бусче, следвайки указанията на водача си българин, и той си поръча сок от череши.

– В Шотландия ли живееш? – оживи се. – Шотландия трябва да се отцепи. Защото тогава и ние, баските, ще я последваме.

Беше лятото на шотландския референдум за независимост.

– Готов съм да стана даже терорист и да се включа в ЕТА, ако е нужно, защото тези хора са герои. Испанският колониализъм трябва да умре. Английският също. Долу империализма!

– Заповядай – сложи пред него сока Минка с отрезвяващ тон.

Смених темата.

– Защо карам колело ли? Защото така си близо до природата. Вдишваш я, докосваш я. Карал съм колело из Европа, Франция, Испания, Италия, Хърватия. Но в България е най-хубаво.

– Зaщо?

– Защото е диво, hombre. А дивото си отива. Отиде ли си веднъж, няма връщане назад.

– Чувала съм, че баската провинция също е красива. – Внимавах да не споменавам Испания.

– Да ти кажа, не е до красота. Корените са нещо друго. Където и да отида, винаги знам, че съм баск. Стана и закуцука към буса, докато приятелите му летяха с велосипедите си по нащърбения път към Крейнеро, с радостни викове. Преди да се качи в купето при шофьора, ми помаха и извика на испански:

– Поздрави на шотландския народ от баския!

Махнах от името на шотландския народ, като се опитах да не махам и от името на английския народ, или пък на уелския – а да не говорим за народа на Северна Ирландия.

На една маса в ъгъла седеше друг чужденец, с фотоапарат. Беше пристигнал незабелязано, не се набиваше на очи. Нямаше кола – пътуваше с приятели. Емоционално балканско лице, лесно се разведряваше и натъжаваше. Подхванахме разговор.

Невзат бе турчин от планинско село от другата страна на границата.

– Заповядай – тупна салатата пред него Минка.

– Не съм от баш турските турци – каза Невзат на добър български, но с акцент.

Дядо му и баба му, българи мохамедани, били изселени от Родопите след Балканските войни. Всъщност за пръв път посещавал селото на дедите си; три седмици обикалял с други турски фотографи с подобна семейна история.

– Хубаво е – рече.

– Как е Странджа от другата страна?

– Като тук, ама по-различно. Ела на гости. Виж колко е близко – посочи хълмовете.

Две години по-късно се срещнахме от другата страна.

А пет дни по-късно белгийският билкар още е тук. Ходил до Кренейро и пил три пъти. Голямата му книга беше пълна с бележки за събраните билки. В Странджа има 1760 диви ендемични растения, така ми каза, и ако не са лековити, със сигурност са отровни. Лесно е да се обърка човек, додаде с нотка ентусиазъм, и да вземе грешната билка.

– Не знам какво ми става – продължи, а очите му проблясваха от конската доза коняк Слънчев бряг; седяхме пак под празничните крушки на Дискотеката, – но нещо не мога да си тръгна. Всеки ден си казвам: утре вече заминавам. Вие на колко години сте? – Стана и дойде на моята маса, както си беше с коняка в ръка. – Аз съм на трийсет. Quel dommage. Много ли съм млад за вас?

Усмихнах се от висината на внушителната си възраст:

– А оттук накъде сте?

– Je ne sais pas – сви рамене, щастливо-меланхоличен като истински поклонник.

На другата сутрин го мярнах от Дискотеката, креташе по стръмния път, раницата му – закрила слънцето. Едва тогава един от ловците дойде при мен с кафе и ми разказа как в мъгливата нощ, когато белгиецът пристигнал, той, ловецът, взел тъмната, бавно движеща се фигура в гората за глиган и ако не била периферията на шапката, мярната в последния момент, щял като нищо да го застреля.

За авторката

Капка Касабова (1973) пише поезия, романи, разкази, есета и художествена документалистика. Нейната територия са междите, пресичанията, последиците. Сърцевината на нейното творчество е импулсът да осъществи смислена среща с места и хора.

Последното десетилетие посвещава на книги, които постепенно оформят корпуса на една балканска четирилогия с неповторима литературна форма. В писането си Капка оплита антропология, екология, ботаника, история, историография, география, психология, като изследва родовата памет, човека, природата и геополитическите процеси в конкретен регион от южните Балкани.

Балканската ѝ поредица започва с ”Граница” (2017), която се утвърждава като съвременна европейска класика в жанра на художествената документалистика, изучавана е в университети, носител е на множество британски и европейски награди, включително наградата на Британската академия и френската награда за пътеписна литература “Никола Бувие”.

“Към езерото” (2020) е втората книга от четирилогията – едновременно лично пътуване и размисъл върху паметта, противопоставянето и помирението. Представена е по Би Би Си като книга на седмицата и е номинирана за шотландската награда Highland Book Prize. Печели наградата за най-добра чуждестранна книга на годината във Франция.

Следват “Еликсир” (2023) и “Анима” (2024), които изследват симбиотичния свят на хора, растения, животни и природа и търсят пътища към колективното изцеление.

Капка е родена в София. През 1992 г. семейството ѝ емигрира в Нова Зеландия, където тя завършва френска, а по-късно и английска литература и творческо писане, а английският език постепенно се превръща в основния ѝ литературен език.

На български са издадени още автобиографичните романи “Улица без име” и ”Дванайсет минути любов: история с танго”, както и романите “Вила Пасифика” и ”Любов в земята на Мидас”.
Балканската четирилогия постепенно се превежда на различни езици.

От 2005 г. Капка живее в Шотландия. През 2026 г. се очаква “Земя назаем” – първата ѝ книга чието действие се развива в Шотландия, продължавайки големите теми на Балканската четирилогия – за земята и хората.