Любителите на истински заплетени детективски романи с британски корен със сигурност вече познават една от най-успешните съвременни криминални поредици, която идва от Острова – тази на Робърт Галбрейт. Знаят и че зад този псевдоним се крие една доста популярна писателка, а именно Дж. К. Роулинг, прочула се в цял свят с романите си за Хари Потър. Като Робърт Галбрайт обаче нейното въображение създава детективското дуо Корморан Страйк и Робин Елакот, които в тандем разкриват тежки убийства и заплетени мистерии. И така, на българския пазар се появи и осмата книга от поредицата, която носи заглавието „Жигосаният“ (Изд. „Колибри“). Обемистото томче обещава изпълнен с тайни сюжет, като този път двамата герои не просто лавират между многобройните улики и доказателства, а и между сложните лични отношения помежду им. Ще признаят ли най-накрая чувствата си един към друг?

Сюжетът

Обезобразено тяло е открито в хранилището на магазин за сребърни изделия предимно с масонски символи, в близост до Масонската зала в Лондон. Първоначално полицията смята, че е на осъждан за грабеж бандит, но Десима Мълинс, собственичка на ресторант, е убедена, че е на изчезналия ѝ приятел. Тя наема Корморан Страйк и Робин Елакот да разследват деянието. В хода на проучванията случаят все повече се разгръща и усложнява. Изплува връзка с няколко изчезнали мъже, които отговарят на описанието.

Не по-малко завладяваща е романтичната линия в романа, развитието на отношенията между двамата детективи, които стават все по-драматични и вълнуващи.

И с характерния писателски маниер на Галбрейт в напрегнатия сюжет отново умело са вплетени тълкувателни препратки, този път заимствани от викторианската поезия и от нравствените ценности на свободното зидарство.

Интригуваща криминална история с езотеричен привкус, излязла изпод майсторското перо на Робърт Галбрейт, която „ще ви държи будни цяла нощ“.

Впечатленията

Уверявам ви, че една нощ не стига, за да прелистите историята и дори запленени читатели като мен прекарват поне няколко дни в компанията на Корморан и Робин. Най-любопитната част от разследването в „Жигосаният“ е, че до последно не се знае самоличността на жертвата. Оказва се, че освен убития и обезобразен човек, в тази история са замесени и хора, които по една или друга причина биха искали да се скрият от света и преследвачите, които са си спечелили в него. Така до последно паралелно вървят няколко възможни хипотези за случалото се в нощта на убийството, както и за мотивите и замесените в престъплението.

Наред с този голям и мистериозен случай, който Робин и Корморан поемат самостоятелно, колегите им в агенцията са заети и с други случаи, които ги забъркват в опасни ситуации. Не липсват и познатите колоритни проблеми с жени, съпрузи и изневери, а миналото на Страйк и връзките му с неподходящи, но много настойчиви обожателки, отново го поставя в неудобни ситуации. Агенцията се сдобива и с домашни любимци, които внасят свежест и хумор в иначе зловещата история.

Робин отново доказва смелостта си. След като в седмата книга от поредицата „Отприщен гроб“ (Откъс от романа „Отприщен гроб“ на Робърт Галбрейт | Jasmin.bg) тя влиза под прикритие в опасна секта, в „Жигосаният“ тя се изправя срещу преследвач, който я заплашва със спомени от най-болезнената част от миналото й. Но, както знаем, Робин е упорита, инатлива, безстрашна и често неблагоразумна. Тя се изправя сама пред опасностите, като оставя сложните отношения с приятеля й Мърфи и съдружника й Корморан да предопределят необмислените й на моменти действия. Връзката й с полицая Мърфи също премана в през трънлив етап, като личните отношения се смесват и с работните, защото се оказва, че агенцията изобличава непрофесионалната работа на полицията по случая с обезобразения в хранилището труп.

Кой е убитият мъж и какви са мотивите за престъплението става ясно едва в последните страници на книгата. И въпреки че тази част от детективските романи винаги е с най-силен заряд, в книгите на Галбрейт по-вълнуващ за мен е пътят и нишките на историята. Привързвам се към света на Робин и Корморан и не искам приключението да свършва. Именно тази дълбочина на героите, детайлите, с които е описано ежедневието, емоциите и живота им, са причина поредицата за двамата детективи да се радва на толкова много почитатели на Острова, а и по света. Едва затворила осмата книга, вече нямам търпение за следващата и се радвам, че за момента Дж. К. Роулинг има вдъхновението и желанието да продължи да пише вълнуващи истории за Корморан Страйк и Робин Елакот.

Избрани цитати

–        Ако разкажеше тази история на непознат, би я попитал как е могла да попадне на трима различни мъже, решени да я удушат или намушкат с нож, при това без още да е споменала, че е била държана на прицел, а също и подложена на сексуално насилие от водач на секта. Човекът би помислил, че лъже, че отчаяно търси внимание. Беше абсурдно, нелепо. Такива неща просто не се случваха. А ако се случваха, то не и на една и съща жена. Какво правеше, че да привлича това? Кое не й беше наред? Тя беше слабото звено. Беше най-лесната за сплашване. До края на живота си щеше да влачи зад себе си историята си на жертва и всеки би могъл да я използва срещу нея.

–        Работата обикновено позволяваше на Страйк да забрави личните си неприятности; умел бе в разделянето на мозъка си на сектори и във фокусирането към онова, което трябва да се свърши – талант, придобит по време на службата му в армията. Уви, тази тактика не помагаше особено в последните дни, тъй като човекът, за когото се опитваше да не размишлява, бе неразривно свързан с работата.

–        Като я гледаше как превръща приготвянето на кафе в тежък труд, отваряйки и затваряйки шкафове, сякаш не помнеше кое къде стои, и мърмореше под носа си, Страйк отново промени мнението си за нея.  Беше много умел в разпознаването на три вида хора след кратко общуване с тях: лъжци, наркомани и душевноболни. Имаше предчувствие, че Десима Мълнис принадлежи към третата категория, и макар това да извиняваше донякъде занемарената й външност, никак не го правеше по-ентусиазиран да поеме случая й.

–        Беше нервна, ядосана на себе се и въпреки че цял ден почти нищо не бе хапнала, изяде само две хапки от сандвича, който си направи, преди да хвърли останалото в кофата за боклук. Почуди се дали да се обади на приятеля си, но реши да не го прави, още сърдита за начина, по който бе разговарял с нея по-рано. Във всеки случай нямаше начин да сподели с него за мъжа с кинжала; той щеше да реагира бурно, а сега най-малко й бе нужно бремето на неговата загриженост или подновено настояване тя да не разследва трупа от хранилището. Не, единственият човек, на когото можеше да каже – единственият човек, на когото трябваше да каже, – беше Страйк. Отново взе телефона и обмисляше да му се обади ли, после реши, че ще му каже на следващия ден, когато щяха да са в Айрънбридж.

–        Мохамед разбираемо бе сбъркал името на улицата на пункта за храна; беше „Строун“, не „Стоун“. Робин си го отбеляза и си припомни самодоволството на Уин Джоунс, когато бе поправил нея самата, че не било Уелси Роуд, а Уесли Роуд. Думи, които лесно се бъркаха една с друга…

Неща, които човек виждаше, както очакваше да изглеждат. Житен клас или дърво. Черен лъв на жълт фон…

Малко за Робърт Галбрейт

Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, прочула се в цял свят с романите си за Хари Потър и „Вакантен пост”. За следващите си книги авторката се спира на криминалния жанр, който винаги е обичала в качеството си на читател. Желанието ѝ е да напише съвременно звучащ детективски роман с достоверна фабула.

Първоначалното решение на Дж. К. Роулинг да пише под псевдонима Робърт Галбрейт е продиктувано от желанието ѝ книгите да бъдат преценявани заради техните литературни качества, както и да наложи Галбрейт като уважавано име сам по себе си.

Дебютът на Галбрейт в криминалната литература поражда овациите както на критиците, така и на читателската публика. Първите три романа – „Зовът на кукувицата”, „Копринената буба” и „В служба на злото” – се изкачват на първите места в международните класации за най-продавани книги и са адаптирани за телевизията от „Бронте Филмс анд Телевижън”.

Сега, когато самоличността на Робърт Галбрейт е широко известна, Дж. К. Роулинг продължава да пише криминалната си поредица под този псевдоним, за да има разделителна черта между тези романи и останалите ѝ творби, и за да знаят читателите какво да очакват от роман за разследванията на Корморан Страйк.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.