В новата си книга холандският писател Херман Кох разказва за тежката диагноза, която получава преди няколко години. Рак. При това – без опция за спасение от коварната болест, а само алтернативни методи за забавянето й. След като минава през периода на осъзнаване и приемане на състоянието си, той решава да напише книга, за да сподели как се справя човек с получаването на такава диагноза. Решението му е нестандартно, както показва и заглавието на автобиографичния роман „И за това ли ще пишеш книга?“ (Изд. „Колибри“). Нестандартно, но брилянтно – какъвто е и талантът му на писател.

Сюжетът

3 февруари 2020 година. „Няма какво да те лъжа – свива рамене лекарят. – Разсейките са навсякъде.“ Какво прави човек, когато научи, че е неизлечимо болен? Отчайва се? Обвинява провидението? Херман Кох сяда и пише книга. И ни превежда през мислите и чувствата си след получаването на диагнозата с откровеност, от която ни запарва на очите, и с привичния си сух хумор, който ни кара да се смеем през сълзи. „И за това ли ще пишеш книга“ не е меланхоличен разказ, а портрет на човек, който отказва да се отдаде на страха и мъката. Херман Кох поглежда назад в живота си с нежна самоирония и без да усетим, ни убеждава, че уязвимостта и хуморът могат да вървят ръка за ръка в борбата с неизбежното. Завладяваща, много човешка и несъмнено изненадваща книга, която ни кара да се замислим за детството, смъртта и всичко, което се простира между тях.

Впечатленията

„И за това ли ще пишеш книга?“ не е книга за рака. Не е книга и за смъртта. За мен това е книга за живота. И по-специално – за живота на човека и писателя Херман Кох. Да, той започва разказа си с поставянето на тежката диагноза, неговата реакция, как е споделил (или не) със семейство и познати. Ясно е, че ние всички сме смъртни, но е доста различно, когато получиш категорични медицински данни, че твоята смърт е на хоризонта и конкретна коварна болест ще я причини. Впечатлена бях от искреността, с която той ни разкрива палитрата от чувства, които изпитва в първите дни и месеци след поставянето на диагнозата, особено когато трябва да се направят допълнителни изследвания и консултации, за да научи какви опции за лечение има. Разказва за тъгата и шока на близките си, разказва ни за разговорите в лекарските кабинети и за интервютата, които ведро дава пред света, докато никой освен семейството му не знае за рака. И този разказ не е тъжен, мрачен или жертвенически. Той е леко меланхоличен, с премереност на емоциите, рационалност по отношение на науката и да – чувство за хумор. Защото Кох всъщност иска да ни разкаже не дали го е страх от смъртта, а колко цени живота.

 „И за това ли ще пишеш книга?“ е една своеобразна автобиография на Кох. В тази книга той ни връща към детството си. Връща се в училище, спомня си за съучениците си, за приятелствата, за съперничествата, за учителите, които са оставили следа в живота му. С болезнена искреност ни запознава обстойно с родителите си и непреодолимите проблеми между тях. За живота си в едно тъжно и счупено семейство и за отношенията им в по-късна възраст – когато той вече е възрастен мъж със свое семейство. Как едно момче става мъж и намира мястото си в обществото, намира професия, която обожава и хора, които да го обичат и ценят?

Немалка част на книгата е посветена на писателската кариера на Кох. Научаваме какви са първите му стъпки в писането, кога осъзнава, че вече може да се нарича писател, какво е усещането да обикаля света и да се среща с много и различни хора, докато представя книгите си. Разкрива ни и любопитни подробности от навиците си за писане, пътуване, споделени моменти със семейството, както и лични моменти, в които намира отговори за себе си. За впечатленията си от различни земи и народи, а той, повярвайте, е обиколил доста! Разказва ни за живота си с лекота. Четивото е ретроспекция на един пълноценно изживян живот. Живот, изпълнен с мечти и загуби, възходи и падения, самота и заедност, за парадоксите на известността и очакванията на хората.

Избрани цитати

Откъс от „И за това ли ще пишеш книга?“ на Херман Кох

–        Когато разговаряш с приятел, не мислиш. Тръгнеш ли да размишляваш, разговорът замира. Същото важи и за писането. Най-хубавите ми изречения съм създавал в моментите, в които не съм мислил за нищо.

Изречения, които са били изненада и за самия мен, които са ме карали да ги гледам невярващо.

–        Не пропускахме кафенето, дори когато пътувахме заедно. Обяснението беше в отлагането, в разтакаването. Разбира се, че нямахме търпение да се приберем, но домът ни можеше да почака. Или както отсече Кнайтайзер, учителят ми по история в лицея „Спиноза“, когато в час го уведомиха, че къщата му гори: „Първо да си довърша урока. Тя ще си изгори и без моя помощ“.

–        Сякаш самият аз неочаквано бях намерил мястото си в тази подредба. Вече не бях Херман Кох, а писателят Херман Кох. От сега нататък можех да пиша за всичко, което ми минеше през очите: за водата, патиците, колите и велосипедите. Всеки елемент от пейзажа плачеше да бъде описан и изпратен на литературното издание. Все пак там чакаха с нетърпение следващите ми творения. В редакцията щяха да посрещнат думите ми с отворени обятия.

–        Бягането е един вид отложен алкохолизъм. В крайна сметка и алкохоликът е човек, който се въздържа за известно време. Това „известно време“ може да варира от няколко часа – колкото отнема един ултрамаратон – до няколко десетилетия. Едно е сигурно – все някой ще започне наново. Не като сръбне предпазливо глътка вино, а като излочи наведнъж цяло шише водка. Ще изпита вина, но и огромно облекчение. Човек не бива да допусне алкохолизмът да го закрие, но животът с няколко чашки на ден е малко по-хубав.

Малко за Херман Кох

Херман Кох: Българските читатели са способни истински да виждат нещата (видео интервю)

Херман Кох (род. 1953) е известен холандски писател, телевизионен продуцент и актьор. Автор е на кратки разкази, романи и коментарни рубрики, но големия си пробив постига с „Вечерята”, за която е отличен с Наградата на читателите за 2009-а година. Междувременно романът е издаден в 37 държави и е преведен на 33 езика, филмиран е и е адаптиран за театралната сцена. 

“Вечерята” по Херман Кох – сложна семейна драма, майсторски “сервирана” в Театър София

Откъс от “Одеса Стар” на Херман Кох

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.