Французинът Лоран Гунел за пореден път философски ни разкрива дилемите на живота – този път на живота в бъдещето в „Един почти съвършен свят“ (Изд. „Колибри“). Той ни води на пътешествие във времето, когато хората смятат, че живеят спокойно, безгрижно и щастливо, а изкуственият интелект (ИИ) е огромна част от ежедневието им. Хората от бъдещето не са обременени с работни задачи и тежки решения, алгоритмите правят това вместо тях. Животът, ръководен от машини, е лъскав, лесен и високотехнологичен, но, оказва се, щастието е само илюзорно.

Сюжетът

Младият програмист Давид Лиснер живее в Земята на правоверните, свръхразвито технологично общество, почти постигнало съвършенство в грижата си за щастието на своите граждани. Ева Монтоя живее на Острова на изгнаниците, които водят природосъобразен живот, основан на правото на избор и на свободно взети решения. Давид е натоварен от тайните служби да се свърже с Ева и да разбере от нея върху какво е работил наскоро починалият ѝ чичо, изтъкнатият социолог Робер Соло. Но Ева не се оставя да бъде манипулирана, а Давид започва да си задава въпроси за собствения си живот, за професията си, за бъдещето си.

Романът – едновременно технологическа дистопия и психологически трилър – буди размисъл за избора, за свободата, за прекалената ни зависимост от високите технологии и за света, в който бихме искали да живеем.

Впечатленията

Харесвам книгите на Гунел, защото като философ той винаги насочва вниманието на читателя към важни аспекти от живота, кара го да се замисли, да намери смисъл в съществуването си. Неговите теми, както и в „Един почти съвършен свят“, са щастието, изборите, които правим, свободата, рационалността, емоциите. С творбите си Гунел иска да помогне на хората да намерят себе си, да открият пътеката, която трябва да следват, за да се чувстват добре, да се научат да разпознават опасностите, които ще ги направят нещастни.

В „Един почти съвършен свят“ опасността се крие в ИИ или по-точно в доброволното отдаване на свободната ни воля на високите технологии. Важно е да се подчертае, че тук не се отхвърля прогресът по принцип или технологиите и ИИ като цяло. Това, което Гунел иска да покаже, е, че трябва да има граници. От описаното в книгата ежедневие на Давид в Земята на правоверните, аз лично не бих се лишила от възможността софтуер да пуска кафеварката вместо мен, да ме предупреждава за предстоящи бури и задръствания по улиците, да дава съвети за здраве, пазаруване, хранене и обличане. Но всичко това трябва да бъде в графата съвети, а не задължения и със сигурност не трябва да има наказания и глоби, ако не ги следваш. И, разбира се, някои от иновациите категорично бих отхвърлила. Като опцията хората да имат имплантиран чип, който да контролира емоциите им и здравето им до степен, в която може да реши, че за даден индивид е по-хубаво да е в безсъзнание или да умре вместо да навреди на общото благо на новото общество. Или пък любовта да е сведена до чисто физическо изживяване в контролирана среда.

Съвсем очакван елемент от книгата е, че любовта в истинския й смисъл и човешкото общуване помагат на Ева и Давид да осъзнаят какви са грешките на новия свят и да се преборят за истинското щастие. Неочакваната и вълнуваща част за мен беше детективската задача, която двамата трябваше да разрешат. Това поставя „Един почти съвършен свят“ в категорията психологически трилър, която на мен лично ми допада. Гунел успява да намери баланса между психологията, философията и динамиката на действието. За съжаление, няма как да разкрия в цялост дилемата на човешкия разум, пред която ни поставя авторът, тъй като тя е и в основата на голямата тайна зад престъпленията, които разкриват Ева и Давид.

И не на последно място, много ми допадна ведростта на героите, както и чувството за хумор в книгата на Гунел. Ева и Давид са доста класически герои и живота и размислите, които споделят, всъщност очертават границите между двата свята – модерният технологичен и по-примитивният, но човешки. И двамата са добри по природа хора, които просто искат да бъдат щастливи и да се чувстват на място. Особено интересен и забавен е по-второстепенният персонаж Миотесоро, който е добър приятел, силен характер и въпреки че се радва на всички модерни привилегии на новия свят, не е загубил свободната си воля и умението да прави разграничение между добро и зло, правилно и неправилно, дори и това да означава да действа против строгите правила на общността. За мен именно този персонаж е доказателство, че технологичното бъдеще не е задължително лошо, стига ИИ, на който бихме делегирали част от живота си, да не бъде контролиран от грешните правилни хора.

„Един почти съвършен свят“ няма за цел да ни изплаши или да ни накара кардинално да променим представата си за бъдещето. Целта е да осъзнаем, че никога и при никакви обстоятелства не трябва да позволяваме на друг, пък бил той и алгоритъм, да диктува изборите ни. Единствено ние знаем кое е добро и правилно за нас самите. Няма как да има универсално правилно за всички хора. Защото пъстротата на живота е възможна именно благодарение на уникалността на всяко едно човешко същество. И тази уникалност не трябва да бъде заличавана.

Избрани цитати

–         Животът е коварен и упорит, той не пропуска да освети сенките ви, неуморно посявайки по пътя ви събитията, които ще ви принудят да усмирите демоните си. Не е възможно да лишите душата си от това, което има нужда да изживее на този свят. Не е възможно да си живеете живота, заобикаляйки това, което трябва да научите.

–         В света винаги ще се съдържа известна мистерия, която ще ни ограничава, ще ни пречи да го разберем докрай. Дори Декарт е казал, че да си човешко същество, означава да компенсираш ограниченото познание с безкрайната воля. Изразяването на нашата воля е това, което ни прави човешки същества. Да живееш, означава да вземаш решения. Всеки момент от живота на човека е свързан с някакво решение. Във всеки един момент аз решавам накъде да гледам, накъде да насоча вниманието си, за какво да мисля, какво да кажа, какво да правя. Целият ми живот се състои от решения, всяка негова секунда. Да се отречеш от правото си да вземаш решения, означава да откажеш да поемаш отговорност за живота си. Да откажеш да си човешко същество.

–         Да се влюбиш или да се уплашиш.

И в двата случая в стомаха ти пърхат пеперуди (…) Ако човешките същества не са способни да разберат дали са влюбени, или ги е страх, как искаш да вземат правилни решения в живота си?

–         В крайна сметка, има нещо еуфорично във вземането на решения. Нещо, което поражда в теб чувството, че си задействал волята си, че животът ти вече отговаря на вътрешната ти нагласа, че действията ти са в съзвучие с мислите и ценностите ти. Подобно съзвучие е въодушевляващ извор на радост… Толкова е прекрасно да си в мир със себе си, да признаеш истината за себе си. Истината…

–         Децата прекарват повече време с екраните си, отколкото с родителите си. Екраните предизвикват у тях такъв прилив на допамин, че в сравнение с него учебният процес им изглежда смъртоносно скучен (…) И те вече са неспособни да се съсредоточат върху учението. Нивото на успеваемост рязко спада. Политиците са доволни – от най-ранна възраст екраните заместват развитието на Аза със стадния социален конформизъм. Достатъчно е да се използват технологическите средства и техните алгоритми, за да се осъществи дистанционно управление на поведението на младите веднага щом преминат в по-зряла възрастова група. Понастоящем правителството, това са шепа хора, които се смятат за най-добре поставени, за да решават съдбата и бъдещето на народа, и които го управляват така, че да се държи както те са решили. И да живее с илюзията, че е свободен. Така хората не знаят, че са обект на принуда, и вярват, че имат свободен избор, докато всъщност са далече от истината.

Откъс – Откъс от „Един почти съвършен свят“ на Лоран Гунел | Jasmin.bg

Още от Лоран Гунел – „Обещавам ти свобода“ – история за нас самите | Jasmin.bg

Малко за Лоран Гунел

Лоран Гунел е френски писател и психолог, роден през 1966 година. Експерт по личностно развитие и невролингвистично програмиране, преподавател в Университета в Клермон-Феран, той дълги години обикаля света и се среща с изключителни мъже и жени, специалисти в областта на човешкото поведение и вътрешното равновесие.

Опитът му на изследовател, пътешественик и консултант е въплътен в световно известните романи „Човекът, който искаше да бъде щастлив”, „Бог пътува винаги инкогнито”, „Обезумелият философ”, „Денят, в който се научих да живея”.

Повечето книги на Гунел съчетават романовия сюжет с популярната психология, таланта на писателя със знанията на учения. По кристално ясен и изключително разбираем начин авторът ни запознава с някои основни страни на човешката психика, опирайки се на конкретни случаи, колкото измислени, толкова и близки до всеки от нас.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.