Българските почитатели на творчеството на белгийката Амели Нотомб вече могат да се насладят на новата й „Книга на сестрите“ (Изд. „Колибри“), която вече е налична на родния книжен пазар. Поредното сравнително кратко, но силно емоционално четиво от бранда Нотомб, което провокира, разплаква, разсмива и шокира. Тематиката е семейна, а семейните отношения (очаквано) са объркани. Главната героиня (също очаквано) е необичайно дете, което извършва доста… необичайни за малко момиче неща. „Книга на сестрите“ продължава стила на Нотомб да разказва мрачни истории, които оставят следа в сърцата на читателите.

Сюжетът

Тристан, не особено желано дете на двойка родители, прекалено обсебени един от друг, открива любовта, когато се ражда по-малката ѝ сестра Летисия. Поради липсата на родителско внимание Тристан се чувства безлична, недостойна за обич, но когато се появява Летисия, става чудо. „Две души се откриха и отекнаха една в друга. Две планети застанаха така съвършено в една линия, че породиха доловима само за двете момиченца музика, която никога нямаше да заглъхне“. Не една беда сполетява сестрите, леля им, любимата им братовчедка и родителите им, но с присъщия си и отдавна доказан талант Амели Нотомб успява да разкаже една тъжна история по свой чист и светъл начин и да зарадва верните си читатели.

Впечатленията

Наблюденията върху семейните отношения в „Книга на сестрите“ са в две основни посоки – между родители и деца и, както се разбира от заглавието, между две сестри, които израстват сами. По-тъжната сюжетна линия за мен е тази в отношенията родители-деца, защото Нотомб много ясно показва какви дълбоки и понякога дори фатални емоционални травми може да причини родителското пренебрежение. А то може да се изразява в различни форми – липса на интерес и грижа, липса на любов, открито неодобрение и показно отхвърляне, недостатъчна грижа поради социален статус и лични  здравословни и психически проблеми.

Авторката ни показва различни примери на всички тези форми на отхвърляне не само с родителите на Тристан, а и със семейството на лелята на малкото момиче. Тристан много обича и е много обичана от леля Бобет, която я дарява с разбиране и дори възхищение, но за сметка на това нейните собствени деца нямат възможността да получат най-добрата грижа от нея като майка. А цялото това повсеместно пренебрежение води до шокиращи последици в края на книгата.

Най-впечатляващата и леко фантастична сюжетна линия е тази на сестрите. Тристан възприема по-малката си сестра Летисия като своя сродна душа, протеже, съюзник и довереник. Дава й основни житейски уроци – тези на човешките отношения, въпреки че тя самата израства без да ги получи, тъй като нейните родители съвсем открито я третират като невзрачна и безлична. Любовта между двамата родители е толкова силна, че в отношенията и интимния им свят няма място за друг човек, било то и собствената им дъщеря. Тоест, любов и разбиране в това семейство има, просто не за всички.

Нотомб отделя специално внимание на ранното детство на Тристан, преди да се роди сестра й, за да покаже как се формира личността на героинята и да направи контраст с емоционалния й свят след появата на Летисия. Още от първите си години, Тристан показва силно развит вътрешен свят, усет към ежедневните задължения в живота и висок интелект. Тези качества обаче са (почти) скрити за останалите и най-вече за тези, чието одобрение тя най-много търси. Малката Летисия запълва празнината и дава възможност на Тристан да развие качествата си, за да може да даде на сестра си любовта и грижата, които са били отказани на нея.

Въпреки че Летисия е втората по важност героиня в книгата, според мен акцентът върху нея е по-отдалечен. Нейният характер се разкрива почти единствено през призмата на отношенията с по-голямата й сестра. Летисия без никакво съмнение дълбоко обича Тристан и е благодарна за грижите, които получава от нея, но тя, бих казала, е по-обикновена. В нея виждаме тичните човешки недостатъци като безразсъдство, неразбиране и егоизъм. А може би точно това е била и целта на Нотомб – да ни покаже, че децата, които израстват с грижа и сравнителна нормалност получават и нормалния, обикновен живот. Необикновеният свят е за тези, които се изправят пред живота сами. Дори и да изглеждат безлични.

Избрани цитати

–         Любовта на Флоран беше първото събитие в живота на Нора.

Тя знаеше, че няма да има повече нито друга любов, нито друго събитие. Никога не й се случваше нищо.

–         Очите са слабото ми място. Те са слабото място на всички хора. Претендираме, че виждаме цветовете, а долавяме само една гама от тях. Докато слухът ни чува осем октави. Не се учудвайте, че не ви забелязват. Вашата красота не е нахална, но когато човек я види, вижда само нея.

–         Тристан пусна кранчето. Без да го знае, тя беше насъбрала през осемнайсетте си години любовни думи, които само чакаха да се излеят. При това вече беше казала много от тях на сестра си. Но да ги напише, беше съвсем различно. Това беше друга функция на езика. Нещо като да запееш, след като дълго време само си говорил. Пеенето идваше от друг глас, директно от душата.

–         Казват, че от една възраст нататък човек престава да харесва новите музикални явления. Тази констатация е непълна. От една не много напреднала възраст нататък хората не слушат дори музиката, която са харесвали като млади. За по-голяма част от простосмъртните музиката е тийнейджърска страст.

–         Какво означаваше да е послушна? Да не издава нито звук, да не изразява нито едно желание, никаква нужда, да не мърда. Хъксли пише, че всеки морал е наполовина отрицателен. Но етиката на задължението да си послушен е сто процента отрицателна.

Откъс от „Книга на сестрите“ от Амели Нотомб

Още книги на Нотомб – „Първа кръв“: Амели Нотомб се прощава с баща си | Jasmin.bg ; С „Аеростати“ Амели Нотомб ни разказва за младостта | Jasmin.bg  ; „Жажда“ – дръзката Нотомб ни представи „романа на живота си“ | Jasmin.bg  ; „Попитай сърцето“ – Амели Нотомб с дисекция на чувствата | Jasmin.bg  ; „Речи против Катилина“ – още едно душевно предизвикателство от Амели Нотомб | Jasmin.bg ; Щастливата носталгия – нова част от пъзела Амели Нотомб | Jasmin.bg ; „Петрония“ – книга за литература, шампанско, Шекспир и руска рулетка | Jasmin.bg

Малко за Амели Нотомб

Авторката, вече добре позната на българските читатели, пише от 17-годишна и определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“, казва Амели Нотомб, чиято вярна публика всяка година жадно очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“.

По отношение на процеса на писане също има стриктен график – пише по четири часа на ден от 4:00 до 8:00 сутринта, винаги на ръка. Известна е с това, че отговаря на всички фенове, които й пишат писма (на хартия, не имейли). Тази част от ежедневието й е доста подробно описана в романа й „Форма на живот”.

Родена е през 1967 г. в Кобе, Япония, в белгийско аристократично семейство. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“. Амели Нотомб е носителка на много награди, в това число награда Рене Фале, награда Ален Фурние (печели я два пъти) и Гран При Жионо от 2008 година. Романът „Нито Ева, нито Адам“ е отличен с награда Флор през 2007 година. „Любовен саботаж“ се нарежда сред ранните произведения на ексцентричната авторка и печели Наградата за призвание и Шардон При. През 1999 г. на Амели Нотомб й е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“. Деветнайсетият ѝ роман носи заглавие „Форма на живот“ и е номиниран за първата селекция на наградата „Гонкур“ (2010).

Днес Амели Нотомб е една от най-четените френскоезични писателки в света. Повече от три десетилетия успехът не я напуска и романите ѝ неизменно са на челните места по продажби.

След „Хигена на убиеца“, екранизиран през 1999 г. от Франсоа Руджери с Жан Ян и Барбара Шулц в главните роли, и „Изумление и трепет“ на режисьора Ален Корно със Силви Тестю, „Синята брада“ е третият роман на Амели Нотомб, който оживява в киносалоните. Издаденият в България роман „Любовен саботаж“ е превъплътен в театрална пиеса и опера.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.