Аеростати“ Амели Нотомб

Новата книга на любимата ми белгийка Амели Нотомб „Аеростати“ (Изд. „Колибри“) доказва величествената сила на литературата. В него една млада и будна студентка има задачата да научи свит тийнейджър да чете. А с любовта към книгите, тя запалва в него и любовта към живота и свободата на духа.

Тези, които са прочели дори само едно произведение на Нотомб, вече се досещат, че в един момент историята излиза извън по-традиционните литературни пътища и на висока скорост се стига до напълно неочакван край. Този път ме остави с доста смесени чувства. Не защото не бях толкова изненадана, а може би защото останах леко неудовлетворена и натъжена от развитието на историята.


Книги на дръзката белгийка може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Код-ваучер: Jasmin22
Кодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Сюжетът и впечатленията

Кое ще помогне на 19-годишната Анж да стане млада? И на каква цена? Анж е студентка по филология, която дава частни уроци по литература на 16-годишния Пий. Пий обича математика, оръжия и аеростати, обявил се е за дислексик и мрази литературата. Анж харесва Пий и успява да пробуди вкуса му към четенето. Това е накратко. Плюс едно двойно убийство, извършено по особено жесток начин.

 „Аеростати“ е и истинска ода за добрата литература, от Омир през Стендал до Кафка. Докато поемах емоцията, с която Анж – и чрез нея Амели – разказва за тези велики световни произведения, се замислих колко ли би било хубаво всеки един предмет да бъде преподаван или представян пред публика от хора, които го обичат с душата си. Както и в другите си книги, Нотомб влага частичка от себе си и в „Аеростати“. Тук това става чрез образа на младата филоложка – каквато е и авторката. Така тя успява не само да ни разкаже за романи, които са оставили следа в нейното съзнание, но и да ни сподели мислите си по отношение на младите и четенето. Почти винаги (не казвам винаги, защото подозирам, че може и да има изключения, макар и не особено популярни)… Почти винаги, когато по-възрастно поколение коментира по-младото, изводите не са в полза на младостта. Младите са по-несериозни, по-малко знаещи, по-малко любипитни и все нещо основно не са разбрали. В случая – на младите им липсва любовта към литературата. Те не са научени да разбират магическия свят на думите и оттам идва и неумението им да общуват свободно. Но има надежда – показва ни Амели – защото дори малка искра може да запали желанието на един любопитен младеж да се гмурне в този непознат свят. А случи ли се, връщане назад няма.

„Аеростати“ е роман за самотата, любовта и приятелството. И в някакъв странен смисъл – и за прошката, ако съдя по края на тънката книжка. Анж и Пий си допадат, опознават се, проявяват разбиране един към друг. Дори и имената им звучат някак в синхрон, а Нотомб никога не избира имената на героите си случайно. Те винаги са необикновени и символични. Това са може би и двама от героите й, за които най-много бих искала да науча какво се случва с тях по-натам. Може би заради младостта им. Толкова емоции още не са им се случили.

Бих добавила, че „Аеростати“ е и роман за красивия Брюксел. Той има своето място в книгата, докато героите обикалят улиците и парковете му. Той е величествен, красив под определен ъгъл, зелен. Точно както и аз го видях преди години. Харесва ми, че Нотомб ме върна за малко там. Помня го точно такъв, какъвто ни го показва тя.

И не на последно място – „Аеростати“ е традиционно продължение на бранда Нотомб. Кратка история, с премерени думи, без излишни детайли, с неочакван и разтърсващ обрат. Амели обича да вкарва и друга своя любов в произведенията си – шампанското, което винаги се радва на божествени описания. И тук ще получите едно такова. Този път обаче е намерила място и за бирата – запазена марка на Белгия. Явно дава избор на читателите какво да си сипят, докато с нетърпение разгръщат страниците на книгата. Наистина трябва да имате поне малко алкохол за морална подкрепа, докато се започнавате с историята. Изберете нещо, което да върви и с пътуване в небето. Ще ви е нужно! 

Избрани цитати от Аеростати

Откъс от „Аеростати“ на Амели Нотомб | Jasmin.bg

–        Живеехме в странно време, когато да накараш някой младеж да прочете цяла книга се възприемаше като нарушаване на човешките права. Бях само с три години по-голяма от Пий. Защо на мен не ми беше спестена тази катастрофа? Родителите ми ме бяха възпитали нормално, без да се опират на специални методи. Според мен загадката беше в това, че тези младежи не изпитваха естествено любопитството към четенето. Да бъдат обвинявани видеоигрите и интернет беше толкова абсурдно, колкото да се твърди, че гледането на телевизия отказва от спорта.

Сигурно има начини да се забавляваш, но това никога не е бил моят случай. Винаги съм бил самотен. Не се оплаквам, обичам самотата. Единствената основателна причина да се разделя с нея може да е любовта.

–        Брюксел е хубав град – казах. – Любопитното е, че има нужда от хубаво време, за да се забележи красотата му. – Защо казвате това? – Защото почти всичките му къщи са с двойно изложение. Когато слънцето грее, светлината преминава през жилищата и Брюксел изглежда като построен от лъчи.

–        Баща ми казва, че нямам понятие от реалността. – Вие как мислите? – Първо трябва да знам какво разбира той под реалност. И двамата страдаха от недостиг на реалност, но не му го казах.

За Амели Нотомб

Амели Нотомб (с рождено име Фабиен Клеър Нотомб) пише от 17-годишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“, казва тя, а публиката й всяка година очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява новият й роман.

По отношение на процеса на писане също има стриктен график – пише по четири часа на ден от 4:00 до 8:00 сутринта, винаги на ръка. Известна е с това, че отговаря на всички фенове, които й пишат писма (на хартия, не имейли). Тази част от ежедневието й е доста подробно описана в романа й „Форма на живот”.

Нотомб е родена през 1967 г. в Кобе, Япония, в семейството на белгийски дипломат. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. Живяла е в Япония, Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Англия.

Завръща се в Белгия на 17 г., където изучава романска филология в „Свободния университет” в Брюксел. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“.

Нотомб е носителка на много награди, в това число награда Рене Фале, награда Ален Фурние (печели я два пъти) и Гран При Жионо от 2008 г. Сред награждаваните й романи са „Нито Ева, нито Адам“, „Любовен саботаж“, „Изумление и трепет“, „Форма на живот“.

Днес Амели Нотомб е една от най-четените френскоезични писателки в света, а романите й са на челните места по продажби вече повече от две десетилетия. Живее и пише в Париж.

Още от Амели Нотомб

„Речи против Катилина“ – още едно душевно предизвикателство от Амели Нотомб | Jasmin.bg

„Петрония“ – книга за литература, шампанско, Шекспир и руска рулетка | Jasmin.bg

Щастливата носталгия – нова част от пъзела Амели Нотомб | Jasmin.bg

* * *

geri

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук