Приключенията на пирата Кет (корица)

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Код-ваучер: Jasmin22
Кодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


„Когато бях малка, веднъж ме попитаха какво най-много бих желала да взема със себе си, ако отида на далечна планета. Отговорих, без да се замисля:

„МОРЕТО! – След това добавих: – И една котка.“

За дете като мен, което никога не беше ходило на море, всичко изглеждаше така просто! Едно старо легло, настанено на кораб, дървена сабя, флаг от парцал, окачен на върха на някой прът, по-малките ми братя като помощници пирати, моята котка Моли, която се усуква между краката ми, и приключението е готово!“

Така си е представяла в мечтите си живота в морето Алис Попа, авторката на очарователния нов детски роман „Приключенията на пирата Кет“. А годините минавали, малката Алис пораснала и станала писателка, но мечтата останала. И ето я, въплътена във вълнуващата история за малкия Кет, любителя на морските приключения, и за неговия приятел Тибериус. Не липсва, разбира се и котката Мо, първа помощничка в трудни ситуации.

Именно „Приключенията на пирата Кет“ избират от издателство „Емас“ из цялата румънска детска литература, за да стане част от специалната им поредица „Европейски разказвачи“, която приютява най-доброто от книгите за млади читатели от континента. Преводът на историята, заявяваща „Пълен напред!“ на въображението, е дело на Владимир Кръстев.

„Приключенията на пирата Кет“ е първата детска книга на румънската писателка Алис Попа. Първата, която веднага бе забелязана от критиката и от децата и получи престижната награда „Артур“ за книга на годината за читатели на възраст 8 – 14.

Приключенията на пирата Кет

Алис Попа

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Гигантският охлюв

Нашите малки читатели предполагат вече какви бяха  благородните намерения на Кет – да извади топчовците от създалото се неприятно положение, това беше и смисълът на неговия пиратски живот: да надвива с много кураж трудностите, изпречващи се на пътя му, като оставя приятни спомени на островите, до които го откарваха попътният вятър, морските вълни и късметът.

         Следователно съдбата на гигантския охлюв беше предрешена. В битка с подобен исполин на сушата имаш все някакъв шанс да го победиш, но във водата и дума да не става, че ще му надвиеш: ако реши да се скрие, няма как да го извадиш из пукнатините на подводните скали. Има една приказка: „Гигантските охлюви не се  шегуват.“ Хапят ужасно и имат невъобразимо огромна мощ, черупката им е пълна с отровни шипове и ако се набодеш на тях, цял месец ще лежиш болен и ще се гърчиш от студ.

         Кет си даваше сметка за всичко това, докато се мъчеше да се отърве от неприятните слузести следи, оставени от охлюва.  Това му изглеждаше много по-лесно, отколкото на топчовците, понеже те предимно се излежаваха, без да правят каквото и да било друго. Затова пиратът беше целият в слух, за да не бъде изненадан от появата на охлюва.

–       Виж къде стъпваш, Кет – обърна се към него Дит.

–       Видях, че има болезнено ухапване – предупреди го Наб.

        Двамата топчовци придружаваха Кет по цялата плажна ивица, без да се напъват много-много.

        Старата слуз, оставена от охлюва, се беше втвърдила, но по-новата се лепеше по крачолите и чорапите и се разтягаше в дълги, еластични, жълти нишки. На някои места тя покафеняваше и се сливаше с цвета на пясъка. По погрешка Кет влезе в една такава диря и когато отскочи, кракът му залепна здраво в слузта заедно с обувката. С голям зор той успя да я извади и да я обуе отново, като се опита да я почисти с пясък.

          С приближаването до морето топчовците обикновено вдигаха много врява, сега обаче изглеждаха като че ли много нерадостни  и мълчаливи, сякаш им бяха потънали гемиите. От време на време зъбите им тракаха от страх. Кет се опасяваше, че охлювът може да не се появи, което би лишило великия пират от поредното велико приключение.

         Страховете му обаче се разсеяха, когато Дит и Неб внезапно се спряха и посочиха с разтреперани пръсти към водната повърхност. Там се беше образувало странно петно, което се приближаваше с клокочене към брега.

        Двамата топчовци се опулиха и си плюха на петите, викайки:

–       Виж го! Виж го! Да се спасява кой как може!…

        И тогава Кет го видя.

        Ужасно грозен, подут и слузест, с влажна кожа и трепкащи рога, охлювът се показа от водата със заплашителния си вид, на гърба си носеше тежка черупка, която бе окичена с бодили с черни и отровни връхчета. Той запълзя бавно по плажната ивица, като оставяше след себе си слузеста диря.

      Кет се нахвърли върху него, сграбчи го с две ръце и го пъхна в джоба си.

     „Това е невъзможно – ще възкликнат читателите. – Как така гигантски охлюв ще се озове в джоба на Кет? Що за приказки са това?“

         Обяснението е много просто: охлювът наистина бе страховито чудовище, но само за жителите на острова, които бяха много ниски на ръст и се движеха много бавно,  та затова нямаха никакъв шанс пред една такава твар. Кет обаче успя да се справи за един миг със слузестото създание, взело страха на всички.

         Радостта на топчовците бе огромна. Този, който им беше взел страха, беше вече заловен, заврян, свил се от страх в черупката си в джоба на малкия пират. Ушит от много здрав и разтеглив плат, джобът беше предвиден да побере дори едно такова огромно създание, грозновато и слузесто, с бодли, без да пречи по никакъв начин на носещия го.

          Най-много крещяха от радост Неб и Дит, над останалите съостровитяни, които се бяха скрили в земните хралупи от страх. След като излязоха от укритията си, те се затичаха към плажа и се натъркаляха в пясъка, викайки и ритайки с крака, сякаш си бяха извадили потъналите гемии от дъното на океана.

–       Какво става с вашите жилища? – попита ги Кет.

–       Какво говориш? – учуди се Ета. Ще живеем отново в гората. Казах ти, че ни харесва да се клатим от повея на вятъра.

–       Ти си най-добрият приятел – промълви Тила. – Нито за миг не се усъмнихме, че ще се справиш много по-добре от нас.

–       Винаги си добре дошъл на нашия остров! – изрекоха всички в един глас на раздяла, понеже Кет трябваше да тръгва. Не в търсене на нови приключения, както биха предположили всички, а за вкъщи – малкият пират беше получил телеграма, подписана от Тибериус Тонг: „Върни се веднага. Рожденият ден на г-жа Матилда.“

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук