
След дълга разходка из историята на Париж (Сагата в два тома “Париж” ни връща в миналото при хората на града на светлината | Jasmin.bg) и Лондон (Фамилни саги разказват многовековната история на „Лондон“ в два тома | Jasmin.bg), биографът на велики градове Едуард Ръдърфърд и Издателство „Еднорог“ ни повеждат по улиците на Ню Йорк (ИК „Еднорог“). Двата тома на поредицата разказват за създаването на Новия свят, за изграждането на общество, което иска да бъде свободно и богато и за превръщането на остров на брега на океана в един от най-големите и влиятелни мегаполиси в света. Както и в книгите за Париж и Лондон, историята на Ню Йорк е предадена през очите на поколенията жители на града. В продължение на няколко века те се борят за оцеляването и прехраната си, обичат и мразят, убиват, строят, пътуват, работят и мечтаят. Докато накрая съдбите им се оказват свързани от града, който наричат свой дом.
Сюжетът
Ню Йорк безспорно е градът, станал символ на сбъднатата американска мечта. Той е и един от най-големите мегаполиси в света, възхваляван и описван в безброй филми, песни и книги. Едуард Ръдърфърд също му посвещава един от емблематичните си романи. В него авторът ни разказва неговата сравнително кратка, но наситена с извънредно важни събития история под формата на епична сага. Той описва динамичния живот на няколко фамилии, чиито съдби следват възходите и паденията на града, който никога не спи.
Преди близо четири века Ню Йорк е малко индианско рибарско селище, което предизвиква интереса на нидерландски търговци. Те първи оценяват потенциала на града, който ще бъде наречен Ню Амстердам. След тях е ред на британските заселници и търговци с техните губернатори-аристократи, въвели непосилни за мнозина данъци, които от своя страна водят до бунтове, последвани от война, опожаряването на града и раждането на американската нация.

Младата американска държава се сблъсква с първото си голямо предизвикателство – робството. Разделена на два диаметрално противоположни лагера, тя е изправена пред гражданска война. Поради огромния обем на книгата, тя излиза у нас в два тома, като първият приключва именно с бурните страсти, развихрили се преди началото на войната.
Традиционно Ръдърфърд припомня всички важни събития от историята на града, който ни представя, чрез разказ за поколенията на няколко семейства, като освен измислените герои, по страниците на книгата се появяват и реални личности. Сред тях са Бенджамин Франклин, крал Джордж, Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Ейбрахам Линкълн. Ръдърфърд разказва увлекателно историята на Ню Йорк, но припомня и историята на Америка. Книгата е резултат от щателните му проучвания и няколко века история буквално оживяват пред очите ни с вълнуващи детайли за живота и промените в града, който си остава сърцето на Америка.
Във втория том за Ню Йорк се запознаваме с разказите за семейства със „стари пари“ и семейства на бедни имигранти. След като зарастват тежките рани от Гражданската война, идва времето на „Позлатената епоха“. Надежди и мечти, алчност и корупция – те винаги са били спътници на свободата и възможностите по все по-пренаселените улици на града. Постепенно животът коренно се променя, бизнесът разцъфтява все повече.
Малкият някога град се превръща в голям търговски и финансов център. Започват да се сключват все по-мащабни сделки, политиците стават все по-корумпирани, богати наследнички са постоянна мишена на алчни ухажори, Уолстрийт се превръща в символ на богатите и преуспелите. Градът, в който всичко е възможно, се издига все повече и доказателство за това са неговите емблематични сгради, които буквално докосват небето.
Разбира се, освен с триумфи, историята на Ню Йорк е белязана и с трагедии. През бурния XX век градът е разтърсен от неочаквана финансова катастрофа – крахът на борсата, довел до Голямата депресия. Атаките от 11 септември 2001 коренно променят всичко, но не пречупват духа на нюйоркчани. Съдбите на много обикновени хора от различен произход, с широк спектър от амбиции и очаквания, са повлияни от тези събития. Редом с тях по страниците на книгата срещаме прочути личности като милиардера Дж. П. Морган, легендарната госпожа Астор, чието име си остава синоним на висша класа, както и част от кметовете, оставили своя отпечатък върху развитието на града, като Ла Гуардия и Руди Джулиани.
Впечатленията
Ясно е, че трябва да си много увлекателен писател, за да задържиш вниманието на читателите си за над 1,200 страници разказ. Особено ако смяташ да напишеш няколко дълги поредици, защото горе-долу по толкова са историите и на трите града – Лондон, Париж и Ню Йорк. Ръдърфърд задържа мен като читател с топлите герои и връзките между фамилиите в романите му. Историята на Ню Амстердам започва с мочурища, реки, индианци и заселници. Корабите с хора от Стария свят пристигат, за да търсят препитание, търговски възможности и свобода. Те бягат от Англия и Нидерландия, защото мечтаят да са част от друг тип общество. Изграждат го за сметка на местното население по тези нови земи, а началото е кърваво и трудно. Не само защото индианците са коренно различни от новодошлите, а защото и пришълците са от различни държави, което ги кара да водят борби за надмощие и помежду си.

Още в самото начало ми хареса колко детайлно авторът проследява противоречията между холандци и англичани, основните сред които са подходът към онаследяване на богатства и земи и правата на жените в обществото. Те трябва някак да се разберат чии закони да прилагат в съвместното си съжителство. И тъй като хората са емоционални и социални същества, връзките между тях са неизбежни. Началото на една от основните фамилии в романа се слага с едно малко момиче, чиято майка е индианка, а бащата е търговец от новодошлите по тези земи. Тази история е важна за разказа, защото създава символ, който прави краят на втория том много емоционален.
Сред акцентите на първия том неизменно е и робовладелчеството и развитието на обществените настроения по темата. В „Ню Йорк“ Ръдърфорд залага значително повече на семейните и търговски отношения между героите, отколкото на исторически събития и факти. Най-подробно е са засегнати робството, борбата за независимост на Ню Йорк (и Бостън) от английския престол и противоречивите отношения между Англия и новите американци. Във втория том авторът ни запознава с нови герои, когато в началото на 20 век известният остров Елис, разположен в близост до Статуята на свободата, посреща огромна вълна от имигранти, които търсят бъдещето си в Америка. Така в историята влизат и нови фамилии италианци и латиноамериканци, които постепенно се вписват в американското общество.
Докато първият том е по-битов и се занимава повече с ежедневния живот и междуособици между героите, то вторият обръща поглед към Уолстрийт и неговите финансови подеми и кризи, надпреварата в строителството на небостъргачи, мостове и железници и стремежа към бързо забогатяване. Героите на Ръдърфорд се оказват разделени по отношение на обществените класи, които искат да се наложат и постоянното прииждане на нови и нови жители от различни държави, етноси и религии. Градът и Америка ги изкушават, но макар и неизбежно свързани в общо бъдеще като нация, те се борят да запазят и своята идентичност. Така се изгражда един град, в чиито квартали съжителстват коренно различни хора – светът се събира в рамките на един остров и земите около него. А общото съжителство и изграждането на тази нова нация става бавно и мъчително, тъй като отношенията между толкова различни хора са доста предизвикателни, а обществата най-трудно се отърсват от своите предразсъдъци към различните.
Ръдърфърд успя да задържи вниманието ми като читател и със своите необикновени човешки истории. Ще разберете как баща и син могат да бъдат в противоположни лагери на военен конфликт, но да запазят топлината на семейните си отношения; как две момичета могат да лъжат, без да им мигне окото, в името на хубава и почтена работа; как един син коренно променя възгледите си и от весел бохем се превръща в мъдър баща; как жената и любовницата могат да се съюзят, за да изгонят някоя млада натрапница; как италианците категорично отказват да приемат храната на Новия свят (все пак знаем, че тяхната е най-хубава); колко бурен може да бъде нравът на ирландците и колко различни търговски тактики могат да се приложат, за да се изпързаля противника.
Чрез мненията и бурните обществени нагласи на своите герои авторът не спестява и критики по отношение на някои исторически събития и личности, свързани с историята на Ню Йорк и Америка като цяло. Въпреки че ни предава любовта и привързаността на жителите към този вечно бълбукащ от живот и приключения град, той ни описва и грозотата и бедността, които също са неизменна част от историята и настоящето му. Героите често обикалят стройната мрежа от улици на Ню Йорк пеша, горди с развиващия се град, който не биха заменили за друг. Често обаче тези улици стават арена на метежи, а за някои носят и смъртта. На тях се ражда и американската мечта, която и до ден днешен е един от символите на Америка.
… И не последно място – след като се разходим до САЩ, Ръдърфърд ще ни върне в Европа, защото неговите истории за градове продължават. С нетърпение очаквам с чаша кафе на масата и книга в ръка да тръгна към Дъблин.
Избрани цитати
– Остров Манхатън беше странно място. Беше широк само около три километра, но дълъг повече от двайсет километра от горния до долния си край. Зает бе от пущинак, изпълнен с мочурища, ливади и гори, просечени тук-там от хълмчета и оголени скали. От незапомнени времена тук се простираха богатите ловни полета на местните индианци. Дори самият път, по който вървяха в момента, беше стара индианска пътека.
– Някои от жителите на Ню Йорк може и да казваха, че английската свобода далеч не е идеална. Факт, за който свидетелстваше все по-големият брой роби на пазара в края на Уолстрийт, но тук в крайна сметка ставаше дума за негри, които – нюйоркчани почти до един бяха съгласни в това – си бяха низши същества. Жените в Ню Йорк – поне онези, които още помнеха старите холандски закони, изравняващи ги по всичко с мъжете – също съжаляваха за подчинения си статут, придобит по силата на английските закони. Почтените англичани обаче бяха твърдо убедени, че подобни оплаквания от страна на слабия пол са направо неприлични.
– Градът действително започваше да изглежда като столица. Откакто Америка се превърна в самостоятелна държава, населена с нова нация, животът никак не беше лесен. Обременени с британските и европейски търговски ограничения, както и с връщането на високия военновременен дълг, много от щатите все още се бореха да се измъкнат от депресията. Ню Йорк обаче се възстановяваше много по-бързо от редица други места. Предприемчивите търговци намираха начини да си вършат работата. В града непрекъснато се вливаше поток от нови хора.
– В Англия аристократите и джентълмените, особено по-младите синове в семействата, настояваха да се запишат в елитните полкове, плащаха сериозни суми, за да си закупят военни чинове и се пръскаха от гордост, когато излизаха на парад с елегантните си униформи (…) Аристократът не се занимаваше с търговия. Аристократите не заверяваха завещания, нито пък лекуваха болни. Боже опази! Това бяха занимания за средните класи. Истинският аристократ се изхранваше от земите си и водеше хората си в битка. В Америка – особено в средите на старите земевладелчески семейства в щатите южно от Вирджиния – също можеше да се долови отглас от тази традиция. Но не и в Бостън, Кънектикът и Ню Йорк. По дяволите воинската храброст. Плащам си каквото трябва, а бедняците да вървят да мрат (…) Войната е на богаташите, а се бият бедняците.
– Основният проблем на Ню Йорк беше неговата огромна привлекателна сила.
С банките и презокеанските си връзки градът несъмнено беше финансовото сърце на континента, така че всички големи компании се стремяха да отворят кантора там. Магнатите, забогатели от добив на мед и сребро, собствениците на железници, петролните могули като Рокфелер от Питсбърг, стоманените магнати като Карнеги и въглещните барони като Флик, бизнесмените от Средния Запад, от Юга и дори от Калифорния – всички се тълпяха в Ню Йорк. Състоянията им бяха главозамайващи и те можеха да вършат каквото си пожелаят.
Малко за Едуард Ръдърфърд
Франсис Едуард Уинтъл, известен със своя творчески псевдоним Едуард Ръдърфърд, е роден в Солсбъри. Той получава образованието си в университетите в Кеймбридж и Станфорд, Калифорния, работи в областта на политическите науки, книгоиздаването и търговията с книги. През 1983 г. се завръща в родния си дом в Солсбъри. Тук той написва първия си роман „Сарум“, посветен на хилядолетната история на този град. Книгата се превръща в бестселър и се задържа 23 седмици в списъка на бестселърите на New York Times.
Следващите романи на Ръдърфърд повтарят този успех. Книгите му са преведени на двадесет езика. Писателят е живял в Лондон, Ню Йорк, Ню Хемпшир и Ирландия. В момента той непрекъснато пътува между Америка и Европа.
Едуард Ръдърфърд е пожизнен член на „Приятелите на катедралата в Солсбъри“, „Орденът на Солсбъри“ и „Приятелите на Чотън Хаус“ – организация, посветена на изучаване творчеството на известни писателки, основана в родното село на Джейн Остин. Той е и патрон на Националния театър на Ирландия в Дъблин. През 2005 г. управата на Солсбъри отбеляза неговите безспорни заслуги към града, като преименува една от основните му улици на негово име.
* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.
„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.
Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.