На български език вече четем втората книга от интересната хрумка на София Бенет да направи покойната вече кралица Елизабет II главен детектив в своите романи. Томът е озаглавен „Задача за три кучета“ (ИК „Еднорог“), като държа веднага да уточня, че кучетата на участват в разследването. Броят им обаче определя трудността на разплитането на мистерията, така че се пригответе за много сериозно предизвикателство.

Сюжетът

София Бенет, позната като С. Дж. Бенет, се справя повече от прекрасно с представянето на Елизабет II в ролята на истински детектив. В първата книга „Нейно Величество кралицата разследва: Уиндзорският възел“ видяхме, че кралицата може да разкрива всякакви престъпления и то съвсем дискретно, без това пречи на обичайните й задължения. Във втората книга от поредицата „Нейно Величество кралицата разследва: Задача за три кучета“ Елизабет II се заема да установи каква е връзката между една липсваща картина и шокиращата смърт на един от служителите й в Бъкингамския дворец.

През есента на 2016 г. се задават политически сътресения на Острова и отвъд Океана. Кралицата е притеснена във връзка с последиците от референдума за Брекзит, на поста министър-председател е нова жена, а изборите в Съединените щати претърпяват изненадващ обрат. Разбира се, тя е заета със своите задължения, но когато вижда една от любимите си картини на любимата си яхта „Британия“ на изложба на Кралския флот, за Нейно Величество е пределно ясно, че нещо не е наред.

След като край басейна в Бъкингамския дворец е открито тялото на една от икономките, започва разследване. От полицията смятат, че смъртта й е резултат от нещастен случай, но кралицата е на друго мнение. Тя отново се заема с мистерия, изпълнена с повече обрати, отколкото би могла да предположи. С помощта на своята доверена помощничка Роузи Ошоди, „Началството“ започва да подрежда и преценява фактите. Да, тя може да е жена, при това на солидна възраст, но именно фактът, че някой може да я подценява, й дава допълнително предимство.

Много неща могат да убягнат на всеки, но не и на кралицата. Освен това тя има възможност да размишлява за всичко, което я тревожи, по време на ежедневните разходки със своите три кучета. Оказва се, че няколко жени от дворцовия персонал са станали жертви на тормоз с анонимни писма. След като и Роузи получава такова писмо, Нейно Величество се заема сериозно да разреши случая. Но дали ще успее да го направи, преди убиецът да набележи следващата си жертва?

Впечатленията

Впечатлиха ме две основни разлики между „Задача за три кучета“ и първата книга от поредицата. Във втория том авторката е отделила повече място за различни членове на кралското семейство –принц Филип, принц Хари и принцеса Катрин, като е включила и повече реални политически събития от времето, по което се развива действието. И двата по-разгърнати елемента придават повече реалистичност на книгата, нищо че читателите сме напълно наясно, че сюжетът е художествена измислица. Най-много ми допаднаха диалозите между кралицата и съпруга й Филип, защото неговият образ върви с пиперливото му чувство за хумор. Леко със смесени чувства съм по отношение на политическия аспект, защото според мен споменаването на Тръмп и Брекзит беше една идея в повече, като се има предвид, че нито едно от двете събития няма общо с основната история на книгата. Разбирам обаче изкушението у авторката да включи разсъждения на кралицата по политически въпроси, при условие, че Нейно Величество никога не е имала право публично да изразява такива позиции и, както знаем, е съумяла да запази неутралитета си по време на цялото си царуване.

Не мога да не спомена още, че мистерията около убийството на икономката е доста заплетена и се оповава на няколко паралелни истории. В крайна сметка дори жертвите на престъпния кръг се оказват повече от една, съучастниците от лошите също са няколко, така че връзките между всички замесени са доста интересни за проследяване. За тях, разбира се, няма как да разкажа повече, защото определено не бих искала да подсказвам предварително в такъв жанр. Това разваля удоволствието от четенето!

Това, което мога да издам, е, че все пак читателите имат удоволствието да се запознаят и да научат повече за някои от коргитата на кралицата. Дори единият ми любим момент от книгата е една меланхолична разходка сред природата на Елизабет с верните й другари. Когато е с тях, тя може да си позволи да бъде себе си и да се вслушва в собствените си мисли. А това са ценни моменти за такъв отдаден на призванието си човек. Ценни са и за нас, защото именно тогава се случват и най-ценните за развитието на историята прозрения на детектив Елизабет.

С. Дж. Бенет развива и образа на втората по важност героиня на поредицата (поне до момента) Роузи Ошоди. Нейната дисциплина и педантичност в работата са подчертани и в тази книга, но авторката й позволява и малко отпуснатост в личен план, като я забърква в малко любовни премеждия. Радвам се, че така научаваме повече за емоционалния свят на героинята. Бих се радвала още повече, ако по-нататък в поредицата се разгърне и по-подробен сюжет за детството и семейството на героинята. При условие, че читателите знаем много подробности за реалния живот на Елизабет II, този основен образ не може да бъде развиван с изненадващи обрати за личния й живот. По тази причина Бенет трябва да се насочи към образа на Ошоди и другите най-близки хора от екипа в двореца, за да има и сюжетна връзка между томовете в поредицата.

Не на последно място, радвам се, че мистерията на тази книга се завърта около изчезването на важна за кралицата картина. Това дава възможност ние, читателите, да си припомним колко много Елизабет II е обичала периода на нейната „Британия“, както и да се потопим в тайните на изобразителното изкуство. С нетърпение очаквам и третата книга, която носи оригиналното заглавие Murder Most Royal (можете да прочетете повече за поредицата и авторката на официалния й сайт – Murder Most Royal — SJ Bennett (sjbennettbooks.com))

Избрани цитати

–          По това време тя беше забавлявала господин и госпожа Сантос, но в един съвършен свят щеше да изпита голямо удоволствие, ако можеше да придружи Филип и да прекара час-два с неколцината останали пилоти. Те бяха от нейното поколение, бяха стигнали до Ада и се бяха върнали и нищо не можеше да ги уплаши. Без съмнение, посещението е било изпълнено с грубовати шегички и топлота. Нейните събития никога не бяха такива.

Имаше нещо особено в начина, по който мъжете се отпускат, когато не са в обществото на жени.

–          Новината беше обиколила почти цялото земно кълбо още преди закуска и беше стигнала до астронавтите в Международната космическа станция. „Туитър“ прегря. Първите конспиративни теории заляха „Фейсбук“ още щом бяха написани и трескаво се подхранваха взаимно. „Инстаграм“ избухна с хиляди мемета. Екипът на двореца по комуникациите работеше усилено, за да се увери, че поне част от новинарските истории отразяваха в някаква степен истината.

–          Изминалият ден беше дълъг. Кралицата се събуди с новината, че Хилъри Клинтън, приготвила се да празнува победата си под най-големия стъклен таван в Манхатън, се беше признала за победена, а по-скоро зашеметеният Доналд Тръмп беше избран за четиридесет и пети президент на Съединените американски щати. А това не беше нещо, което кралицата беше подготвена да очаква. И не само това, но и Хари беше изразил намерение да пусне прессъобщение – под формата на туит, Бог да му е на помощ – с молба медиите да уважават личното пространство на приятелката му. Тя им съчувстваше, разбира се, но да се надпреварваш с медиите в собствената им игра – това никога не водеше до нещо добро. Те винаги побеждаваха. Беше само въпрос на време. Филип имаше какво да каже и по двете теми на закуска. „Проклет глупак“ – това беше по отношение на внука му. – Какво беше казала онази моделка? (…) „Никога нещо-си, винаги нещо-си“. Не, сетих се: „Никога не се оплаквай, никога не се обяснявай“. Може да научи хлапето на това-онова (…) Мълчанието беше единствената безопасна възможност. Или по-скоро да не се казва нищо, което да си струва да бъде повтаряно.

–          Нашата „Британия“ от 63-та. – Откъде знаеш, че е била нашата? Той все така не поглеждаше към нея. – Защото беше тя, отвърна остро кралицата, внезапно и замайващо покрусена от неговата липса на интерес. – Познавам картините си. – Сигурен съм, че е така. Всичките седем хиляди.

Рецензия за том 1 „Уиндзорският възел“ – Кралица Елизабет II влиза в ролята на детектив: „Уиндзорският възел“ | Jasmin.bg

Кралица Елизабет II влиза в ролята на детектив: „Уиндзорският възел“

Малко за С. Дж. Бенет

София Бенет е родена в Йоркшир, Англия през 1966 г. Като типичното дете на родители военни тя израства, като пътува по различни места по света. След като работи какво ли не, нейният първи, дълго подготвян и дълго отхвърлян роман е публикуван, когато е на 42 години. Тя пише няколко книги за тийнейджъри, които й носят престижни награди, освен това преподава и води подкаст за начинаещи писатели.

Преди години София е поканена на интервю за мечтана работа като личен секретар на кралицата. В крайна сметка тя не е избрана, но това не се отразява на пристрастията й към живота на кралското семейство. Те намират логично продължение с изключително успешната поредица „Нейно Величество кралицата разследва“.

До момента романите на Бенет са преведени на 20 езика. Живее в Лондон, където често може да бъде видяна да обикаля из дворците, музеите, галериите и библиотеките. По отношение на своята криминална поредица, донесла й световна слава, тя уточнява, че доколкото й е известно кралицата не е разкривала тайно престъпления. Въпреки че, ако имаше този талант, вероятно щеше да го направи именно по начина, описан в „Уиндзорският възел“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.