„Уиндзорският възел“ (Изд. „Еднорог“) е първата книга от поредицата за кралица Елизабет II на английската криминална писателка С. Дж. Бенет. Да, правилно прочетохте, талантливата авторка от Йоркшир е избрала именно Нейно Величество за главен детектив на романите си. Тази първа книга се появи на книжния пазар във Великобритания през 2020 г., две години преди смъртта на кралицата, която си отиде на 7 септември 2022 г. От тогава са публикувани още три томчета за разследванията на мъдрата дама – A Three Dog Problem (2021); Murder Most Royal (2022); A Death in Diamonds (2024). С нетърпение ги очаквам на български. Но, да започнем от началото на тази история…

Сюжетът

Кралица Елизабет II е сред най-коментираните личности на планетата за последния век. За живота й е изписано много, но ето един съвсем нов, изненадващ и все пак съвсем британски поглед към нея, книга, писана с топлота и хумор. В нея кралицата е в необичайната роля на истински детектив. Поне С. Дж. Бенет ни я представя в такава изненадваща светлина в своята поредица, превърнала се във фаворит за всички почитатели на класическите криминални мистерии. В първата книга от поредицата „Нейно Величество кралицата разследва: Уиндзорският възел“ Елизабет II демонстрира своята невероятна проницателност, като разкрива едно шокиращо убийство под покрива на любимия си замък.

През пролетта на 2016 г. кралицата се подготвя за тържествата по повод нейния 90-ти рожден ден. Малко преди това тя посреща важни гости на пищна вечеря, сред които е и талантливият руски пианист Максим Бродски. Той успява да очарова всички, включително и самата Елизабет, която дори танцува за кратко с него. На следващата сутрин обаче той е открит мъртъв в стаята си. Първоначално се смята, че смъртта му е резултат на самоубийство, но разследването на МИ5 клони към друго. Тъй като Бродски е известен с критиките си към режима на Путин, първото предположение е, че това е довело до убийството му. Но кралицата е убедена, че разследващите са поели в грешна посока.

Малцина са тези, които знаят за един специален талант на Елизабет – още от съвсем млада възраст тя разкрива различни престъпления. В момент, когато репутацията на короната е заложена на карта, тя дискретно започва собствено разследване. Помага й нейната съобразителна лична секретарка Роузи Ошоди, за която неподозираните умения на „Началството“ са огромна изненада. Още няколко души, очевидно свързани със същия случай, загиват при странни обстоятелства, и двете жени са твърдо решени да заловят убиеца.

С. Дж. Бенет прави задълбочени проучвания, за да представи в детайли ежедневието на Елизабет II, и създава една безкрайно интригуваща и забавна мистерия, в която изпъква достоверният портрет на покойната кралица. Всичко изглежда съвсем истинско, особено защото е изградено върху добре познатите й качества – чувство за дълг, решителност, наблюдателност, дипломатичност и удивителна памет, които й помагат да разреши криминална загадка, която не е по силите на никой друг.

Впечатленията

Въпреки че в този роман става дума за убийство, той е доста лек за четене и разбиране. Предполагам, че Бенет съвсем умишлено е създала тази ведра и топла атмосфера, за да могат читателите да я свържат и с образа на кралицата, която е мила, възпитана, мъдра и обрана в изказа и действията си. Пред придворните си тя е сдържана и мълчалива, придава вид, че стои настрана от такива сериозни и опасни теми като престъпления. Е, винаги си избира и по един доверен човек, който да й помага в разплитането на мистериите, защото някак не е възможно тя сама да обикаля и да разпитва заподозрени и свидетели. Този подход прави историята оригинална, защото любителите на детективски истории като мен са свикнали главните герои винаги да са първи на местопрестъплението, да оглеждат, да анализират, да наблюдават. Оказва се, че кралицата също се справя добре със задачата, въпреки че й се налага да дърпа конците инкогнито. Очевидно не го прави и за слава и репутация, тъй като официално никой не знае, че тя стои зад успешните разследвания.

Тази необичайна ситуация дава повод за много комични моменти, които допълнително придават на историята ведрост и лекота. Любимите коргита на кралицата също са включени в разказа. Няма да се учудя, ако в следващите книги се срещнем и с мечето Падингтън. Героят от едноименния филм спечели сърцата на британците по време на честванията на Платинения юбилей на Елизабет II през 2022 г. В специален скеч, посветен на тържественото събитие, Пандингтън гостува на кралицата в Бъкингамския дворец и пи чай с нея. Радва ме (поне в първата книга), че писателката е избрала да не включва другите известни членове на кралското семейство и държи фокус единствено върху кралицата. Така избягва опасността да превърне романа в семейна сага тип таблоид и не размива образа на дамата, която има основна заслуга за разрешаването на случаите.

В романа си Бенет умело вмъква и дребни детайли за кралския протокол, описания на замъците Уиндзор и Бъкингам и така прави читателите част от ежедневието на монарха. Трябва да се подчертае, че писателката е избрала тази тематика, заради интереса и пристрастията си към живота на кралското семейство. Дори е била поканена на интервю за мечтана работа като личен секретар на кралицата. Не е избрана, но поема по друг професионален път, който й носи невероятен успех, косвено свързан с монархията. Житейските пътища наистина крият невероятни изненади (в истинския живот, не само в книгите). Книгата „Уиндзорският възел“ се радва на международна слава и е преведена на над 20 езика по цял свят, а как изглежда на японски, гръцки, немски или италиански, можете да разгледате тук Worldwide — SJ Bennett (sjbennettbooks.com) Разбира се, българската версия също има място в списъка.

Второстепенните герои също са подбрани внимателно и заслужават вниманието на читателя. В „Уиндзорският възел“ се запознаваме с някои от най-важните помощници на Елизабет II, сред които младата Роузи, която тепърва навлиза в ролята на личен секретар и съмишленик на Нейно Величество. През нейните очи се запознаваме с таланта на кралицата да разплита мистерии, както и с историята на това необичайно хоби. Много забавна роля е отредена на истинските разследващи органи в страната, защото официално те залавят престъпници и докладват на монарха… или поне си мислят, че правят това.

Не на последно място е важно да направя едно уточнение. Въпреки че няколко пъти подчертах колко ведра и лека е историята, бъдете сигурни, че мистерията не е по-малко заплетена и интересна. Включен е и контекст, свързан с реални личности и събития по света и на Острова. Романът в никакъв случай не отстъпва на традиционната британска криминална литература и ще погали любопитството ви, за да се впуснете в литературното приключение рамо до рамо с кралица Елизабет II. Бих я нарекла новата Мис Марпъл на британската литература.

Избрани цитати

–          Кралицата провежда разследвания. Говори се, че го е направила за пръв път на дванадесет или тринадесетгодишна възраст. Съвсем сама. Тя вижда неща, които другите хора не забелязват – често защото всички гледат нея. Знае толкова много за толкова многo неща. Има орлов поглед и великолепна памет, а освен това и нюх за лъжи.

Нейните придворни е трябвало да й имат повече доверие.

–          Кралицата се наведе напред, намести очилата си и огледа кралските ноздри за косъмчета. Остаряването беше толкова недостоен процес. Никога не се беше смятала за красавица, но сега, когато погледнеше назад от едно доста голямо разстояние, тя осъзнаваше, че може и да е била хубава. Което беше истински късмет, след като държаха да отпечатват лика й върху милиарди предмети от бита.

–          Каквото и да искаше Началството, тя щеше да го направи. Роузи знаеше, че нагласата на повечето служители на Кралското домакинство беше същата. Не заради онова, което олицетворяваше тя, а заради това каква беше. Тя беше едно специално човешко същество, натоварена с почти невъзможна работа, която беше приела и никога не се оплакваше, и я вършеше блестящо – от толкова дълго време, че повечето хора в страната не са били родени, когато е започнала. Те я обожаваха. Всички бяха дълбоко респектирани от нея, разбира се, но я обожаваха повече. Роузи се чувстваше късметлийка, че кралицата все още беше на мястото си.

Малко за С. Дж. Бенет

София Бенет е родена в Йоркшир, Англия през 1966 г. Като типичното дете на родители – военни тя израства, пътувайки из различни места по света. След като работи какво ли не, нейният първи, дълго подготвян и дълго отхвърлян роман е публикуван, когато е на 42 години. Тя пише няколко книги за тийнейджъри, които й носят престижни награди, освен това преподава и води подкаст за начинаещи писатели.

Преди години София е поканена на интервю за мечтана работа като личен секретар на кралицата. В крайна сметка тя не е избрана, но това не се отразява на пристрастията й към живота на кралското семейство. Те намират логично продължение с изключително успешната поредица „Нейно Величество кралицата разследва“.

До момента романите на Бенет са преведени на 20 езика. Тя живее в Лондон, където често може да бъде видяна да обикаля из дворците, музеите, галериите и библиотеките. По отношение на своята криминална поредица, разнесла славата й по света, тя уточнява, че доколкото й е известно кралицата не е разкривала тайно престъпления. Въпреки че, ако имаше този талант, вероятно щеше да го направи именно по начина, описан в „Уиндзорският възел“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.