От автора на „Албум с истории” Андонис Георгиу, „Дъхът на ближните” е красива колекция от истории от дълбините на човешката душа в превод на Ирена Алексиева, издадена под вещата редакция на Невена Дишлиева-Кръстева и издателство ICU.

Сборникът съдържа седемнайсет разказа, посветени на теми, които често са изтласкани в периферията на вниманието ни. Самота и отчуждение се преплитат, очертавайки пътеките на вътрешните ни несигурности. С истории за несправедливости, неразбиране и недостойно отношение към другия, в чиято основа неизменно е заложено зрънце от драматичната история на Кипър, Георгиу рисува жива картина на най-потайните кътчета на човешката галактика.

Верен на склонността си да наблюдава света от различна перспектива и да извежда на преден план трудностите и предизвикателствата, пред които са изправени отритнатите и маргинализираните, Андонис Георгиу подхожда с искрена съпричастност към съдбата и чувствата на героите от всеки разказ. Езикът е жив, еклектичен, често отвъд граматическите правила, там, където силата на словото е в суровото, оголено до болка въздействие.

„Животът е хубав, но и труден, много труден, за някои хора непоносим. Наблюдавам ги и изпитвам необходимост да пиша за тях, за онези, които усещам близки, все едно къде в пространството се намират.

Пиша с надеждата, че животът им няма да остане невидим,

за да може болката и малките им радости да не бъдат пренебрегвани, но заедно с това и за да може обществото, системата, която подхранва, възпроизвежда и поддържа ценностите, стереотипите и предразсъдъците, причиняващи тази болка, тази агония, а понякога и смъртта на толкова много наши ближни, да не останат слепи и неосъзнали тяхната съдба.“ (Андонис Георгиу)

Андонис Георгиу: Би било добре Изкуството да безпокои | Αντώνης Γεωργίου: Η Τέχνη θα ήταν καλά να ενοχλεί

Посветен на болезнени и често противоречиви социални проблеми, настоящият сборник е карта за съкровища от дълбините на човешката душа, която всеки читател с вкус към стойностната литература ще оцени. От чувствата на нещастната съпруга, обречена да понася тормоза и униженията, на които я подлага съпругът ѝ, възрастна дама, която в самотата на дните си размишлява върху забранените си чувства към друга жена, останали далеч назад в младостта ѝ, сборникът е емоционално преживяване за чувствителни натури.  “Дъхът на ближните” е книга за всички, които в забързаното си ежедневие намират макар и малко време да се вгледат в хората около себе си – близки и непознати, да съизмерят проблемите си с техните и чрез катарзиса на съпричастността и човещината да се почувстват живи.

Дъхът на ближните

Андонис Георгиу

Плочките в банята

Представяш ли си? Не помня какви бяха плочките в банята, ще рече човек, че са се изтрили от паметта ми, Кокос вика, че били бели с някакви цветенца, ама така наизуст си говори, и той не помни, не обръщаше внимание на такива неща, все му беше тая, казва ми го, за да мирясам, ма нямам мира

влязохме в къщата за Коледа, изоставихме я през юли, като хукнахме да бягаме; три години се трепахме да я вдигнем, Кокос майстор, аз чирак, бях бременна с втората, първата едва беше проходила, висеше ми и тя на ръцете, бях станала сто кила, но влачех тухли, хоросан само и само да свършим

беше на хубаво място, централно, много мющерии имаше за парцела, искаха да им го продадем, после пък щяха да го отчуждават, за да строят път, запънахме се, не го дадохме, построихме си дом и ни го взеха турците

от двора се откриваше гледка чак до морето, отзад ти е планината, напред виждаш всичко до Кериния

живяхме там седем месеца, като тръгнахме да бягаме, помня, че взех само една чанта с неща за децата, какво друго да събереш набързо, кое да вземеш, кое да оставиш, ни кола имахме, ни нищо, отидохме с едни съседи в Морфу, докато се успокоят нещата, че да се върнем, бях на двайсет и шест години, като заминахме, наближавах петдесет и пет, когато ни пуснаха да идем да я видим[1]

беше се порутила, като я видях, ми причерня, свят ми се зави, развиках се, почнах да кълна тия, дето ни докараха дотука, хората, които живееха вътре, се засегнаха и ни изгониха, намерих едни съселяни от едно време, турци, та отидоха да ги увещават да ни пуснат, ония обаче не бяха от нашите, кой знае откъде ги бяха довлекли, и не кандисваха, то и на мене вече ми се беше отщяло

като я видях, сърцето ми се сви, стипца ме хвана, как да ти го обясня, нали знаеш какво ти става, като се нахвърлиш да ядеш бадеми кога са тъкмо излезли, вгорчих се цялата

заставаше човек на двора и гледаше отсам морето, оттам планината, чак до Кериния стигаше погледът, всичко помня, само плочките в банята не мога да си спомня, à кажи ми това какво е

беше на улица „Филелини“

дойдохме тука да я припиша на децата, намерих китапа преди време там, където го бях прибрала, и както беше в плика, така им го дадох да идат да я прехвърлят на тях си, от години не бях идвала в Имотния регистър, и вие ли по такава работа чакате? определиха ни час за девет и половина, ама дойдохме по-рано да не би да ни потърсят

да им я припишем ние, пък оттам насетне да правят каквото искат

казах им: ако се върнете, ще трябва да я потегнете, ама е на хубаво място, струва си, гледаш морето, планината, само да не ви изиграят и да ви я вземат заради някакъв път, както искаха да ни подлъжат нас, ваша е вече, ще я коландрите, както намерите за добре

всичко помня, ама пустите плочки в банята въобще не мога да си спомня какви бяха – да се чуди човек

казах на децата да правят каквото искат с нея, тяхна е вече, тя нашата свърши

---

[1] След турското нашествие през 1974 г. северната и южната част на Кипър остават напълно откъснати една от друга до 2003 г., когато за първи път се дава възможност на хората от двете страни на разделителната линия да се придвижват в целия остров. Б. пр.

За автора

Андонис Георгиу (1969) е роден в Лимасол, Кипър. Завършил е право в Москва и работи като адвокат. Наред с това има магистърска степен по театрознание и е член на редакционния съвет на литературното списание „Анеф“. Автор е на две стихосбирки, един сборник с разкази и един роман. Негови разкази и стихотворения са включени в няколко антологии. Георгиу пише и пиеси, осем от които са поставяни от театрални трупи в Кипър. Романът му „Албум с истории“, който излиза на български през 2020 г., също е поставян на сцена – през 2016 г., когато получава и Европейската награда за литература. Романът е преведен на италиански, сръбски, полски и хърватски, и др. „Дъхът на ближните“ е втората му книга на български.

Андонис Георгиу: Би било добре Изкуството да безпокои | Αντώνης Γεωργίου: Η Τέχνη θα ήταν καλά να ενοχλεί

За преводача

Ирена Алексиева е професионален преводач от английски и гръцки на български с магистратура по английска филология от Софийския университет и втора магистратура по новогръцка филология от Кипърския държавен университет. Има над 50 публикувани превода и е един от малкото специалисти в България по кипърски диалект. Превеждала е Андонис Георгиу, Емилиос Солому, Костас Монтис, Фредерик Форсайт, Стивън Кинг и др.

Откъс (и красиви, поизбелели фотографии) от “Албум с истории” на Андонис Георгиу