„Илиада“ и „Одисея“ оживяват през погледа на жените

Британската писателка създава силен антивоенен роман, който преосмисля класическите гръцки епоси за Троянската война.

Хиляда кораба - корица

Всички помним древногръцките митове за Троянската война, разказани от Омир в неговите „Илиада“ и „Одисея“. Хубавата Елена, пленила сърцето на Парис, храбрият Ахил – най-великият воин, живял някога, хитрият Одисей, донесъл победата на гърците. 

Но какво се е случило след края на войната? И най-вече какво се е случило с жените, чиито съпрузи, синове, бащи и братя са загинали по време на битките? 


Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и код-ваучер за читателите на списанието тук.

Код-ваучер: Jasmin22-4
Кодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Историята им оживява в новото издание „Хиляда кораба“ от британската авторка Натали Хейнс, което излиза за пръв път на български език (ИК „Сиела“). Обявен за книга на годината от „Гардиън“, романът преразказва познатите епоси от гледната точка на жените, останали забравени жертви на войната. За тях няма слава и безсмъртие, има само болка.

Посред нощ Креуза се събужда и открива, че любимата ѝ Троя е обхваната от пламъци. Десетте привидно безкрайни години на брутален конфликт между гърците и троянците приключват и гърците побеждават. През следващите няколко часа единственият живот, който някога е познавала, ще се превърне в пепел. А съдбата ѝ, както и тази на всички троянки, вече е изцяло в ръцете на врага. 

Но нейната история е само част от мозайката, която Натали Хейнс създава. В нея музата Калиопа възпява армии и хора, чудовища и богове, смъртта и живота, радостта и болката. Преобръща епосите – възпява жените и изкарва съдбите им на на преден план. Песента ѝ не е посветена на отделни персонажи, тя възпява всички жени.

От троянките, които са оставени на милостта на гърците, през амазонката Пентезилея, изправила се срещу Ахил, през Пенелопа, която чака Одисей да се завърне, до трите богини, чиято вражда започва всичко… Това е разказ за причините и последиците от войната, за живота на онези оцелели, които са изгубили всичко. 

В духа на „Безмълвието на момичетата“ на Пат Баркър и „Цирцея“ на Маделин Милър, „Хиляда кораба“ е силен антивоенен роман, който показва, че смелостта има много лица, а битката не е единствената форма на героизъм. Понякога да оцелееш е също толкова храбро и много по-трудно.

С детайлен поглед към митологията и тънко чувство за хумор, Натали Хейнс рисува панорамен портрет на истинското лице на войната, съблечена от лъскавите си доспехи и славните истории. Този модерен прочит на класическия епос е истинска наслада за почитателите на древногръцките митове и легенди, а общовалидното му послание отеква ярко и смело. 

Хиляда кораба

Натали Хейнс

1
Калиопа

Пей, музо, изрича той и по остротата на тона му личи, че това не е молба. Ако възнамерявах да изпълня желанието му, бих могла да кажа, че наточва гласа си на името ми като воин, който прекарва кинжал по точилото, подготвяйки се за сутреш[1]ната битка. Но днес не съм в настроение да бъда муза. Навярно не се е замислял какво е да си на мое място. Със сигурност не е – като всички поети, и той мисли само за себе си. Но изненад[1]ващо не си дава сметка колко още има като него, настояващи всеки ден за неотклонното ми внимание и подкрепа. От колко епическа поезия действително се нуждае този свят?

Всеки възникнал конфликт, всяка проведена война, всеки обсаден град, всяко плячкосано градче, всяко разрушено село. Всяко невъзможно пътуване, всяко корабокрушение, всяко завръщане у дома: всички тези истории вече са разказвани, и то безброй пъти. Нима той наистина вярва, че има нещо ново за казване? И защо си мисли, че му трябвам – да му помогна да запомни всичките си герои или да запълня онези празнини, когато стихотворната стъпка не пасва на историята?

Поглеждам надолу и виждам, че главата му е клюмнала, а раменете, макар и широки, са прегърбени. Гръбнакът му е започнал да се превива. Този мъж е стар. По-стар, отколкото предполага резкият му глас. Обзема ме любопитство. Обикно[1]вено младите са така нетърпеливи да се заемат с поезия. При веждам се, за да видя очите му, затворени за миг в разгара на молитвата му. Не мога да го позная, докато не ги отвори. Носи красива златна брошка, миниатюрни листенца, изваяни в блестящ възел. Значи в миналото някой го е възнаградил щедро за поезията му. Има дарба и е преуспял, без съмнение с моя помощ. Но въпреки това иска още и ми се ще да можех да видя добре лицето му, на светло. Чакам го да отвори очи, но вече съм взела решение. Ако желае помощта ми, ще пожертва нещо в замяна. Така правят смъртните: първо искат, после умоляват и накрая се пазарят. Ще му дам думите, които иска, когато ми даде брошката.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук