„Изложбата на Александър Лазарков демонстрира нестихващия му устрем към „изобретяване“ на собствен визуален синтаксис, чрез който да комуникира със зрителите възприятията си зa големите аналогии, пронизващи човека и заобикалящата го реалност.

През последните две години проектите му представят метафори, напомнящи за една от големите научно-философски истини на нашето време. А именно, че природата се самонаподобява в мащаб. Структурата на атома сякаш репликира движението на планетите около своята звезда, по същия начин цели галактики гравитират около черни дупки. И това не е просто съвпадение. Процесите в природата споделят обща архитектура. Всеки изолиран феномен съхранява в себе си универсално познание. Наш талант е да търсим и разпознаваме тази универсалност. В това  се изразява и същината на настоящия проект. Александър Лазарков изследва сходството между физични процеси и човешката емоционалност, разширявайки полето на необикновено разнообразния си визуален изказ.“

Теодора Константинова и Радослав Механджийски, куратори на изложбата

ТОПЛОИЗТОЧНИК. Александър Лазарков

18 – 24.07.2022
Откриване – 18.07 (понеделник) – 17:30 – 21:00

Топлоизточник  е сайт спесифик инсталация,

изградена в котелното помещение на северния корпус на Националната художествена академия в София, България. Това помещение е едно от първите, построени при строежа на северната сграда през 1917 г., то е най-ниската точка на сградата. Първо, всичко е билозапълнено с въглищни котли, използвани за нагряване на водата и превръщането й в пара, за системата за парно отопление. По-късно през 1945 г. помещението реконструирано и котлите на въглища са заменени с котли на дизелово гориво, работещи и до днес. Интересът ми към това място започна, когато открих, че повече от век това е основното помещение, от което идва цялата топлина за цялата сграда. Тогава разбрах, че топлината не е само физическо явление, основано на получаването или излъчването на топлинна енергия. Това е може би нещото, което ни засяга най-пряко в ежедневието ни, въпреки че може да не го осъзнаваме. Животът на планетата е преминал през много ледникови епохи и ужасни горещини до днес, когато нещата са относително балансирани и животът е възможен за най-голямо разнообразие от организми. Насочих се към тази тема поради интереса ми към нещо толкова глобално, желанието ми да анализирам това, което виждам и търсенето на вътрешен аналог на физическия феномен с нашите емоции. Ефектът, който топлинната среда има върху нас, често се свързва с развитие или процесиране, постигнатопоради температурата. Физическото въздействие на температурата върху различните материали и върху живите организми се опитвам да свържа с емоционалните и социални навици. И да ги визуализирам с инсталационните обекти в пространството.

 С обекта в началото изобразявам най-прякото и видимо взаимодействие на температурата, околната среда и материята. Цялата работа е изградена изцяло от метал, който е добър проводник, и термометри, които отразяват термодинамиката на нашето общуване и начина, по който се чувстваме „горящи “за нещо. С другите творби визуализирам процеси, които са познати. препратка към покълването на картофите, чрез металните обекти, покрити с растения, или кристализацията на меден сулфат. И двата процеса бележат развитие, причинено от топлината. Тук можем да направим аналогията с емоционалните процеси и нещата, от които изпитваме вътрешна топлина. Емоционалната топлина е нещо, свързано със събития или социален контакт, което намираме за приятно и радостно, метафорично значение придобиват и процесите на кристализация и покълване.

Светещите обекти са формирани чрез нагряване на материала и формоването му върху вулканични скали. В тези работи визуализирам топлинни частици и тяхното разпръскване по повърхността на материята и прекия физически и метафоричен сблъсък на енергия и материя. Директно визуализирайки начина, по който ние изпитваме емоционална топлина (изчервяване или радост). Топлината винаги поражда живот, реакция и води до някакво развитие. Възприемайки го като физичен закон чрез термодинамиката, това се потвърждава. Вложената енергия е равна на изходната енергия плюс системите, в които е вложена.

Това е точна аналогия на нашата емоционална система.

Топлината, получена от неща, които са ценни и хубави за нас, плюс/минус енергията от външни фактори и накрая отдаването й на друг човек.

А. Лазарков