Колко скоро е сега?: Якоб Лена Кнебл. Покана от меката машина и нейните гневни части на тялото, 2022
Якоб Лена Кнебл. Покана от меката машина и нейните гневни части на тялото, 2022
КОЛКО СКОРО Е СЕГА?
Антони Райжеков, Биргит Грашопф, Боряна Венциславова, Димитър Солаков, Кей Волковиак, Наталия Йорданова, Оливер Ларик, Якоб Лена Кнебл
Куратори: Валтер Зайдл и Мария Василева
27 септември – 29 октомври 2022
Откриване: 27 септември, 18:00 – 20:00

Галерия Структура

Изложбата „Колко скоро е сега?“ се занимава с въпроса как бъдещите сценарии за живот влияят на днешната ни реалност и как реалността е посветена на една виртуална вселена, задвижвана от машини. Изкуственият интелект и роботизираните машини определят начините ни на мислене и действие, докато физическият субект става по-малко важен от своя виртуален, уеб базиран компонент или понякога дори аватар. Заглавието на изложбата е заимствано от песен на The Smiths от 1984 г. – песен за човешките същества и необходимостта от междуличностни отношения. „Аз съм човек и имам нужда да бъда обичан, точно както всички останали“.

Изкуството винаги е в челните редици на новите технологии и се опитва да анализира как техническите постижения се смесват с физическата реалност и как субектът се разполага в тази ситуация. Вече повече от двадесет години интернет е изпитателен полигон за нови методи за намеса в реалността и виртуално свързване на хората. Изграждането на политики на образа също е заложено на карта, тъй като представянето на реалността вече не следва концепцията за истината или я документира. 

Антони Райжеков. Крвхки перспективи, 2022 (детайл)
Оливер Ларик. Човек-куче, 2018

Презгодините виртуалната реалност и изкуственият интелектдоведоха до нов процес на създаване на образи приотсъствието на физически човешки субект. И все пак хората са тези, които влияят на виртуалните механизми, като понякога оставят крайния продукт на машините. 3D принтирането е един от резултатите на тази еволюция, която позволява накомпютъра да генерира цели нови светове от двоичен код.

Същественият въпрос е кога тези програмирани от хората структури ще завладеят самото човечество?  Художниците в изложбата се опитват да работят с такива бъдещи условия, които може би се очертават или вече са реализирани в настоящето. Те се опитват да разберат начините, по които едно не толкова далечно бъдеще се намесва в настоящето и как различните политики на образа помагат за развитието на утопични сценарии.     

Биргит Грашопф. Аз съм друг / Серия с експонации, 2019
Боряна Венциславова. Ние сме никъде и това е сега, 2012

Колко скоро е сега?“ включва художници от Австрия иБългария, които изследват далечни сфери, определящинастоящето и търсят начини на представяне, включително фотография, видео и скулптура, за да преценят параметрите на реалността и развитието на новите технологии. В същото време става дума за разпадането на бинарните модели на пола, тъй като виртуалните персонажи често се придържат към флуидната идентичност, която не може да бъде отнесена към един пол. Изложбата поставя въпроса как другостта на виртуалното се преплита с настоящите условия на живот и последиците, които компютърно генерираните светове предизвикват.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук