„Опашка от убийци“ (Изд. Еднорог) е най-новата книга на Антъни Хоровиц, с която британецът ни доказва, че е достоен наследник в жанра на сър Артър Конан Дойл и Агата Кристи.

Томчето следва утвърдения вече модел от „Убийството е всичко“, „Мозайка от убийства“ и „Присъдата е смърт“ (“Присъдата е смърт” – Хоровиц в ролята на любим герой | Jasmin.bg). В едно частно имение, на един малък, обитаван от малобройна, но разединена общност, остров е извършено убийство. На място се намират вече познатите ни герои – детективът-консултант Даниъл Хоторн и неговият спътник по неволя, писателят Хоровиц. Те тръгват по следите на убиеца, но се оказва, че почти всеки от заподозрените може да бъде извършителят. Оказва се, че трудно се разследва убийство, когато жертвата е предизвикала много ненавист у хората. Има ли оправдание за всяка постъпка… и за всяка смърт?


Книгите на Антъни Хоровиц може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Код-ваучер: Jasmin22
Кодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.

Сюжетът и впечатленията

Хоторн и Хоровиц се замесват в разследването, докато се опитват да разрешат собствените си проблеми и да преодолеят съмненията, които изпитват един към друг. Идеалистичният писател отново заплита невероятна интрига, като същевременно представя блестяща сатира на света на книгите и техните автори, а не пропуска да се присмее и на самия себе си. Този макет на представяне на разказа – с автора като главен герой – ме впечатли още с разгръщането на „Мозайка от убийства“ („Мозайка от убийства“ – две заплетени истории по Антъни Хоровиц | Jasmin.bg). Това придава на романа нетипична динамика, като някак прави историята по-правдива – все едно, че наистина сме там и това е наистина случило се. Авторът използва своя образ като помощен, но влага в него много ирония и самокритика, като не го щади от грешки и неприятни ситуации.

Действието се развива на реално съществуващо място, като на читателите се предоставя и специална карта, за да се ориентират в движенията на всички герои по време на историята. Олдърни е идиличен остров край южното крайбрежие на Англия. Това е перфектното място за нов литературен фестивал. Хоторн е поканен там, за да представи новата книга, а към него с неохота се присъединява и Хоровиц. Двамата се оказват част от колоритна група, в която са включени и писателка на популярни детски книги, френска поетеса, известен майстор-готвач, представящ готварските си книги, сляпа жена – екстрасенс и автор на книги за отвъдното, както и военен историк. Оказва се, че всеки от тях крие своите мрачни тайни. С разгръщането на писателските образи, авторът ни подтиква да се замислим колко малко всъщност знаем за хората срещу нас, особено за тези, които смятаме за успешни и щастливи. Всичко обаче има и своето обяснение, като Хоровиц внимателно проследява личната история на всеки един от героите си, за да ни обясни (а защо не и оправдае) неговото поведение, грешките и престъпленията му. Така авторът ни припомня, че не живеем в черно-бял свят, а в сложна мрежа от причинно-следствени връзки и понякога вместо да съдим, трябва да изслушаме и да проявим разбиране. Дори и към най-лошото. Което, разбира се, не означава, че не трябва да търпим и последиците и наказанията за своите постъпки.  

От момента на пристигането на Хоторн и Хоровиц на острова, градусът на напрежението застрашително се покачва. Двамата узнават за набиращ скорост скандал, свързан с прокарването на спорен електропровод. В дъното на скандала е милионерът Чарлс Льо Мезюрие, който ще се облагодетелства от новата инфраструктурна придобивка. Когато той е открит убит, Хоторн и Хоровиц се заемат със случая. Разбира се, никой няма право да напуска острова, и ситуацията предизвиква асоциации с класиката на Агата Кристи „Десет малки негърчета“. За капак местната полиция по-скоро се пречка, отколкото помага, и е повече от ясно, че убиецът е наблизо. А жертвата му няма да остане само една. Тъй като електропроводът е причината за разделение на общественото мнение на острова, той е и основният катализатор на събитията. Или поне само на пръв поглед. Този казус показва как хората без влияние се чувстват безпомощни и безгласни, когато се опитват да се изправят срещу тези, които притежават много от „хубавото“ в света – парите. Парите могат да купят всичко и всички – с едно малко изключение – живот. Къде е границата между щастието и нещастието, порокът и забавлението, изневярата и любовта?

Друга интересна сюжетна линия, която се развива в романа, е свързана с миналото на детектив Хоторн. Оказва се, че за него пътуването до острова не е случайно избрано, а там го очаква среща с дългогодишен враг, който има ключова роля в професионалното му развитие. Хоторн ще се изправи очи в очи с призрака от миналото си, а Антъни ще има възможност най-накрая да опознае една важна страница от биографията на спътника си, която до този момент беше забулена в мистерия. За тези, които познават романите на Хоровиц, ще дам лека подсказка – ще разберем какво се е случило на едно стълбище преди десетилетия!

И още – съвсем без изненада за почитателите на произведенията на британския автор – отново може да се насладим на невероятната наблюдателност и дедуктивните умения на неговия главен герой/ помощник Даниъл Хоторн. За да издигне професионализма му в очите ни, авторът го сравнява със себе си и своята „роля“ в романа – писателят смята, че по нищо не отстъпва на своя „съдружник по неволя“, но, уви, ще трябва да се примири, че не е от същата класа, когато става въпрос за толкова сложно разследване с безкрайно много заподозрени, подвеждащи следи, шокиращи улики и неочаквани разкрития. А това неприятно осъзнаване е съпроводено с много комични ситуации, породени от не особено прикритата състезателност между двамата. Всъщност – тримата, ако включим и полицейският комисар, натоварен с разследването. Така накрая Хоровиц ни представя не само една безкрайна опашка от убийци, а и една своеобразна опашка от детективи, всеки от които иска да получи овациите накрая на книгата, като разкрие мистериозните убийства. Няма да бъде особено голяма подсказка от моя страна, ако ви кажа, че онзи вълнуващ момент във всеки детективски роман, в който научаваме цялата история на убиеца и престъплението (или иначе казано – какво сме чели през първите 500 страници) се води от Хоторн. Но и Антъни помага. Още по-вълнуващ пък е краят. Защото ни загатва за нова мистерия. Аз вече я очаквам с нетърпение.

Избрани цитати

–        Любопитно е как всички носим със себе си пълен архив на своя живот, къде сме били, какво сме си мислели във всеки един момент. Писането на биографии на хора, родени през двайсет и първи век, ще бъде невероятно лесна задача, защото проучването на подробностите няма да отнема никакви усилия. Всичко ще бъде там, вписано до най-малката подробност.

Ако сте чели Агата Кристи, може би сте забелязали, че всеки от нейните убийци успява да събуди известно съчувствие. Може да не одобрявате онова, което са извършили, но го разбирате.

–        Дълго време мина, откакто загубих физическото си зрение, но въпреки това обичам да знам къде се намирам и с кого разговарям. Имам способността да усещам обстановката и знам, че съм заобиколена от приятели. И същевременно понякога се затруднявам да преценя с точност от коя страна на огледалото се намират тези приятели. Защото това, дами и господа, е разликата между живота и онова, което повечето хора наричат смърт. Те са отражения едно на друго. Две различни страни на едно огледало.

Малко за Антъни Хоровиц

Антъни Хоровиц е един от най-популярните съвременни британски автори, радващ се на огромен успех и като сценарист, драматург и журналист. Той получава правото да заговори с гласа на сър Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс. Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали, „Убийства в Мидсъмър“, на „Войната на Фойл“ и много други.

„Мозайка от убийства“ е определена за „Най-добра книга на 2017“ от „Уошингтън Поуст“, „Ескуайър“, „Амазон“ и Националното радио на САЩ. През 2014 година Антъни Хоровиц получава Ордена на Британската империя за заслуги към литературата. 

* * *

geri

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук